Определение № 161 от 17.03.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Кюстендил, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Йоана Н. Такова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно частно гражданско дело № 20261500500069 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 411, ал. 2, т.1, предл. второ от ГПК.

Делото е образувано въз основа на частна жалба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище: гр. София, бул. „България“ №49, бл.53 Е, вх. В, чрез пълномощника юрк. М.Т.П., против Разпореждане №889/06.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№237/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е отхвърлено заявлението на дружеството жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. М. В.- Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 910, вх. В, ет. 5, ап. 56, за заплащане на посочените в заявлението суми.

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на процесуалния закон. Твърди, че дадените от заповедния съд указания за отстраняване на нередовности по заявлението са изпълнени в цялост. В обжалваното разпореждане липсвала яснота и конкретизация относно твърдяната от съда неточност при изпълнение на указанията от страна на заявителя. Изложени са и твърдения за нарушение на принципа на служебното начало и процесуалната икономия от страна на сезирания съд. Прекаленият формализъм и отказът да се издаде заповед за изпълнение, според жалбоподателя противоречали на духа и целта на чл.410 ГПК.

Счита, че съдът е следвало да даде допълнителни и ясни указания, а не директно да отхвърля заявлението.

С оглед изложеното, моли въззивния съд да отмени Разпореждане № 889/06.02.2026 г., постановено по ч.гр.д.№237/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и да се произнесе по същество.

Кюстендилският окръжен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано да обжалва лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, като съображенията за 1 това са следните:

Производството по ч. гр. д. №237/2026 г. по описа на РС – Кюстендил е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу длъжника Л. М. В.- Ц. за заплащане на следните суми: 476,30 евро – наплатена падежирала главница по Договор за потребителски кредит № 40017977496/13.06.2023 г., дължима от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането;

146,15 евро – неплатежно падежирало договорно възнаграждение, дължима от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 142,05 евро – неплатежно падежирало възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 145,05 евро, дължимо от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 177,50 евро – неплатежно възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“, дължимо от вноска № 27 с падежна дата 20.09.2025 г. до вноска № 31 с падежна дата 20.01.2026 г., ведно със законната лихва за забава от 26.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; 255,65 евро – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит; 46,03 евро – законна лихва за забава за периода от 21.07.2023 г. до 25.01.2026 г.

При проверка на редовността на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съответствие с чл. 411, ал. 1 и ал. 2 от ГПК съдът е констатирал, че заявлението е нередовно, поради което с Разпореждане № 574/26.01.2026 г. е оставил същото без движение и на заявителя е даден тридневен срок от получаване на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности, подробно посочени в разпореждането, а именно: да посочи от какви компоненти е формиран годишният процент на разходите по договора за кредит и дали длъжникът е погасил част от дължимите суми, респективно каква част. Указано е на заявителя, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности, заявлението ще бъде отхвърлено.

В указания от съда срок заявителят е депозирал молба от 29.01.2026 г., с която е посочил, че в ГПР не се включват възнагражденията за услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и че претендираното пред РС – Кюстендил вземане представлява частична претенция от цялото уговорено, съгласно Договора за кредит, задължение и касае конкретно посочени падежирали вноски. По отношение на вноски с предходен номер и падежна дата, същите са били предмет на друго производство, по-рано образувано, и вече решено с влязъл в сила съдебен акт. Изложеното е виждане, че изследвайки плащанията по договора, които биха били предмет на друго производство, и съответно на образуваното пред РС – Кюстендил производство, би се стигнало до нарушение на забраната за пререшаемост на спор с влязъл в сила вече съдебен акт. Посочено е също, че при повторна преценка на извършените плащания и приспадането им от претендираните със сезиращото РС – Кюстендил заявление, би се стигнало до увреждане на кредитора, доколкото същите вече били прихванати от претендираните в предходното производство вземания.

С Разпореждане №686/29.01.2026 г. заповедният съд е посочил, че след извършена от съда служебна справка е установил, че между същите страни е било образувано ч.гр.д.№186/2026 г. на Районен съд – Лом, по което заявлението било частично отхвърлено. Актът не бил влязъл в сила поради неговата обжалваемост.

Съдът установил също така ,че не е извършвано приспадане на плащания по това дело.

Ето защо предоставил на заявителя повторна възможност да посочи дело, по което с влязъл в сила акт е извършено твърдяното приспадане на суми и да посочи всички 2 извършени от потребителя плащания, независимо на какво основание. Указано е на заявителя, че при неизпълнение на посочените в мотивите на разпореждането нередовности, заявлението ще бъде отхвърлено.

С молба от 02.02.2026 г. заявителят е посочил, че се позовава на сила на пресъдено нещо по ч. гр. д. № 772/2025 г. на Районен съд – Луковит, както и че счита, че заповедният съд не следва да извършва допълнителна проверка относно вноските от предходни претенции, а само досежно заявените пред него.

С атакуваното разпореждане, на основания чл. 411, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 2 от ГПК, съдът е отхвърлил подаденото от заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД заявление в цялост. За да постанови този резултат заповедният съд е посочил, че след извършена служебна справка е установил, че между страните действително са образувани няколко дела: ч. гр. д. № 772/2025 г. на Районен съд – Луковит, ч. гр. д. № 1830/2025 г. на Районен съд – Габрово, ч. гр. д. № 186/2026 г. на Районен съд – Лом и настоящото дело. Изложил е, че в нито едно от тях не е извършено приспадане на суми, каквото твърдение заявителят е изложил.

Установил е, че има припокриване на вноски – в производството пред Районен съд – Луковит се претендират вноски от 13-та до 26-ма; в производството пред Районен съд – Габрово се претендират вноски от 16 до 27-ма; в производството пред Районен съд – Лом се претендират вноски от 29 до 34-та вноска. Посочил е и че по всички производства заявителят претендирал и т.н. вноски „Фаст“ и „Флекси“, макар че според Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, както и трайната практика на българските съдилища, тези възнаграждения не се дължат. Всичко това, според заповедния съд, сочело на злоупотреба с права от страна на кредитора, който като правел разбивка на вноските по един и същи договор за кредит, целял от една страна да попадне на съдия, който ще уважи директно заявлението му, без да извърши преценка за действителност на договора за кредит, а от друга да максимализира печалбата си, като събере от длъжника едни и същи суми по няколко пъти и начисли съдебни разноски за отделните производства. Изложил е аргументирано и основания по същество на заявлението, сочещи до нищожност на процесния договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК, породима от несъответствието на договора с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Доколкото на осн. чл.23 от ЗПК в този случай се дължи чистата стойност на кредита, то е акцентирал на необходимостта да бъде предоставена информация от заявителя за извършените от страна на длъжника плащания по процесния договор, с оглед прихващането им с дължимата главница, но при липса на посочването им от заявителя, при дадени два пъти указания в този смисъл, е отхвърлил заявлението изцяло.

Определението е правилно.

Според чл. 411, ал. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато са налице обстоятелствата, визирани от законодателя в т. 1-5 на чл. 411, ал. 2 от ГПК. От разпоредбата следва, че при подадено заявление районният съд винаги дължи произнасяне по същество като издава заповед за изпълнение или отхвърля искането за издаването й. Уредената възможност за даване на указания, според настоящият въззивен състав, не променят дължимото от районния съд произнасяне по съществото на заявлението при неизпълнението им, тъй като в чл. 410 и 411 от ГПК, няма препращане към чл. 129, ал. 3 от ГПК, разписващ като последица от неизправяне на нередовности на искова молба, връщането й и прекратяване на производството.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. С оглед съдържащото се в чл. 410, ал. 2 ГПК изрично препращане към чл. 127, ал. 1 ГПК, следва да се счете, че редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът (чл. 127, ал. 1, т.

4 ГПК). Това означава, че заявителят трябва да посочи всички фактически 3 обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Такова именно обстоятелство в случая се явява и посоченото от районния съд, а именно задължение заявителят да конкретизира включените компоненти в ГРП на процесния договор за кредит, както и дали длъжникът е правил вноски по кредита, в какъв размер и за погасяване на какви задължения по договора са отнесени същите.

С определения по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК- Определение № 364/8.06.2009 г. по ч. т. д. № 385/2009 г., II т. о., Определение № 420/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 409/2009 г., II т. о., Определение № 117/6.03.2009 г. по ч. т. д. № 53/2009 г., I т. о., Определение № 49/20.01.2011 г. по ч. т. д. № 705/2010 г., I т. о., Определение № 609/20.07.2011 г. по ч. т. д. № 486/2011 г., II т. о. и др., Върховният касационен съд се е произнесъл, че редовността на заявлението по чл. 410 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. За да е редовно, заявлението трябва да съответства на изискванията на чл. 410, ал. 2 във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК и да съдържа ясна и пълна индивидуализация на претендираното вземане. Следва да се посочи, че съдът винаги следи служебно за наличието на нищожни клаузи в потребителските договори, при това и като се съобрази практиката на Съда на ЕС - Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98, Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори така -решения по: дело С-240/98С-244/98, т. 27, т. 28; дело С-168/05; дело С40/08; дело С-137/08, дело С- 243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С- 415/11, т.