Акт № 288 от 02.11.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. С., 02.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Надежда Н. Янакиева

Членове:Мартин Цв. Сандулов мл.с. Юлия Ив. Славова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500461 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби срещу Решение № 164/29.06.2026г., постановено по гр.д. № 274/2025г. по описа на Районен съд Н.З., с което на основание 349, ал.2 от ГПК е поставен дял на Т. Г. Г. с ЕГН ********** и поС.ен адрес: гр.Н.З., ***, следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.З., обл.С., одобрени със Заповед РД-18- 56/31.08.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот било от 24.09.2024г., с адрес на поземления имот: гр.Н.З., *** /номер тридесет и едно/, с площ по кадастрална карта от 263 кв.м /двеста шестдесет и три квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 167 /сто шестдесет и седем/, квартал: 189 /сто осемдесет и девет/, парцел: 5 /пет/, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, 1

***; ***, ведно с построените в поземления имот сгради:

СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.З., обл.С., със застроена площ от 72.00 кв.м /седемдесет и два квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна;

СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляда осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, две/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.З., обл.С., със застроена площ от 18,00 кв.м /осемнадесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: постройка на допълващо застрояване;

СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, три/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.З., обл.С., със застроена площ от 27.00 кв.м /двадесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна;

СГРАДА с идентификатор *** /петдесет и една хиляди осемстотин и девет, точка, петстотин и едно, точка, сто шестдесет и седем, точка, четири/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Н.З., обл.С., със застроена площ от 12.00 кв.м /дванадесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение: друг вид сграда за обитаване - в режим на доизживяване, съгласно удостоверение за търпимост на строеж № АГ-15- 274/02.10.2024 г., издадено от Главен архитект при Община Н.З.;

Данъчната оценка общо за всички имоти е 21087.50 лв. /двадесет и една хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/, съгласно удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/26.02.2025 г., издадено от Община Н.З..

Осъден е Т. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати на М. Н. Р. с ЕГН **********, сумата в размер на 27010,00 € /двадесет и седем хиляди и десет евро/, за уравнение на дела й от горепосочения имот, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане на решението в законна сила.

На основание чл.349, ал.6 от ГПК, е указано на съделителя Т. Г. Г. с ЕГН **********, че в шест месечен срок от влизане в сила на решението за 2 възлагане, следва да изплати определеното парично уравнение, заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението по възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.

Осъден е Т. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати на М. Н. Р. с ЕГН **********, сумата в размер на 2200,00 € /две хиляди и двеста евро/, на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС.

Осъдена е М. Н. Р. с ЕГН **********, да заплати на Т. Г. Г. с ЕГН **********, сума в размер на 5041,00 € /пет хиляди четиридесет и едно евро/ на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.30, ал.2 от ЗС.

Осъден е Т. Г. Г. с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на Районен съд - Н.З. в размер на 2160,80 € /две хиляди сто и шестдесет евро и осемдесет цента/, на основание чл.8 от ТДТГПК;

Осъдена е М. Н. Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съда по сметка на Районен съд - Н.З. държавна такса в размер на 88,00 € /осемдесет и осем евро/, на основание чл.1 от ТДТГПК;

Първата въззивна жалба е подадена от ищцата в първоинстанционното производство и в нея се твърди, че съдебното решение в частта, в която съдът е реализирал съдебната делба на процесния недвижим имот като го е поставил в дял на ответника Т. Г. Г. и е осъдил последния да заплати на ищцата парично уравление за дела й в размер на 27 010 евро, както и в частта, в която съдът е осъдил ищцата да заплати на ответника сумата от 5 041 евро по предявени от него искания по сметки, уважавайки претенцията му в пълен размер е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните писмени и гласни доказателства, със законовите правила и норми, визирани в ГПК, касаещи начина на реализиране на съдебна делба на недвижим имот и с безпротиворечивата съдебна практика, формирана по тези законови текстове.

В процесния случай единственият възможен способ за реализиране на съдебната делба е чрез изнасяне на имота на публична продан, т.к. от една страна-имотът е неподеляем, съгласно приетото заключение на вещото лице по допусната строително- техническата и оценителна експертиза, а от друга-не са налице законовите предпоставки за уважаване на направеното от ответника искане за възлагане в негов дял на неподеляемото жилище. Видно от писмените доказателства по делото, съсобствеността върху процесния недвижим имот е възникнала между съделителите на две основания: на 3 основание наследствено правоприемство - за отв. Т. Г., който е собственик на 1/ 2 ид.ч. от имота по наследство от своя баща Г.Т. Г. и на основание прехвърлителна сделка- дарение, обективирана в Нотариален акт за дарение № 150, том 3, рег.№ 4664, дело № 431/23.10.2024г. на нотариус Я.П., per. № 183 на НК- за ищцата М. Р., с която тя е придобила собствеността върху 1/ 2 ид.ч. от имота. В хипотезата на смесена съсобственост, възникнала от различни юридически факти - наследяване и прехвърлителна сделка, не е приложим способа „възлагане в дял" по чл. 349, ал.2 от ГПК. Твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие със закона и с формираната съдебна практика, поради което моли да се отмени в тази му част, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него да се постанови съдебната делба на имота да бъде реализирана по реда на чл. 348 от ГПК чрез публична продан. С молба по чл. 346 от ГПК отв. Т. е предявил искания по сметки срещу ищцата М. Р. за сумата от 16 210 лева /8 288, 04 евро/, в която е изброил и остойностил подобрения в процесния недвижим имот, за които твърди, че са извършени и заплатени от него. Вещото лице по назначената от съда строително- техническа и оценителна експертиза е дало заключение за стойността на извършените подобрения, като е съобразил и оценил всичко, заявено от ответника в молбата му до съда. С показанията на разпитаните свидетели по делото обаче ответната страна не доказала по основание претенцията си в пълен обем за направени подобрения в имота. Съдът, без да е извършил какъвто и да било анализ на събраните гласни доказателства, без да ги съпоставил помежду им и да прецени евентуалната заинтересованост на свидетелите и без да изложи мотиви защо приема исканията по сметки на ответника за доказани по основание, е приел същите за доказани по размер, като се е позовал на заключението на вещото лице. Остойностяването на заявените от ответника подобрения съдът е приел за достатъчно, за да осъди ищцата да заплати половината от стойността им, без да анализира дали са доказани по основание. Съдът дори не е направил разлика между двете стойности в заключението на вещото лице - „стойност на извършени подобрения" и „с колко се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените подобрения". Моли въззивният съд да измени решението на районния съд в тази му част, като намали дължимото от ищцата обезщетение, на основание чл. 346 от ГПК, вр. чл. 30, ал.2 от ЗС, от 5 041 евро на 717, 30 евро /равняващо се на 1/ 2 част от 1 434, 59 евро/ и да отхвърли иска в 4 останалата му част за горницата над 717, 30 евро до пълния претендиран размер.

В законовия срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. съсобствеността е възникнала по Закона за наследството и е резултат от смъртта на родителите на ответника и неговата сестра /майка на ищцата/. Последващото дарение на идеална част от имота не променя правното основание и произхода, от който произтича съсобствеността. Опита за игнорирането на правото на възлагателната претенция, се дължи на заобикаляне на закона чрез извършеното дарение, и по този начин да се блокира възлагателната претенция на правоимащия наследник. В конкретния случай задължително следва да се прави разлика между наследствения произход на съсобствеността, съответно законово определените съсобственици и появилия се в последствие нов съсобственик.

Възлагателната претенция е нормативно предопределена от наследствения произход на съсобствеността, а не от текущите съсобственици. С извършеното дарение на идеалната част от имотите не е възникнала нова съсобственост, не е ликвидиран предмета на тази наследствена съсобственост, т.к. приобретателят е от кръга на законните наследници на прехвърлителя.

Следователно не е въведено външно лице в съсобствеността, а се касае за вътрешно семейно прехвърляне, което не променя характера на наследствената съсобственост. Свидетелите последователно и безпротиворечиво изложили факти, които доказали по категоричен начин извършените СМР в имота, както по обем, така и във времеви период, който е след откриването на наследството. Вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, на база извършения обстоен оглед на място в прецесния имот и взетите действителни мерки от място на помещенията и елементите от сградния фонд, където са извършвани претендираните дейности е изготвил подробна количествена сметка на видовете строително ремонтни работи и подобрения, съгласно която стойността на извършените строително ремонтни дейности и подобрения е в размер на 10 082 евро. В обобщение иска да се потвърди решението в обжалваните части.

Втората въззивна жалба е подадена от първоначалния ответник и в нея се 5 твърди, че решението в частта, с която е осъден Т. Г. да заплати на М. Н. Р. сумата от 2 200 евро - две хиляди и двеста евро, на основание чл.346 от ГПК, във вр. с чл.31, ал.2 от ЗС е необосновано, неправилно и тенденциозно и като такова противоречи на материалноправните и процесуалните разпоредби. Не звучале убедително мотивите на съда, че от събраните по делото гласни доказателства, въззивникът е живял единствено в процесното жилище най - малко от откриване на наследството и еднолично за своя сметка е извършил всички ремонтни дейности в него. В Тълкувателно решение N° 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, е посочено, че вземането по чл. 31, ал.

2 от ЗС съставлява право и имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем права, който притежава в съсобствеността. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. В настоящия казус не е възникнало задължение за ответника за заплащане на наем, поради факта, че нито ищцата е отправяла покана да ползва съсобствената вещ, нито ответника я е лишавал от това право. В обобщение иска да се отмени решението в тази част и да се постанови ново, с което да се отхвърли претенцията.