Решение № 2548 от 27.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2548 гр. София, 26.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-В, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Розалина Г. Ботева

Георги Стоев като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100509628 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена Гаранционен фонд против рапореждане, обективирано в съобщение от 17.08.2022 на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ, по изп. дело № 20227880400576, с което е отказано да се намали приетото по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение. В жалбата се излагат доводи, че липсва фактическа и правна сложност по делото. Твърди се, че задължението по изпълнителния лист е платено в срока за доброволно изпълнение. Моли се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното разпореждане за отказ за намаляване на адвокатския хонорар на взискателя, а по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 ТТР към ЗЧСИ и вида на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да реши въпроса по същество.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението- Х. Р. К. , е подал становище, в което се изразява становище за неоснователност на жалбата.

ЧСИ М. К. е изложил мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата. Изразява становище, че претендираният адвокатски хонорар не е прекомерен съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което не са налице основания за намаляването му.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

1

Изпълнително дело № 20227880400576по описа на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ, е образувано на 28.07.2022г. по молба на Х. Р. К. , подадена чрез пълномощника му адв. Ж.Д., въз основа на изпълнителен лист от 16.06.2022г., издаден о т Габровския окръжен съд п о гр. дело № 432/ 2021г., срещу Гаранционен фонд за заплащане на сумата 3530 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

С постановление от 29.07.2022г. съдия- изпълнителя е приел разноски в изпълнителното производство, както следва: адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, такса по т. 1 Тарифата към ЗЧСИ в размер на 24 лева, такса по т. 5 Тарифата към ЗЧСИ в размер на 24 лева и пропорционална такса по т. 26 Тарифата към ЗЧСИ в размер на 410,88 лева.

В срока за доброволно изпълнение, длъжникът Гаранционен фонд е депозирал писмено възражение, с което е направено възражение за прекомерност на определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо адвокатско възнаграждение, като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Моли се същият да бъде намален на 200.00 лева, както и да бъде намалена сумата за такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

С разпореждане, обективирано в съобщение о т 17.08.2022г. ЧСИ е оставил без уважение направените с възражението искания.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноски, както и постановлението за възлагане. В случая отказът на ЧСИ да намали разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело поради прекомерност, обективиран в разпореждане от 17.08.2022г., има характер на постановление за разноските и подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК, в какъвто смисъл е и определение № 170 от 25.03.2011г. по ч.гр. дело № 297/2010г. на ВКС.

Жалбата е подадена в законоустановения двуседмичен срок, от активно легитимирана страна, внесена е дължимата държавна такса по сметка на съда, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество относно нейната основателност.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е 2 свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Оттук следва изводът, че правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство (в този смисъл определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр. дело № 1762/2008 г. на ВКС, V г.о.).

В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощникът на взискателя не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 500 лева за завеждане и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на издадения изпълнителен лист. В тази връзка настоящият състав приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200 лева- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. От друга страна, предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело (освен подаване на молба за образуването му), то не се дължат разноски на длъжника по чл. 10, т. 2 от Наредбата.

В тази връзка възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ в размер на сумата 500 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата 200 лева.

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното разпореждане, с което е отказано да се редуцират приетите по делото разноски з а адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнително дело, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, следва да бъде намалено до размер на сумата 200 лева.

Настоящият състав приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и в частта, в която е определен размерът на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Същата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. Съгласно т. 26, б. „в“ 3

Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира пропорционална такса върху събраната сума , която, ако е от 1000 лв. до 10 000 лв. - е 100, 00лв. + 8 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай размеръ т на паричното вземане, включващо сумите по изп.лист 3520 лева. Ето защо, изчислен по посочения в т. 26, б „в“ ТТР към ЗЧСИ начин, д ължимата такса по т. 26 е в размер на 302,40 лева. Ето защо, обжалваното постановление следва да бъде отменено и в частта, с която е отказано намаляване на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ от първоначално определената сума от 410,8 8 лева- до размера на дължимата сума 302,40 лева и вместо него- следва да бъде постановено намаляване на размера на таксата до установеният дължим такъв.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане 17.08.2022г., обективирано в съобщение от 17.08.2022г., на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, по изп. дело № № 20227880400576 по описа на Ч С И М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на Гаранционен фонд, п о чл. 78, ал. 5 ГПК- за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя Х. Р. К., с ЕГН **********.

ОТМЕНЯ ПДИ, с изх. № 5942/ 29.07.2022г. по изп. дело № 20227880400576 по описа на на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, в частта, в която са присъдени разноски по изпълнителното дело за адвокатски хонорар за сумата над 200 лева до присъдените 500 лева и в частта, в която е присъдена по т. 26 пропорционална такса над 302, 40 лева до 410,88 лева, като незаконосъобразни, к а т о вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ разноски за адвокатски хонорар по изпълнително дело 20227880400576 по описа на ЧСИ М. К.а, рег. № 788 на КЧСИ, в размер на 200 лева и такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 302,40 лева.

ОСЪЖДА Х. Р. К., с ЕГН ********** да плати на Гаранционен фонд, с ЕИК *******, сумата 25 лева, представляваща направени в настоящото производство за държавна такса и сумата 100 лева- юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5