Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14502 от 24.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40925/2023
Вид
Решение № 14502
Подписан
24.07.2024
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14502 гр. София, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110140925 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Г. П., срещу А. Г. В., с ЕГН: **********, с която се иска: 1/ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1260,50 лева, представляваща главница по договор за кредит

№

40005032943/20.07.2021 г., сумата от 448.62 лева –възнаградителна лихва за периода от 10.11.2021 г. до 04.12.2022 г., сумата от 249.40 лева – обезщетение за забава за периода от 11.08.2021 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до 04.12.2022 г.; сумата от 73.40 лева – обезщетение за забава от 04.12.2022 г.

/дата на предсрочна изискуемост/ до 27.02.2023 г, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на Софийския РС – 28.02.2023 г. до окончателното плащане на сумата; 2/ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 350.50 лева – представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Фаст“ и сумата от 918.85 лева – представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на Софийския РС – 28.02.2023 г. до окончателното плащане на сумите. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № 40005032943/20.07.2021 г., сключен между ищеца и ответника. Твърди се, че договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 1400 лева, срок на кредита – 24 месеца, годишен процент на 1 разходите /ГПР/ 48.94 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % и лихвен процент на ден – 0.11 %. Твърди се, че ответникът е закупил и допълнителни услуги към договора за кредит - услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“ на стойност съответно 420 лева и 1050 лева. В тази връзка се твърди, че общото задължение на ответника възлиза на 3512.12 лева като размерът на всяка погасителна вноска е 146.36 лева, а падежната дата 10-то число на месеца.

На следващо място се твърди, че преди сключване на договора за кредит ответникът е бил запознат с условията по същия, бил му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация относно потребителски кредит“ и същият е приел да сключи договора при тези параметри. Посочва се и че ответникът е бил наясно със съдържанието на двата вида допълнителни услуги, какво представляват същите и че има възможност да не сключва такива, както и тяхната стойност, но въпреки това е изявил желание да се ползва от предлаганите два вида допълнителни услуги.

Твърди се, че след сключване на договора ищецът е изпълнил надлежно задълженията си по същия като е превел на ответника сумата от 1400 лева.

На следващо място в исковата молба се твърди, че първоначално длъжникът е изпълнявал точно задълженията си по кредита, но впоследствие е започнал да допуска забава в плащанията /като направил само три пълни вноски и една частична/ - т.е. заплатил общо 507.09 лева – преустановявайки плащанията на 11.08.2021 г. Посочва се, че поради допуснатата забава на плащанията кредиторът се е възползвал от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като е изпратил съобщение в този смисъл до ответника на 04.12.2022 г. Поддържа се, че дори посоченото уведомяване за предсрочната изискуемост да не е редовно, то последният следва да се счита уведомен за същата с връчването на препис от исковата молба. В тази връзка се посочва, че неизплатената част от задълженията на ответника по договора за кредит и допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ към него възлиза на 1269.35 лева, която се претендира изцяло с исковата молба. Уточнява се, че към момента ответникът е заплатил сума в общ размер от 507.09 лева, с която били погасени задължения по кредита, но и разходи по тарифата на ищеца за извънсъдебно събиране.

Излагат се подробни доводи, че ищецът кредитодател не е банка, а небанкова финансова институция, поради което спрямо него не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени писмени доказателства: искане за отпускане на потребителски кредит Профи стандарт, стандартен европейски формуляр, договор за потребителски кредит № 40005032943/20.07.2021 г., погасителен план към договора за кредит, общи условия /ОУ/ на ищеца, разписка за извършено плащане, извлечение по сметка, уведомително писмо, обратни разписки и удостоверение за актуално състояние, декларации.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез процесуалния му представител – адв. Л. Б. е постъпил писмен 2 отговор. В същия претенциите се оспорват частично като неоснователни.

Излагат се подробни доводи, че сключеният договор за заем бил нищожен поради нарушение на редица разпоредби от ЗПК и ЗЗП – неясни, неравноправни клаузи сериозно увреждащи правата на потребителите. В тази връзка се поддържа, че ГПР по договора не бил посочен коректно, доколкото в същия не били включени допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, нито таксите по тарифата на заемодателя. Поради това и ответникът следва да дължи връщане само на чистата стойност на кредита – доколкото ГПР очевидно бил над 50 % и некоректно посочен.

В случай че договорът не се приемел за недействителен от съда се оспорват като нищожни клаузите за закупуване на пакети „Фаст“ и „Флекси“ като се твърди, че създавали условия за неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника, а не било ясно и какво представляват самите услуги.

Не се оспорва наличието на сключен между страните договор за потребителски кредит № 40005032943/20.07.2021 г., нито получаване от страна на ответника на сумата от 1400 лева – заемна сума по кредита.

Предвид горното искът за главница от 1260,50 лева се ПРИЗНАВА.

Оспорват се като неоснователни всички останали искови претенции.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат частично.

Наред с посочените възражения в отговора на исковата молба е обективиран и насрещен иск. Предвид постъпилите плащания от страна на ответника в размер на 507.09 лева, но доколкото от тази сума 316.52 лева били отнесени за погасяване на задължения различни от главницата по кредита – а именно лихва и такси по пакети от допълнителни услуги – то се предявява иск:

За осъждане на „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: 175074752 да заплати на А. Г. В. сумата от 316.52 лева – платена от заемополучателя без основание по договора за кредит, ведно със законната лихва от 07.09.2023 г.

Претендират се разноски за адвокат – по реда на безплатната правна помощ.

Възразява се срещу присъждането на разноски в полза на дружеството, доколкото ответникът не бил дал повод за образуване на делото.

Препис от насрещния иск е изпратен на „Профи кредит България“ ЕООД – като в срока по чл. 131 от ГПК от същото е постъпил писмен отговор.

В същия предявеният насрещен иск се оспорва като недопустим евентуално като неоснователен. Досежно допустимостта се твърди, че настоящото дело се развивало въз основа на заповедно производство, поради което и не можело да се разглежда насрещен иск.

Относно основателността на иска се излагат подробни доводи, че договорът за кредит бил изцяло действителен. Не ставало ясно от отговора кои клаузи от договора потребителят счита за недействителни и защо. ГПР и ГЛП били определени законосъобразно и били по 50%. В ГПР не следвало да се включват услугите „Фаст“ и „Флекси“ предвид доброволният и факултативен характер.

3

По отношение на експертизата се възразява срещу назначаването й, а при евентуално допускане на такава, то разноските следва да бъдат понесени от А. Г. В.. В отговора е инкорпориран подробен погасителен план.

В допълнителна молба с вх. № 48761/14.02.2024 г. А. Г. В. прави възражение за прихващане между главницата от 1260.50 лева и насрещната искова претенция от 316.52 лева.

Излагат се доводи и че потребителят не следвало да дължи разноски по делото.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза с вх. № 194585/13.06.2024 г.

В съдебно заседание, проведено на 09.07.2024 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени, съответно насрещният иск отхвърлен.

Представя се списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът А. Г. В. редовно призована, не се явява в насроченото по делото съдебно заседание. От процесуалния представител на същия е постъпило писмено становище за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски като се представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 8472/21.03.2023 г. по ч.гр.д. № 10827/2023 г. по описа на СРС. Последната е връчена на длъжника А.

Г. В., който е депозирал възражение срещу същата.

С разпореждане от 21.03.2023 г. заповедният съд е отхвърлил заявлението на ищеца за сумата от 350.50 лева – възнаграждение за закупен пакет от услуги „Фаст“ и за сумата от 918.75 лева – възнаграждение за закупен пакет от услуги „Флекси“, както и за сумата от 20 лева – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането. Първите две посочени суми от 350.50 лева и от 918.75 лева – възнаграждение за пакети от допълнителни услуги обаче се претендират в настоящото производство със самостоятелни осъдителни искове.

От представеното по делото копие от договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ № 40005032943/20.07.2021 г. се установява, че на 20.07.2021 г. между ищеца, като заемодател, и ответника, като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 1400 лева – от които 500 лева за рефинсиране, срок на кредита 24 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 48.94 % и годишен лихвен процент /ГЛП/ 41 % при лихвен процент на ден 0.11 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2042.12 лева. Към 4 договора обаче са закупени и пакети от допълнителни услуги – пакет услуги „Фаст“ на стойност 420 лева и пакет услуги „Флекси“ на стойност 1050 лева.

В тази връзка общото задължение по кредита и по пакетите от допълнителни услуги е в размер на 3512.12 лева като ежемесечната вноска е в размер на 146.34 лева.

От представена по делото разписка за извършено плащане от 21.07. 2021 г. е видно и че на ответника – кредитополучател по договора за кредит на 21.07.2021 г. /т.е. в деня след сключване на договора/ е преведена сумата в размер на 900 лева.

По делото е приложен погасителен план /л. 14 от делото/, част от договора за кредит, съгласно който последната вноска по кредита е следвало да бъде заплатена на 10.07.2023 г. В погасителния план е посочено каква част от главницата, договорната лихва и възнаграждението за закупени допълнителни пакети от услуги се погасява с всяка вноска. Погасителният план е подписан от заемодателя и заемополучателя.

На следващо място страните не спорят, че от страна на ответника са постъпвали плащания в изпълнение на задълженията му по кредита. Видно от извлечение по сметка обаче ответникът е заплатил едва първите три вноски по кредита и частично четвъртата вноска – като всички вноски са постъпили със забава. Общият размер на постъпилите плащания възлиза на 507.09 лева.