Решение № 2738 от 10.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2738 гр. София, 09.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100509847 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 7654 от 06.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20697/2022 г., по описа на СРС, ГО, 35-ти състав, е отхвърлен предявения от М. С. Ч. срещу „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване по отношение на ответника, че М. С. Ч. не дължи на „Топлофикация София” ЕАД, сумата от 2249.96 лв., представляваща главница за разходвана топлоенергия за периода м. 04.2012г. до м. 04.2014г., както и сумата от 391.26 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.05.2021 г. до 17.04.2015г., за които е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 24527/2015г. на СРС, 48 с-в.

Със същото решение ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 100, 00 лв., представялваща съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца М. С. Ч., чрез пълномощника му – адв. И.Н., с надлежно учредена представителна власт по делото с оплаквания за неговата неправилност поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи още, че съдът неправилно е приел, че вземането на ответника по процесния изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело не съдържала конкретно посочено имущество. Изтъква, че давността не се прекъсва, когато изпълнителното действие е несочено срещу несеквестируемо имущество, както и в случаите, когато запорните съобщения не са довели до реален запор. Поддържа, че в конкретния случай не са извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на 5 години от датата на влизане в сила на решението, по което е издаден изпълнителния лист. Моли решението да бъде отменено, а предявения иск уважен.

1

Претендират разноски.

Въззиваемият ответник – „Топлофикация София“ ЕАД не е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на въззивната жалба. С молба от 09.11.2023 г., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като страната е освободена от заплащане на държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Обоснован е извода на първоинстанционния съд, че вземането на ответника по процесния изпълнителен лист от 19.07.2017г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по гр.д. № 24527/2015 г. по описа на СРС, 48 състав не е погасено по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „ б“ от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск относно вземането, а в чл. 117, ал. 1 от ЗЗД се предвижда, че от прекъсването на давността започва да тече нова давност, която съобразно ал. 2 на същия член, ако вземането е установено със съдебно решение, както е в случая, е винаги пет години. В конкретния случай от приложеното копие на изпълнително дело № 20178440403742 по описа на ЧСИ № 844 – С.Я. се установява, че от момента на образуването му на 07.10.2017 г. са извършвани действия, попадащи в кръга на посочените в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с предприемането на които се прекъсва давността, без между извършването на всяко едно от тях да е изминал период по-дълъг от пет години. Настоящият състав приема, че последното изпълнително действие, извършено преди завеждане на исковата молба и което е прекъснало давността е било извършено на 16.09.2019г., когато с Постановление, обективирано в Разпореждане от 19.01.2019 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху вземането на М. С. Ч. по банковата й сметка в Банка ДСК ЕАД, от който момент е започнала да тече нова петгодишна давност, която дори и към момента на приключване на устните съзтезания пред въззивната инстанция на 10.11.2023 г. не е изтекла. Ирелевантно за прекъсването на давността е обстоятелство дали изпълнението е насочено срещу несеквестируеми вещи – арг. са мотивите към т.1, т. 3 и т. 13 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Следва да се отбележи, че противно на поддържано в жалбата СРС е съобразил задължителните за органите на съдебна власт указания по прилагане на закона изложени в 2 мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което „…Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н..“. Ето защо вземането на ответника не е погасено по давност, а иска на ищеца е неоснователен.

Доколкото други конкретни оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК и с оглед на обстоятелството, че резултатът, до който въззивната инстанция достига, съвпада с този на СРС, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение.

При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК във вр. с чл.

273 ГПК въззивницата – ищец следва да бъде осъдена да заплати в полза на въззиваемия – ответник сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

С оглед на цената на иска при съобразяване на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл.

69, ал. 1, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7654 от 06.07.2022 г., постановено по гр. д. № 20697/2022 г., по описа на СРС, I ГО, 35-ти състав.

ОСЪЖДА М. С. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“, № 23Б, представлявано от А.С.А., сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред СГС.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3