Решение № 57 от 28.02.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Варна, 25.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20213001000616 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗК „ ЛЕВ ИНС “ АД – гр. София, ЕИК 121130788, подадена чрез ю.к. Кр. М., срещу решение № 195/25.06.2021г., постановено по т. д. № 887/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са уважени предявените от ПР. Б. Л., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител В. ЦВ. ЦВ., срещу въззивника осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата 60 000 лв. до 150 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие загубата на баща й Б. М. Л., поч. на 08.01.2016г., в резултат на настъпило ПТП на 31.07.2015г., причинено от В. СТ. В., при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с ДК № В 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег. № В 6150 ЕК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 45 712 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г.

1

Застрахователят не оспорва наличието на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл. 52, ал. 2 ЗЗД и несъобразяване с указания с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, допуснати при определяне размера на обезщетението, което според страната е силно завишено, и за необоснованост на извода на окръжния съд за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли за сумата над 60 000 лв., ведно с всички законни последици от това.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните осъдителни части, и е процесуално допустима.

Депозиран е отговор, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, от адв. А. К. от ВАК - процесуален представител на ищцата, в който е изразено становище за неоснователност на жалба, с подробно изложени доводи и съображения.

Становището на процесуалния представител на В. СТ. В. от гр. Б., който е с процесуалното качество на трето лице помагач на страната на ответника, е за основателност на жалбата, като съображенията и доводите са аналогични на изложените във въззивната жалба.

В тази инстанция Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, призована в качеството на контролираща страна, не изразява становище.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от името на малолетната ПР. Б. Л., чрез нейната майка и законна представителка В. ЦВ. ЦВ., срещу ЗК „ Лев Инс “ АД, с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 150 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие загубата на баща й Б. М. Л., поч. на 08.01.2016г., в резултат на настъпило ПТП на 31.07.2015г., причинено от застрахован водач по застраховка „ГО на автомобилистите“ при ответното дружество, както и мораторна и законна лихва.

2

Решението на ВОС, с което осъдителните искове са изцяло уважени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Застраховката "ГО на автомобилистите " за увреждащия автомобил е сключена на 01.07.2015 г. По силата на § 22 от ПЗР на КЗ / в сила от 01.01.2016г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, какъвто е и процесния случай, се прилага Част четвърта от отменения КЗ /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г. /, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по делото няма.

Въпросите във връзка с процесния деликт относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ товарен състав, за причиняване на смърт на наследодателя на ищцата, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, с влязла в сила присъда № 50/12.10.16г. по НОХД №251/16г. на Разградски окръжен съд, изменена с решение № 58 от 15.04.2019г. по ВНОХД № 131/2018г. на Варненския апелативен съд, с която В. СТ. В. е признат за виновен в това, че на 31.07.2015г. при управление на МПС – т. а. марка „Волво FH 16” с ДК № В 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег. № В 6150 ЕК, без да има необходимата правоспособност категория CE, нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 23, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост причинил смъртта на Б. М. Л. и на по- голямото дете на починалия.

Първоинстанционното решение се обжалва частично, за сумата над 60 000 лв., следователно със сила на пресъдено нещо е установено наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице неимуществени вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по 3 застраховка „ГО на автомобилистите” за т. а. марка „Волво FH 16” с ДК № В 1784 СР и прикачено към него самосвално ремарке „Kassbo hrer“ с рег. №В 6150 ЕК, сключено със застрахователя, привлечен като ответник ; настъпване на застрахователно събитие в срока на договора - ПТП от 31.07.2015г., виновно причинено от водач при управление на застрахованото МПС; материално – правна легитимация на ищцата, която е дъщеря на починалото лице и е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетото от Пленума на ВС Постановление № 4/1961г.; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният съд, са свързани с размера на обезщетението, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице – баща на ищцата.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал.

1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Оплакването на въззивника за нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД е основано на твърденията, че по делото не е установено между ищцата и нейния баща да са съществували отношения на общност, привързаност, обич и подкрепа, които да обуславят присъдената парична сума; акцентира се на разделното живеене на родителите на детето и неговата възраст при инцидента с родителя, прави се връзка с изложеното в съдебно – психологичната експертиза мнение на вещото лице, че представата за смъртта на децата на такава възраст е като „напускане“, с възможност да „връщане обратно“; оспорва се изводът на съда, че смъртта на бащата е дала отражение върху психо – емоционалното състояние на детето. Излага се също, че от събраните доказателства не се установява дали ищцата възприема и преживява липсата на родител, дали въобще е съществувала привързаност между тях, както и относно обстоятелства, свързани с трудови навици на 4 пострадалия и какво е било положението му в обществото.

Въззивният състав намира, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение вида, интензитета и характера на неимуществените вреди, причинени на малолетната ищца вследствие смъртта на баща й, е в съответствие със събраните в хода на производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК.

За установяване съдържанието на житейски отношения между ищцата и нейния баща пред първоинстанционния съд са ангажирани гласни доказателства, като са разпитани свидетелите П. Д. – нейна баба по майчина линия, и И. К., без родствени връзки със страните. Показанията на тези свидетели се ценят в частта, в която се базират на преки и непосредствени впечатления, а посочената от защитата на ответната страна свидетелка П. К. заявява пред съда, че няма наблюдения и лични впечатления за обстоятелствата, за установяване на които е призована. Обстоятелства, които да са свързани с възможност за заинтересованост на свидетелката К. от изхода на спора по делото не се установяват. Поради близката родствена връзка на първата свидетелка с ищцата следва да се отчете евентуалната й заинтересованост от изхода на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172 ГПК. Доколкото не се констатира несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства, и останалите събрани доказателства съдебният състав не намира основание тези показанията да не се кредитират.

От съвкупната преценка на събраните гласни доказателства се установява, че въпреки ранната раздяла на родителите между ищцата и нейния баща приживе е съществувала съхранена емоционална връзка, с нормално присъщите на биологичната връзка и на възрастта на детето характер и интензитет. След развода бащата продължил да живее в гр. Варна, посещавал дъщеря си често, при всеки възможен случай, вземал я при себе си поне два пъти в месеца. След научаването за инцидента у детето настъпила видима за околните промяна – от живо, весело и щуро дете, станало по затворено и необщително, сънувало кошмари, свързани с баща си, разказвало на близки си сънищата и разговорите с него.

При мотивиране на оплакването в жалбата за необоснованост на извода на окръжния съд, че смъртта на бащата е дала отражение върху психо– 5 емоционалното състояние на детето, въззивникът се позовава на описан от вещото лице, изготвило съдебно – психологична експертиза, начален етап от осмисляне и осъзнаване на понятието „смърт“ от дете на четири години, на каквато възраст е била ищцата към датата на смъртта на баща си, като се спестяват крайните изводи за резултата от изследването към момента на прегледа. Според експерта, процесното ПТП се е отразило върху психо емоционалното състояние на детето и отношенията му в общността от връстници, като сега / след пет години от смъртта на родителя/ то може вече да осмисли понятието „смърт“, и към момента изпитва липса от опората на бащата. Детето е потискало негативни емоции и е отреагирало чрез сънища, отключили се фобии, опити за адаптивно, но не и ефективно поведение пред връстниците си, за да я приемат в групата, която й дава сигурност.

Потиснатите спомени и преживявания от инцидента у детето не са отработени ефективно и създават усещане за опасност; то е вътрешно напрегнато с усещане за безпокойство и притеснения от хора, като остава само в своите преживявания и спомени за катастрофата и щади близките си.

В резултат на загубата на баща си детето е отключило фобийни страхове, като в невербалното поведение се долавят преживявания и реакции, които кореспондират с преживяване на тъга и травматични моменти.