Решение № 5227 от 30.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5227 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20251100501014 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №20582 от 14.11.2024г., постановено по гр.дело №36940/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав, са отхвърлени предявените от "СЪНИ УЕЙ" ЕООД, с ЕИК 200316880, срещу К. П. Х., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.49 – чл.51 ТЗ за заплащане на сумата от 1500 лв., главница по сключен през м.май 2019г. неформален договор за посредничество, ведно с лихва за забава от подаване на исковата молба в съда /19.06.2024г./ до окончателното плащане на задължението; както и с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплаща на сумата от 788.58 лв., лихва за забава за периода 09.09.2019г. - 18.06.2024г.. С решението е осъден "СЪНИ УЕЙ" ЕООД, с ЕИК 200316880, да заплати на К. П. Х., с ЕГН **********, сумата от 150 лв., сторени съдебно-деловодни разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "СЪНИ УЕЙ" ЕООД, с ЕИК 200316880, представлявано от управителя - М.Д.А., чрез процесуален представител адв.В. В., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решение №20582 от 14.11.2024г., постановено по гр.дело №36940/2024г. по описа на СРС, І Г.О., 46-ти състав.

Инвокирани са доводи за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила.

Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до обосноваване на погрешни правни изводи, че дружеството-ищец не е изпълнило задълженията си по сключения през м.май 2019г. между страните 1 неформален договор за посредничество, поради което липсва основание да претендира заплащане на уговорено посредническо възнаграждение. Излага се, че от представена по делото електронна кореспонденция, водена от управителя на дружеството-ищец с представители на "Пощенска банка", с представител на продавачите, както и с помощник-нотариус от нотариална кантора във връзка с продажба на недвижим имот през периода 03.06.2019г. – 05.07.2019г. се установява по несъмнен начин факта, че дружеството-ищец чрез своя управител М.Д.А. е извършил действия по посредничество и е съдействал за набавяне на всички необходими документи за реализиране на сделка с предмет покупко-продажба на недвижим имот, както и отпускане на банков кредит на купувачите за заплащане на продажната цена.

Поддържа се още, че дружеството-ищец чрез своя управител М.Д.А. е извършил и действия по посредничество, изразяващи се в това, че е провел преговори между страните за клаузите по предварителния договор и е насрочил ден, час и място за подписването му, с което ги е подпомогнал за сключването на окончателен договор, оформен в нотариален акт за покупко-продажба, както и е подпомогнал купувачите да изпълнят задължението си за заплащане на капаро по предварителния договор, като лично ги е придружил до банка, за да бъде извършен превод на дължимата сума. Сочи се още, че ответникът сам признава неизгоден за него факт с подадения писмен отговор, че управителят - М.Д.А. е посредничил между страните, изразяващо се в това, че ги е придружил пред нотариус в деня на изповядване на сделката. Излага се още, че неправилен се явява и изводът на първостепенния съд, че клаузата на чл.3.3 от сключения писмен договор за посредничество на 08.07.2019г. е неравноправна, неясна и като такава няма обвързваща сила спрямо страните. Твърди се, че сочената разпоредба от договора е ясна, разбираема и съгласувана между страните, поради което поражда правно действие. По така изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за направени разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - К. П. Х., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.В. Т., с надлежно учредена представителна власт, представя писмен отговор, в който изразява становище относно неоснователността на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона и при спазване на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че след съвкупен анализ на събраните по делото доказателства СРС е обосновал правилен извод, че при доказателствена тежест за дружеството-ищец не е доказан предмета на сключения договор, както и съответно извършената от него посредническа дейност, за която претендира заплащане на уговорено възнаграждение. Твърди се, че дружеството-ищец чрез своя управител М.Д.А. не е осъществило никакви реални действия по посредничество, нито му е предоставило такава услуга, поради което не дължи заплащане на възнаграждение.

Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение.

Процесуалният представител адв.В. Т. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ на въззиваемата страна - ответник във въззивното производство.

Предявени са от "СЪНИ УЕЙ" ЕООД, с ЕИК 200316880, срещу К. П. Х., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ЗЗД, с чл.49 – чл.51 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

2

С оглед петитума на постъпилата въззивна жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявените при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ЗЗД, с чл.49 – чл.51 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на обжалваното решение и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г., ОСГТК на ВКС). В случая при извършената служебна проверка по чл.269, изр.1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение на СРС за валидно и допустимо, като при постановяването му не са допуснати нарушения на императивни материалноправни и процесуалноправни норми Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от "СЪНИ УЕЙ" ЕООД, с ЕИК 200316880, срещу К. П. Х., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ЗЗД, с чл.49 – чл.51 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон и при зачитане и прилагане на установената съдебна практика, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ЗЗД, с чл.49 – чл.51 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед доказателствата по делото и приложимия материален закон и при съобразяване с трайно установената съдебна практика. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт 3 констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

По делото е представен договор за консултантско-посреднически услуги при закупуване на недвижим имот от 08.07.2019г., сключен между "СЪНИ УЕЙ" ЕООД в качеството на посредник и К. П. Х. в качеството на възложител, по силата на който възложителят възлага, а посредникът приема да извърши консултантскопосредническа дейност с цел покупко-продажба на недвижим имот - апартамент №1, находящ се в град София, СО район "****", ж.к. "****-2", бл.****. В чл.2.1 от договора е уговорено, че посредникът се задължава да консултира и съветва възложителя относно условията, при които ще бъде реализирана покупко-продажбата.

В чл.2.2 от договора е уговорено още, че посредникът се задължава, при условие, че страните по покупко-продажбата на имота са подписали предварителен договор, да съдейства за набавяне на всички необходими документи за реализирането на нотариалното изповядване на покупко-продажбата. Съгласно чл.3.1 от договора възложителят има право да получи адекватни консултации от посредника относно покупко-продажбата на имота, както и да го запитва за съвет и мнение по въпроси, отнасящи се до кореспонденцията между възложителя и банката-кредитор. В чл.3.2 от договора е уговорено още, че възложителят се задължава да заплати на посредника възнаграждение в размер на 1500 лв. без ДДС до 2 месеца от датата на подписване на нотариално заверен договор за покупко-продажба на имота по посочена в договора банкова сметка. В чл.3.3 от договора е посочено, че възложителят се съгласява, че към момента на подписването на настоящия договор е получавал нужните консултации и съвети от изпълнителя, а изпълнителя добросъвестно е консултирал възложителя от месец май 2019 г. до сега.

Въззивният съд тълкувайки съдържанието на уговорените между страните клаузи на сключения между тях договор намира, че в случая е налице валидно облигационно отношение между страните по сключен между тях посреднически договор, като вид договор за поръчка, като предмета на посредническия договор се отнася до действия на консултантско- посредническа дейност, която е дължима от ищеца с цел закупуване от страна на ответника на конкретно описан недвижим имот За да бъде уважен предявения главен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ЗЗД, с чл.49 – чл.51 ТЗ за заплащане на възнаграждение, в тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за посредничество, сключен с ответника и основните параметри на договора - предмет, договорено възнаграждение, срок за плащане, както и че посредникът е изправна страна по него, т.е. че е изпълнил задължението си за осъществяване на реално посредничеството за закупуване на конкретния имот. В тежест на ответника е да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения, включително срещу действителността на договора за посредничество и неравноправността на клаузите му.