Решение № 209 от 23.05.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. В., 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ж. Дечев при участието на секретаря Павлинка Н. Йорданова като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно наказателно дело № 20221320200702 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от “Д.“ ЕООД, ЕИК:202384441, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Х.А.“, № 27, вх. „А“, ет. 2, ап. 21, представлявано от Д. С. П. - управител, против Наказателно постановление № 050001202 от 30.07.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ– „Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лв. за извършено административно нарушение по чл. 17, т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ, бр. 37/04 год., поел. изм. в бр.

10/01.02.2019 год./..

Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично становище в с.з.

Ответната страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се отхвърли като неоснователна.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършената проверка на място на 22.04.2021 год. на обект: СМР на автокомплекс "МОБИТЕКС", гр. В., бул. "П." №64, е установено, че Д." ЕООД в качеството 1 си на строител и като работодател не е поставил на видно и достъпно място в обекта планът за безопасност и здраве, същият е изискван в хода на проверката на място на 22.04.2021 г. от установените на работа лица - В.И.М. - "работник изолация" и А.Г.Н. - "работник изолация", но не е представен.С това е нарушил: чл. 17, т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ, бр. 37/04 год., поел. изм. в бр. 10/01.02.2019 год./.За това е съставен акт.

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства – показанията на свидетеля В. Ц. и административно-наказателната преписка.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Свидетелите Г. и А. не конкретизират какви документи са представени на контролния орган, поради което са без отношение към предмета на доказване по делото и не следва да се вземат предвид при решаването му.

Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен интерес от обжалване на НП, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, като АУАН също е съставен от компетентно лице. АУАН е съставен в присъствието на представляващия дружеството и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.

Съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено.

Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя.

Спазено е от страна на административнонаказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съставът на съда намира за неоснователно направеното в жалбата възражение, че нарушението е несъставомерно. В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на дружеството нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Фактите описани в акта и НП напълно съответстват на юридическото обвинение. По изложените доводи не е налице нарушено правото на защита, нито неяснота по отношение на вмененото нарушение.

2

Наказанието е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, по вид и размер е правилно определено в рамките на предвиденото по закон.

Допуснатото нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В този смисъл Съдът намира, че НП е законосъобразно и обосновано и ще следва да бъде потвърдено, а жалбата е неоснователна и ще следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, в полза на административно наказващия орган следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 150 лева, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 05-0001202 от 30.07.2021г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В., с което на жалбоподателя “Д.“ ЕООД, ЕИК:202384441, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Х.А.“, № 27, вх. „А“, ет. 2, ап. 21, представлявано от Д. С. П. – управител, е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ– „Имуществена санкция” в размер на 1500 /хиляда и петстотин / лв. за извършено административно нарушение по чл. 17, т.2 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн. ДВ, бр. 37/04 год., поел. изм. в бр. 10/01.02.2019 год./..

ОСЪЖДА жалбоподателя “Д.“ ЕООД, ЕИК:202384441, със седалище и адрес на управление : гр. В., ул. „Х.А.“, № 27, вх. „А“, ет. 2, ап. 21, представлявано от Д. С. П. управител, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63д ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище - В., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени разноски за възнаграждение за защита от юрисконсулт, определен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, приложима във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните пред Административен съд-гр. В..

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

3