Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 857 от 19.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1053/2026
Вид
Решение № 857
Подписан
19.06.2026
Състав
Десислава Пламенова Порязова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 857 гр. Пловдив, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330201053 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е

Наказателно постановление

№

25-1030009041/29.12.2025г. издадено от Началник група в ОДМВр-Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на В. П. Д. ЕГН ********** са наложени: глоба в размер на 255. 65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

От жалбоподателя се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП (свързани с липса на виновно поведение) и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

На 24.09.2025г. в 21: 23 часа, в гр.Пловдив на бул.Освобождение до номер 201 , жалбоподателят управлява личния си лек автомобил „Мерцедес „ се регт.№ *** като към момента на проверката автомобилът същия бил с прекратена регистрация ,във връзка с чл.143 ал.10 от ЗДвП.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително и 1 приложени в цялост административна и прокурорска преписка.

При така установените факти не подлежи на съмнение, че принципно за посочения автомобил са били налице основанията по чл. 143, ал. 10 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата:

-била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП към датата на констатираното управление на МПС;

-съставомерно ли е безспорно установеното управление на МПС на датата, посочена в АУАН и НП, от обективна и субективна страна като нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Според чл. 143. ал. 10 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: "Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. " По аргумент от чл. 143, ал. 9 ЗДвП в приложимата редакция, преди 06.09.2025 г. служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП се извършваше с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИСКАТ/.

За отменената редакция на Наредбата важаха задължителните разрешения на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, според които: "Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на 2 моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка "Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП . Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация... " След посоченото тълкувателно постановление и за преодоляване на последиците от него в чл. 143 ЗДвП са извършени с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г. нарочни законодателни промени, по силата на които:

-задължението за органите на КАТ за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал. 10 ЗДвП е отпаднало;

-за сметка на това, за да се отговори на посоченото в тълкувателното постановление положение, че "... Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация... " с оглед извеждане на субективната страна, с новата редакция на чл. 143 ЗДвП изрично е предвидено, че служебната дерегистрация вече не настъпва с отбелязване в АИС-КАТ, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Че това е така е видно от новата редакция на чл. 143, ал. 9 ЗДвП:

"Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства: при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства; при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

3

-в предвидените в закон случаи;

-при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП ;

-при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер. " Служебната дерегистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал. 15 ЗДвП в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Още повече, че всъщност съгласно новите редакции на чл. 143, ал. 15 и чл. 143, ал. 17 ЗДвП служебната дерегистрация в тези специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

За справка предходната редакция на чл. 143, ал. 9 ЗДвП е регулирала, че: "Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ"

Налага се следният извод:

-вписването в Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие за служебното прекратяване на регистрацията п о чл. 143, ал. 10 ЗДвП, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: "... Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство СЕ ИЗВЪРШВА с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства... ". В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства. Ако няма вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, предвид конститутивното действие на вписването, валидна дерегистрация не е налице;

-конкретно за хипотезата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП вписването в Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление до собственика и липса на публичен регистър водачът няма как да знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото, горните принципни съображения водят на следните изводи:

Наказващият орган се позовава на служебна дерегистрация от 24.09.2025г., тоест приложима към нея е новата редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, изискваща служебното прекратяване на регистрацията да стане чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не с 4 вписване в АИС-КАТ.

Същевременно от приложените доказателства по административната преписка се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/, а не с вписване в публичен и общодостъпен Национален регистър на пътните превозни средства.

Така от представената по преписката справка за регистрация на МПС е видно, че:

- -регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИСКАТ на дата 24.09.2025г., 4: 59часа;

-уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано до собственика от КАТ, доколкото според актуалната редакция на ЗДвП такова уведомление изобщо не се е дължало. към момента Националният регистър на пътни превозни средства все още не е публичен и не позволява отдалечени справки от граждани за вписванията в него.

Посоченото налага извод, че валидно служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил не е извършено, респективно към датата на проверката автомобилът не е притежавал качеството на такъв, който не е регистриран по надлежния ред и деянието е несъставомерно от обективна страна.

От друга страна: при липсата на вписване на служебното прекратяване на регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП във функциониращ общо достъпен публичен регистър, в който жалбоподателят лесно (чрез отдалечен интернет достъп) да може да провери дали МПС е с действаща регистрация, подобно на регистрите за проверка на валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите (достъпен на адрес www. guaranteefund. org), валиден технически преглед (достъпен на адрес: https: //rta. government. bg/services/check-inspection/index. html.) и валидна винетка (достъпен на адрес: https: //check. bgtoll. bg/#) и при липса на връчено уведомление на собственика от КАТ за извършеното служебно прекратяване на регистрацията (доколкото по новата редакция такова не се дължи) по силата на посоченото тълкувателно постановление на ВКС и ВАС деянието е несъставомерно и от субективна страна.

Липсата на уведомление по новата редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и липсата на функциониращ публично достъпен регистър, в който да е вписана служебната дерегистрация на пътните превозни средства не се заместват: от уведомленията, които гражданите получават от ГФ за изтекла застраховка "гражданска отговорност" по реда чл. 574, ал. 10 КЗ;