Решение № 96 от 13.07.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х.ва Диамандиева

Членове:

Кирил Гр. С.

Веселка Г. Узунова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кирил Гр. С. Въззивно гражданско дело № 20232000500105 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе в предвид следното:

Постъпила е въззивна жалба от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество против Решение № 131 от 31.01.2023г., постановено от Окръжен съд – Бургас по гр.д. № 1236/2021г. по описа на съда в частта, с което е отхвърлена исковата претенция на Комисията за отнемане на равностойност на имущество в размер на 40 7043 лв.– равностойността на неналични към края на проверявания период парични средства, представляващи – вноски на каса от А. С. М. и свързаните с него лица, преводи от трети лица и лихви. Решението в обжалваната част се оспорва като неправилно. Страната се позовава на легалната дефиниция на понятието „имущество“ в §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ – „всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи право на собственост или други права върху него“. Според въззивникът парите не са упоменати, тъй като са включени в по-широкото понятие на „собственост“.

Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията на Комисията за неоснователна в частта и за отнемане на паричните средства, постъпили по банковите сметки на ответниците поради неналичността им, като обаче не е мотивирано отсъствието на тези суми при определянето на несъответствието.

Въззивникът сочи, че този подход не е съобразен с актуалната практика на 1

ВКС: - Решение № 29 от 12.04.2021г. постановено по гр.д. № 1021/2019г., Трето г.о. на ВКС, с което е дадено тълкуване на понятието „имущество“ - а именно – има се предвид стойността на всички активи, придобити през целия проверяван период, а не незаконно придобитото имущество или незаконно придобитото налично имущество.

В този смисъл сумите, преминали по банкови сметки са релевантни за определяне на размера на несъответствието поради факта, че те са били част от имуществената маса на проверяваното лице и невключването им в икономическия анализ би изкривило крайния резултат на проверявания период. Дори и да се приеме, че поради неналичност не подлежат на отнемане, то те не могат да бъдат игнорирани при извършване на съпоставка между доходите и имуществото на проверяваните лица.

Излагат се съображения, че в понятието „имущество“ в ЗПКОНПИ се влага по-широк смисъл и е с по-широк обхват отколкото същото понятие в ЗОПДНПИ, както и се излагат доводи против приетото от окръжния съд относно неналичните пари Съгласно разпоредбата на чл.141 от ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата подлежи незаконно придобитото имущество през проверявания период и не се прави разграничение на налично и неналично имущество в патримониума на проверяваното лице. Според страната отричането на възможността да се отнемат парични суми, неналични в имуществото на проверяваното лице /съответно-отнемане на равностойността на липсващото или отчужденото имущество/ е в противоречие с други разпоредби от вътрешното ни законодателство: чл.83а от ЗАНН, чл.521 от ГПК, чл.53; чл.234г; чл.253а; чл.108а; чл.159; чл.208; чл.225в; чл.233 и др. от НК.

Въз основа на анализа на характеристиката на парите като официални удостоверителни знаци, обозначаващи номинална стойност, представляващи законово платежно средство и т.н. въззивникът прави заключението си, че парите, включително тези по банковите сметки са имущество по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и като такова следва да намерят отражение при формиране на несъответствието, независимо дали същите са налични или не в края на проверявания период. Според въззивника преценката за наличността към края на периода е лишена от смисъл тъй като доходите, разходите и имуществото се изследват към всеки един момент на 10 годишен период и по този начин се обосновава обективна преценка дали лицето е разполагало със средства от законен източник за покриване на обичайните си и извънредни разходи и дали след покриването им е останал излишък, който да послужи за внасянето на средства по банкови сметки или за придобиването на друг вид имущество. Акцентът се поставя върху изискването за законност на доходите и същите да не са придобити от незаконен източник или от осъществяване на забранена дейност – целта на закона е установяване на източника на 2 средствата, а самото то следва да бъде извършено при установяване на такова имущество, а наличните пари в брой се установяват при преобразуването им в друго имущество или внасянето им по банкова сметка.

ЗПКОНПИ е специален закон и изследва произхода на средствата, които са внесени по банковите сметки или са послужили за погасителни вноски по кредити. Паричните средства се окачествяват като незаконни, ако за получаването на същите не бъдат представени доказателства, които по безспорен начин да удостоверяват спазването на действащото законодателство и изпълнението на всички задължения, свързани с размяната на активи. В тази връзка се оспорват изводите на първоинстанционния съд направени въз основа на практика на ВКС – Решение № 97 от 18.05.2018г. по гр.д. № 3224/2017г. на четвърто г.о. на ВКС, че разходите за вноски по банкови сметки, направени от ответника, както и разходите за вноски по банкови сметки, направени от трети лица не представляват имущество, тъй като няма данни в края на проверявания период тези средства да са в патримониума на ответника.

Въззивникът сочи, че сумите, преминали по банкови сметки са релевантни за определяне на несъответствието поради факта че те са били част от имуществената маса на проверяваното лице. Невключването им в икономическия анализ би изкривило крайния резултат за проверявания период. Страната възразява, че съдът не е изследвал дали ответникът е разполагал със законни източници на средства, за да бъдат направени вноските. При недоказан правен способ за придобиване на паричната сума, обстоятелството на влагането и в банкова сметка за погасяване на кредит не доказва че титуляра на сметката, по която се извършва това погасяване на кредит е придобил правомерно сумата, която е била внесена.

Подробно се обосновава недоказаността на източника на паричните средства за извършени 25 /двадесет и пет/ парични вноски за различни суми по сметки на двамата ответници – А. С. М. /24 вноски/ и Я. И. С. /1 вноска/.

Въззивникът сочи, че по ЗПКОНПИ на отнемане в полза на държавата подлежат парични средства, които липсват /не са налични/ по банковите сметки на проверяваното лице в края на проверявания период като необходимо и достатъчно условие за това е единствено установяване на обстоятелството, че същите не обосновават извършен впоследствие конкретен разход. Като обосновава тезата си, че по делото е установено по отношение на придобитото от ответника имущество са изпълнени изискванията на закона - да бъде признато за незаконно придобито и отнето в полза на държавата – да не е установен законен източник за придобиването му, така също – установено е и значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Същевременно ответниците не доказват източниците си на доходи, техния законен характер и размер, не са представени от тяхна 3 страна доказателства, които да оборят незаконния произход – поради което следва да се приеме, че внесените по сметки на ответника парични средства, с които се погасява стоков кредит по карта представлява незаконно придобито имущество и подлежи на отнемане. Като е направил обратния правен извод според въззивникът първоинстанционния съд е постановил неправилен съдебен акт. Предявения иск по чл.151 от ЗПКОНПИ страната сочи, че урежда и случаите на отнемане паричната равностойност на имуществото, съответно - поради невъзможността да се отнеме обособено имущество или когато същото липсва или е отчуждено. Моли се за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и постановяване на ново решение, с което да се уважи изцяло исковата претенция на КПКОНПИ. Претендира се присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

Отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемите – ответници по делото – А. С. М. и Я. И. С. в законоустановения срок, както и до настоящия момент – на постановяване на настоящия съдебен акт не е постъпил.

Въззивната жалба на КПКОНПИ е редовна, подадена е от страна с право на жалба в рамките на предвидения от закона преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция – същата е редовна и допустима.

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното:

Производството е било образувано по исковата молба на КПКОНПИ на основание чл.153 от ЗПКОНПИ против А. С. М. и Я. И. С., и двамата от с. В., община Р. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 52 719.82 лв. – подробно и изчерпателно изброени в исковата молба.

Претендират разноски. Сочи се, че ответникът М. бил привлечен като обвиняем по ДП №120/20г. на МВР – Камено за това че дал подкуп на длъжностни лица-полицейски органи при констатиране на извършено правонарушение, изразяващо се в управление на лек автомобил в нарушение на чл.137 б от ЗДвП – престъпление по чл.304а във вр. с чл.304 ал.1 от НК – което от своя стана попада в обхвата на чл.108 от ЗПКОНПИ – ал.1 т.21. С протокол от 31.08.2020г. била образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на ответника М.. Периодът на проверката обхваща 31.08.2020г.–31.08.2020г. Установено е било началното налично имущество на проверяваните лица - лек автомобил Опел Вектра с първоначална регистрация 26.03.1990г.; парични средства в размер на 1250 евро по сметка в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр А. М. и 75.18 лв. в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Я. С.. Установено е придобиване на движими вещи – автомобили, преминаване на парични средства. С определение № 229 от 22.04.2021г. на ОС–Бургас са били наложени исканите от Комисията обезпечителни мерки Комисията твърди, че е констатирала значително 4 несъответствие в имуществото на проверяваното лице – над 150 000 лв. Съдът е изпратил преписи от исквата молба на ответниците – проверяваните лица като им е указал да депозират писмен отговор в едномесечен срок. Такъв не е бил представен по делото.

Установява се от проверката, че за процесния период ответниците са придобили недвижим имот – на основание дарение в с. В. – дворно място с площ от 833 кв.м и построена в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ 52 кв.м, леки автомобили –„Форд Транзит“ с пазарна стойност към датата на придобиване – 3500 лв. – 07.02.2014г.; „Фолксваген Пасат“ придобит за 100 лв. на 25.06.2014г., лек автомобил Опел Вектра придобит преди проверявания период с пазарна цена към датата на отчуждаване – 1000 лв.; „Мазда 323ф“, придобита на 13.01.2015г. с пазарна стойност към датата на придобиване и датата на отчуждаване – 1300 лв.; лек автомобил „Пежо 309“ придобит на 12.11.2015г. с пазарна цена към датата на придобиване – 450 лв.; лек автомобил „Мерцедес 190 Е“, придобит на 09.06.2015г. с пазарна стойност към датата н апридобиване 1500 лв.; лек автомобил „Фолксваген Голф“, придобит на 12.02.2016г. с пазарна стойност 1000 лв.; лек автомобил „Фолксваген Пасат вариант“, придобит на 04.04.2016г. с пазарна стойност 2500 лв.; „Форд Транзит“, придобит на 31.05.2017г. с пазарна стойност 3200 лв.; „Фолксваген Пасат“, придобит на 29.06.2017г. с пазарна стойност 1100 лв.; лек автомобил „Мерцедес А 140“ , придобит на 01.10.2018г. с пазарна стойност 1800 лв.; лек автомобил „Мазда Премаси“, придобит на 09.07.2019г. с пазарна стойност на придобиване 2250 лв.Установени са и банкови сметки, внасяни суми по тях.

Ответникът живее на семейни начала с Я. С. от 08.02.2005г. Имат две деца – С., р. през 2005г.. и Х., р. през 2018г. Я. С. е титуляр на банкови сметки, синът С. – също. При установяване на доходите се констатира – сума от 395.82 лв. получен нетен доход от ответникът С., 12 939.23 лв. – от ответницата С., а синът С. – 285лв. Разходите за четиричленно семейство по данни на НСИ възлизат на 134 941.52 лв.. Констатирани са и разходи за покупка на автомобили в размер на 21 220 лв. Извършени са вноски по банкови сметки в размер на 41 756.17 лв., от трети лица са постъпили 1 436.68 лв. От събраните по делото доказателства и изводите на вещото лице по приетата експертиза се дава заключение, че разходите на проверяваните лица за периода възлизат на 176 305.76 лв., а нетния доход е отрицателна величина в размер на минус 157 615.71 лв., при което е налице значително несъответствие в размер на минус 222 028.56 лв. Съдът е изходил от обстоятелството, че всеки автомобил е закупуван преди продажбата на другия предходен поради което е посочил, че не може да се приеме, че продажната цена на един лек автомобил се е преобразувала в покупната стойност на следващ автомобил. Част от придобитите автомобили са били бракувани, 5 поради което стойността на придобитите МПС-та е оценена от вещото лице на 21 200 лв., поради и което съдът приема, че стойността на това придобито имущество възлиза на 21 200 лв. Игнорирани са 43 192.85 лв. – извършени от ответниците и трети лица вноски по банкови сметки. Съдът е посочил, че това не са нито приходи, нито разходи, те изразяват стойност, която може да бъде коментирана само във връзка с източника на средства и с конкретното им предназначение – покупки, погасяване на кредити и др. Привнасянето на вноските по сметки би довело до дублиране на приходи и разходи и би изкриило крайния резултат. Ищцовата комисия не е ангажирала доказателства, че сумите претендирани като „внесени на каса“ по банкови сметки на ответника и трети лица са налични.