Решение № 15804 от 09.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15804 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110171581 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „М. П.“ ООД срещу „Н. П.“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е сключил с ответното дружество договор за посредничество по наемане на работа на лица - граждани на трети държави в Република България от 26.04.2024г., съгласно който ищецът в качеството на работодател е възложил на ответника – в качеството на посредник – да осъществи посредничество по наемане на лица, граждани на трети държави (в случая Непал) по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Посочва, че основа дейност на ищцовото дружество е мобилно измиване на коли чрез иновационна платформа „Mobiwash”, при която служител на ищцовото дружество след заявка осъществява услугата по измиване на автомобил на посочено от клиента място. За осъществяване на дейността си ищецът се е нуждаел от общи работници от трети страни и затова е сключил договор с ответника като лицензиран посредник, който да осъществи посредничество по ЗТМТМ. Съгласно договора за посредничество, ответникът се е съгласил да намери кандидати за работа при ищеца, да осъществи подбор на съответните кандидати, както и всички необходими административни и организационни процедури, свързани с пристигане и законен престой на служителите в България. Посочва, че ответникът е извършил подбор, при който са посочени трима кандидати, с които да се осъществи процедура по наемане – непалски 1 граждани Лаксман Бхусал, Арджун Бахадур Непали и Хеманта Шарма. След извършване на подбора, ищецът е заплатил на ответника възнаграждение в размер на 50% от дължимата за всяко лице сума и е заплатил на ответника сумата от 3 000 лева без ДДС или 3 600 лв. с ДДС общо за тримата. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като до м. октомври 2024 г. не е осъществил договорните си задължения и не е докарал непалските граждани в България, за да осъществяват трудова дейност, поради което ищецът е търпял загуби, поради липса на работници , което в крайна сметка е довело до прекратяване на дейността на ищеца поради натрупаните загуби.

Предвид посоченото, ищецът в средата на м. октомври 2024 г. е изпратил до ответника предложение страните да се съгласят да прекратят договора, като ответникът върне авансово заплатената от ищеца сума, след като приспадне извършените разходи. Ответникът в отговор на направеното от ищцовото дружество предложение, в имейл от 21.10.2024 г. е потвърдил пълното неизпълнение на задълженията си по договора за посредничество, както и се е съгласил с прекратяване на договора по взаимно съгласие, при което ответникът да заплати 1200 лв. с ДДС на ищцовото дружество като връщане на авансово заплатената от ищеца сума след приспадане на разходите на ответното дружество. Ищецът поддържа, че не се е съгласил с условията за прекратяване, направени от ответника, поради което поддържа, че договорът не е прекратен по взаимно съгласие на страните. При тези фактически твърдения, прави с исковата молба изявление за разваляне на договора поради пълно неизпълнение на задълженията на ответника, посочвайки, че няма интерес от изпълнение след срока, тъй като заради забавянето на ответника бизнесът на ищеца е в процес на прекратяване, поради което съдът не следва да дава допълнителен срок на ответника за изпълнение на договора. Посочва, че няма интерес и от частично изпълнение на задълженията на ответника. При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 3 600 лв., представляваща направеното авансово плащане на сума по развален договор за посредничество от 26.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2024 г. Претендира разноски за производството.

Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава, че между страните е сключен договор за посредничество от 26.04.2024 г., както и че ищецът е заплатил на ответника авансово сума в размер на 3 600 лв. с ДДС. Оспорва ответникът да е в неизпълнение на договора, като и че финансовите загуби на ищцовото дружество да се дължат на поведение на ответното дружество. Твърди, че веднага след избора на тримата кандидати, ответникът е започнал подготовка на документите и е поставил начало на административна процедура по трудова миграция на избрани от ищеца служители от Непал, но поради натовареност и малък брой служители на посолството на Република България в Ню Делхи, Индия, дата за интервюто за получаване на виза за България на двама от исканите трима работници е насрочено на 30.10.2024 г. и на 14.11.2024 г. Посочва, че в договора няма уговорена дата или срок за идване на кандидатите в България и започване на работа, а също така посочва, че срокът до м. август 2024 г. за 2 получаване на виза на избраните от ищеца служители за България не е разумен и обичаен за този вид работа. Оспорва, че са налице основанията за разваляне на договора, тъй като поддържа, че ответникът не е в неизпълнение на договора, като твърди, че късната датата на идване на служителите в България се дължи на действия на държавните органи, което е извън контрола на ответника. Твърди, че между страните е постигнато съгласие за прекратяване на договора в тяхната извънсъдебна кореспонденция, като спорен е въпросът единствено по отношение на сумата, която ответникът следва да върне на ищеца, поради което твърди, че договорът не може да бъде развален, защото облигационното отношение вече е прекратено, а също така поддържа, че няма основание за връщане на сумата, защото развалянето има обратно действие и заличава облигационните отношения между страните, докато прекратяването на договора има действие занапред. Твърди, че причина за прекратяване на договора е прекратяване на дейността на ищцовото дружество, а не неизпълнението на задълженията на ответника.

Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски по делото.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл. 87, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата 3 600 лв. – получена от ответника на отпаднало основание по развален договор за посредничество от 26.04.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2024 г. до окончателното изплащане.

За основателността на предявения иск, в доказателствена тежест на ищеца, е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил, а ответникът е получил сумата от 3 600 лв. - авансово плащане по процесния договор, както и сочените основания за валидно извънсъдебно разваляне на договора, поради виновното му неизпълнение от страна на ответника - съществено неизпълнение на задълженията му по договора, както и отпадането на интереса от изпълнението, настъпило именно в резултат на забавата на длъжника.

В тежест на ответника е да докаже наличието на правно основание за получаване на процесната сума, респ. за задържане на полученото, в това число и липсата на предпоставките за валидно упражняване на правото за разваляне на договора, респективно – да докаже прекратяване на договора преди образуване на настоящото дело.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, с изготвения проект за доклад на делото, обявен за окончателен без възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1/ на 26.04.2024 г. между „М. П.“ ООД като и „Н.П.“ ЕООД, е сключен договор за посредничество по наемане на лица-граждани на трети държави в Република България; 2/ до м. октомври 2024 г. работниците, които 3 посредникът-ответното дружество е следвало да осигури на територията на в РБългария, не са осигурени; 3/ ищецът е заплатил на ответника авансово сумата от 3 600 лв. като 50% от задълженията за плащане по договора.

Спорни между страните са следните обстоятелства: дали е налице извънсъдебно прекратяване на договора по съгласие на страните преди образуване на настоящото дело, налице ли е неизпълнение на задълженията на ответника по договора за посредничество от 26.04.2024 г., има ли основание за разваляне на договор за посредничество и за връщане на процесната сума.

Видно от съдържанието на процесния Договор за посредничество по наемане на работа на лица – граждани на трети държави в Република България от 26.04.2024 г. (Договорът), страните не са уговорили фиксиран срок, в който процедурата по наемане на работниците - трима граждани на Непал следва да бъде окончателно приключена, нито краен срок, в който същите следва да пристигнат на територията на Република България и да започнат работа при ищеца, респ. не се установява ответникът да е поел задължение кандидатите да пристигнат в България до м. август 2024 г., в каквато насока са твърденията на ищеца. Ответникът оспорва наличието на уговорка в този смисъл и сочи, че срокът на административната процедура зависи и от действията на компетентните административни органи и на Посолството на Република България в Ню Делхи.

С оглед липсата на договорен определен срок за изпълнение на задължението на ответника, то приложение следва да намери правилото на чл.

84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в забава след покана от кредитора.

В настоящия случай, от приобщените по делото доказателства не се установява ищецът да е отправил до ответника покана, с която да е определил срок за изпълнение на договора, който срок да е изтекъл без резултат. Не се установява и страните по друг начин да са придали на определен момент характера на краен срок за изпълнение.

Събраните по делото доказателства не установяват бездействие на ответника, а напротив – извършването на последователни действия в изпълнение на възложената посредническа дейност. От доказателствата се установява, че след сключването на Договора са били подбрани три конкретни лица – Л. Б., А. Б. Н. и Х. Ш., граждани на Непал, чиито кандидатури са били одобрени от ищеца, след което е започнала подготовката на документите им за административната процедура по трудова миграция. В този смисъл са показанията на свидетеля Г. С. - служител на ответното дружество, както към момента на сключване на договора, така и към момента на разпита й по делото, които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК. Свидетелят установява, че след одобряването на кандидатите са изискани свидетелства за съдимост от държавата им по произход, същите са заверени и изпратени в България, след което е комплектуван необходимият пакет документи и същият е подаден пред Дирекция „Миграция“ в началото на м. юни 2024 г. От показанията се установява още, че разрешението е получено през м. август 2024 г., след което процедурата е преминала към следващия етап – насрочване 4 на интервю на кандидатите пред Посолството на Република България в Ню Делхи във връзка с издаването на визи, като първите предоставени дати са били в края на октомври и началото на ноември 2024 г. Показанията на свидетеля Станкова относно извършените действия по процедурата се подкрепят и от приобщените писмени доказателства – трудовите договори с тримата кандидати, входирани пред отдел „Миграция“ на 03.06.2024 г., документите за самоличност и кандидатстване, декларациите и пълномощното, издадени от ищцово дружество, както и последващата кореспонденция между страните. Следователно обстоятелството, че към м. октомври 2024 г. кандидатите все още не са пристигнали в България, не е равнозначно на пълно неизпълнение на договора, в който смисъл е тезата на ищеца. Напротив, към този момент процедурата е била в процес на изпълнение и е достигнала до етап след получаване на необходимото разрешение от компетентните органи и предприемане на действия за получаване на визи. От показанията на св. Станкова се установява, че обичайният срок за приключване на цялостната процедура е около шест– седем месеца, като продължителността й зависи в значителна степен от действията на административните органи, а конкретно Посолството на Република България в Ню Делхи обслужва граждани на няколко държави и е силно натоварено. Същата установява, че преди сключването на договора на ищеца е било разяснено ориентировъчното времетраене на процедурата – около шест–седем месеца, без да е поеман конкретен ангажимент за определена дата на приключването й. Тези показания съответстват на фактическото развитие на процедурата - Договорът е сключен на 26.04.2024 г., документите са подадени в началото на юни, разрешението е получено през август, а датите пред посолството са били насрочени за октомври–ноември 2024 г. При така установените факти, съдът намира, че ответникът не е бил във виновна забава, доколкото обстоятелството, че административната процедура е продължила по-дълго от субективното очакване на ищеца, не води до такъв извод.