Определение № 34279 от 21.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34279 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20261110103138 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на Е. К. Т. с ЕГН: ********** срещу „****“ ЕАД, ЕИК: *** и „****“ ЕООД, ЕИК *****.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.10.2026 г. от 09,40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените от ищцата с исковата молба и от ответниците с отговорите на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата по чл. 190 ГПК, доколкото една част от исканите документи са представени с отговорите на ответниците, а друга не са необходими с оглед признатите от ответниците обстоятелства.

СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба от Е. К. Т. с ЕГН: **********, адрес:

*** срещу „***“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ****, и „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *****, с която са предявени следните осъдителни искове:

1. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „***“ ЕАД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 102,26 евро, представляваща подлежаща на връщане от ответника като получена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението;

2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД срещу „****“ ЕООД за осъждане на 1 ответника да заплати на ищцата сумата от 639,12 евро, представляваща подлежаща на връщане от ответника като получена без основание сума по недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 05.02.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че на 14.06.2024 г. между ищцата и ответника „****“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит №****, по силата на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 2798,96 лева. Ищцата излага, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит отпускането му е било обусловено от предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за поръчителство с предварително определено от кредитора дружество – „***“ ЕООД. В изпълнение на това изискване на същата дата тя сключила с втория ответник договор за предоставяне на поръчителство, по който се задължила да заплати възнаграждение в размер на 1200 лева. Поддържа се, че по договора за кредит ищцата е заплатила на „****“ ЕАД сумата от 102,26 евро като възнаградителна лихва, а по договора за предоставяне на поръчителство – сумата от 639,12 евро на „***“ ЕООД. Счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът не съдържа ясно и разбираемо посочване на ГПР, като е посочена единствено неговата абсолютна стойност, без да бъдат описани компонентите, включени при формирането му, както и използваната методика и допусканията при изчисляването му. Според ищцата това е препятствало възможността потребителят да прецени реалната цена на кредита и противоречи на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди още, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход, пряко свързан с договора за кредит, който е бил известен на кредитора и е следвало да бъде включен при определяне на ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа, че невключването на този разход е довело до посочване на неверен размер на ГПР и до заобикаляне на ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия размер на ГПР. Сочи, че между двамата ответници съществува свързаност, доколкото едноличен собственик на капитала на „***“ ЕООД е „****“ АД, поради което възнаграждението по договора за поръчителство фактически представлява допълнително възнаграждение за кредитора, уговорено чрез отделно правоотношение с цел заобикаляне на законовите ограничения относно цената на кредита. Според ищцата договорът за поръчителство не изпълнява реална обезпечителна функция, а единствено води до допълнително оскъпяване на кредита. Поддържа още, че посочването на ГПР, който не отразява всички разходи по кредита, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ЗЗП и препятства възможността на потребителя да направи информиран избор относно икономическите последици от договора.

По отношение на договора за предоставяне на поръчителство ищцата твърди, че същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като уговореното възнаграждение е в значителен размер спрямо отпуснатия кредит, без потребителят да получава реална насрещна престация. Поддържа се, че договорът за поръчителство е бил наложен като задължително условие за отпускане на кредита и е довел до значително неравновесие между насрещните престации и до неоправдано облагодетелстване на ответниците. Наред с това твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл.

19, ал. 4 ЗПК, както и че съдържа неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, тъй като е във вреда на потребителя, не е изготвен по ясен и разбираем начин и не му позволява да прецени икономическите последици от сключването му. Въз основа на изложените твърдения ищцата счита, че договорът за потребителски кредит и договорът за предоставяне на поръчителство са недействителни, поради което извършените въз основа на тях плащания са лишени от правно основание и подлежат на връщане по реда на чл. 55, ал.

1, пр. 1 ЗЗД. Ето защо предявява настоящите искове. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения срещу него иск. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит № **** г., усвояването в пълен размер на предоставената главница от 2798,96 лева, както и обстоятелството, че във връзка с обезпечаването на задълженията по договора е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с „****“ ЕООД. Не оспорва още, че ищцата е заплатила по договора за кредит сумата от 102,26 евро, която е разпредЕ. за погасяване на вземания по кредитното правоотношение, различни от главницата. Не оспорва и че към настоящия момент договорът за кредит е погасен, като твърди, че погасяването е извършено предсрочно, поради което ищцата не е заплатила целия размер на договорената възнаградителна лихва. Оспорва твърденията за недействителност на договора за кредит поради неправилно определен ГПР.

Поддържа, че единственият разход, включен при формиране на ГПР, е договорната възнаградителна лихва, чиито размер и начин на формиране са посочени в Приложение № 1 към договора. Сочи, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не представлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като не е било задължително условие за отпускане на кредита, не е било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит и е дължимо по отделно правоотношение, по което „Кредисимо“ ЕАД не е страна. Позовава се на Общите условия към договора, според които кредитополучателят има възможност да кандидатства както за обезпечен, така и за необезпечен кредит, като при избор на обезпечен кредит може да предостави банкова гаранция или поръчителство. Излага още, че потребителят е разполагал с възможност преди сключването на договора да промени първоначално заявените условия на кредита, включително да се откаже от кандидатстване за обезпечен кредит. Поддържа, че макар да е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, двете дружества са самостоятелни юридически лица със самостоятелна дейност и кредитодателят не разполага с информация относно конкретните параметри на договорите за предоставяне на поръчителство.

Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство по съществото си представлява договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който „****“ ЕООД се е задължило да поеме солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като уговореното възнаграждение не представлявало разход по кредита.

При условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме за основателно твърдението на ищцата относно недействителността на уговорката за възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, това не водело до недействителност на договора за потребителски кредит, нито на договора за поръчителство в неговата цялост, а единствено до евентуална недействителност на клаузата, предвиждаща заплащането на възнаграждение на „****“ ЕООД. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „****“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва по основание и размер предявения срещу него иск. Не оспорва, че между ищцата и „****“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2992753/14.06.2024 г., както и че във връзка с обезпечаването на задълженията по него между ищцата и „****“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 14.06.2024 г. Не оспорва още размера на отпуснатата главница по договора за кредит, предсрочното му погасяване, както и обстоятелството, че ищцата е заплатила по договора за предоставяне на поръчителство сумата от 639,12 евро. Твърди, че сключеният между него и ищцата договор за предоставяне на поръчителство по съществото си представлява договор за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, по силата на който дружеството се е задължило срещу възнаграждение да поеме задължение да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД и да отговаря като поръчител за изпълнението на задълженията на ищцата по договора за кредит. Поддържа, че възнаграждението е дължимо за предоставянето на самостоятелна търговска услуга по гарантиране на чуждо задължение, като размерът му е съобразен с поетия риск и е дължим единствено за периода, през който услугата е предоставяна.

3

Посочва, че поради предсрочното погасяване на кредита договорът за предоставяне на поръчителство също е бил прекратен предсрочно и ищцата не е заплатила целия първоначално уговорен размер на възнаграждението. Посочва, че първоначално кредитоискателят кандидатства пред „****“ ЕАД, като избира параметрите на кредита и дали желае той да бъде обезпечен, а след подписване на договора за кредит, ако потребителят е избрал обезпечение чрез поръчителство, той се прехвърлял към електронната платформа на „****“ ЕООД, където се сключвал отделният договор за предоставяне на поръчителство. В тази връзка оспорва твърдението, че сключването на договора за предоставяне на поръчителство е било задължително условие за отпускане на кредита.

Позовава се на клаузите на договора за кредит, според които кредитополучателят е имал възможност да кандидатства и за необезпечен кредит, поради което предоставянето на обезпечение, включително чрез „****“ ЕООД, е било въпрос на свободен избор на клиента.

Поддържа, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не представлявало общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО, тъй като сключването на договора за поръчителство не било задължително условие за получаване на кредита, а освен това размерът на възнаграждението не бил известен на кредитодателя към момента на сключване на договора за кредит. Оспорва и твърденията за наличие на заблуждаваща търговска практика и неравноправни клаузи.