Решение № 67 от 04.11.2022, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Панагюрище, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря Иванка П. Палашева като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20215230100544 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от В.

М. М. срещу „Файненшъл България“ ЕООД, с искане, на основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 235,40 лева недължимо платена по недействителен договор за предоставяне на поръчителство № 3875227 от 16.07.2020 г. сключен между страните по делото, ведно със законната лихва от дата на исковата молба до окончателното заплащане на претенцията.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 3875227 от 16.07.2020 г. с „Изи асет мениджмънт“ АД. Сочи се, че ищеца следвало да върне сума в размер на 400 лв. при ГПР 47,33% и годишен лихвен процент 40,00% на

10 четиринадесетдневни вноски ведно с договорната лихва, като общата дължима сума възлизала на 434, 60 лв.

Твърди се, че във вр. с чл. 4 на договора за заем ищецът сключил с ответника договор за представяне на поръчителство № 3875227, по силата на който ищецът следвало да заплати на ответника сума в размер на 235,40 лв.

Посочена сума следвало да бъде заплатена на вноски, всяка в размер на по 23,54 лв., като по този начин общото задължение по договора за поръчителство и договора за заем били в размер на 670 лева. В исковата молба се сочи, че договора за поръчителство № 3875227 от 16.07.2020 г. е нищожен поради противоречие с добрите нрави и поради това, е е сключен 1 при неспазване на нормите на чл. 11, т.9 и т. 10 ЗЗП и чл. 19, а. 4 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Твърди се, че ищецът изцяло заплатил дължимата сума по договора за заем и по договора за поръчителство. В исковата молба се сочи, че договорът за поръчителство се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави, доколкото се достига до значителна не еквивалентност на престациите. Освен това се излага, че процесния договор противоречи на законовите разпоредби на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като претендираната сума не е включена в ГПР, като по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, поради което е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и представлява скрит добавък към възнаградителната лихва и се нарушава изискването ГПР да не бъде в размер по-висок от 5 пъти законната лихва. Твърди се, че посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика. Сочи се, че видно от справка в Търговския регистър едноличен собственик на капитала на ответника е „Изи Асет Мениджмънт“ АД, поради което следва да се направи извод, че със сключване на договора за поръчителство не се цели обезпечаване на договора за кредит. Излагат се доводи, че клаузите са явяван недействителни, тъй като не са уговорени индивидуално, т.е. длъжникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ето защо се моли да се прогласи за нищожен договора за поръчителство. Моли се за уважаване на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи се, че ответникът е вписан като финансова институция в регистъра на БНБ за финансови институции, с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие, като в това си качество ответника получава възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка. Сочи се, че ищецът с цел да избегне неблагоприятните за него последици на чл. 4 от договора за заем е потърсила услугите на ответника. Сочи се, че е неоснователно твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите нрави, тъй като действа принципът на свобода на договарянето. Освен това се твърди, че престациите не са нееквивалентни, като възнаграждението на поръчителя е определено след извършване на преценка на риска, като насрещната страна е можела да откаже сключването му. В отговора на исковата молба се твърди, че с предоставянето на поръчителството ответника извършва възмездна услуга. Сочи се, че цената по договора за поръчителство не следва да бъде 2 приравнявана на възнаградителната лихва, тъй като в действащото законодателство няма ограничение на максималния размер на цената на слугата- предоставяне за ползване на паричен заем. Твърди се, че ищецът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва при подписване на договора, като ГПР не надвишава законовоопределения допустим размер.

ГПР представлява възнаграждение на кредитора под формата на договорна лихва и др. разходи пряко свързани с договора за потребителски кредит, като по процесния договор за заем ГПР е фиксиран. Сочи се, че договорът за предоставяне на поръчителство е едно второ, акцесорно облигационно правоотношение и дължимата по него такса не следа да се включва в ГПР по договора за заем. По изложените съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и това се установява от приложения по делото договор за паричен заем, че на 16.07.2020 г. между заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заемателя В. М. М. е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 400 лв., а заемателят се е задължил да я върне в срок от 20 седмици на 10 равни двуседмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 43.46 лв., заплащайки ГЛП в размер на 40 % и ГПР в размер на 47,33 %. В чл. 4 от договора за паричен заем страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на конкретно описани в договора условия; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя; одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

В изпълнение на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем между поръчителя „Файненшъл България” ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки) и потребителя В.

М. М. е сключен договор за предоставяне на поръчителство № 3875227 от 16.07.2020 г., съгласно който потребителят е възложил, а поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителсто с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен 3 заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по договора за паричен заем, в т.ч. задължение за връщане на заемната сума в размер на 400 лв., задължение за плащане на възнаградителна лихва, задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорари. Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за предоставяне на поръчителство за поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в размер на 235,403 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 23,54 лв., и дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като за неговата основателност в условията на пълно и главно доказване следва да бъде установено, че е налице възникнало между страните облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за поръчителство, същият е нищожен поради противоречението му с добрите нрави и поради противоречие и заобикаляне на закона, заплащане от стана на ищеца на възнаграждението по договора за поръчителство, ответникът следва да докаже твърдяното от него изпълнение на задълженията, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите - индивидуалното договаряне на условията по договора.

За наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и служебно съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК.

Настоящия съдебен състав намира, че процесния договорът за предоставяне на поръчителство накърнява добрите нрави и в този смисъл е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно общия принцип за свобода на договаряне, залегнал в чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По начало договорът за поръчителство е безвъзмезден, но е възможно да бъде уговорено възнаграждение в полза на поръчителя. Поемането на задължение от страна 4 на длъжника да заплати възнаграждение на поръчителя е уговорено единствено в интерес на поръчителя. То увеличава неимоверно тежестта на задължението на потребителя, тъй като се кумулира към задълженията му по договора за заем. Налице е следователно явна нееквивалентност на насрещните престации, тъй като срещу задължението за заплащането на възнаграждение на поръчителя потребителят не получава никаква насрещна престация. В тази връзка е достатъчно да се посочи, че видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е едноличен собственик на капитала на дружеството-поръчител „Файненшъл България“ ЕООД, като ответникът не твърди, нито сочи доказателства в качеството си на поръчител да е изпълнил поетото към заемателя задължение да сключи договор за поръчителство със заемодателя.

Нищожността на договора за предоставяне на поръчителство следва и неравноправния характер съгласно чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал.

1 от ЗЗП на клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, предвиждаща заплащане на възнаграждение в полза на поръчителя. Тази у г о в о р к а внася значително неравноправие в правоотношението, а престациите на страните са явно нееквивалентни. Дружеството-поръчител поема задължение да отговаря за задълженията на заемателя в общ размер на 424,36 лв., срещу което заемателят заплаща възнаграждение в размер на 235,40 лв., представляващо над 50 % от размера на заема. При това отговорността на поръчителя може изобщо да не бъде реализирана (в случай, че договор за поръчителство все пак бъде сключен със заемодателя), ако заемателят добросъвестно изпълнява задълженията си по договора за заем, но въпреки това ще следва да заплати възнаграждение на поръчителя. Освен това отговорността на поръчителя зависи изцяло от преценката на заемодателя, което означава, че дори и да не получи изпълнение по договора за заем, имуществената отговорност на поръчителя може да не бъде ангажирана. По този начин клаузата на практика прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на заемодателя за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. По делото не са ангажирани доказателства тази клауза да е индивидуално уговорена с потребителя, а и от съдържанието на договора за поръчителство може да се направи извод, че е предварително изготвен от търговеца и при сключването му потребителят не е могъл да влияе върху клаузите му. Поради това на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП съдът приема клаузата за заплащане на 5 възнаграждение в полза на поръчителя за нищожна. С оглед разпоредбата на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП и общото правило на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД съдът намира, че нищожността на тази клауза води до нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, тъй като не би могло да се предположи, че поръчителят, който е търговско дружество с основен предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки (както е посочено изрично в договора за предоставяне на поръчителство), би поел задълженията по същия безвъзмездно, без да очаква заплащане на възнаграждение и съответно реализиране на печалба.