Решение № 2155 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2155 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120104799 по описа за 2025 година

Производството е образувано по иск на И. И. В., ЕГН ********** и З.

Ж. В., ЕГН **********, и двамата с адрес: с. К. и съдебен адрес: гр. Б. - чрез адв. А. Т., против Х. Р. И., ЕГН ********** и С. Я. С., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. А., чрез пълномощника адв. Г. М., със съдебен адрес гр.

Б., и З. Х. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. К., чрез пълномощника адв. И. И., със съдебен адрес: гр. Б., за приемане за установено, че Х. Р. И. и С. Я. С. не притежават вещно право на ползване, а З. Х. Р. не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 568 кв.м., с адрес: с. К., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 200, кв. 18, парцел VII, при съседи на поземления имот: ***; ***; ***;

***; *** и ***, ведно с изградената в дворното място жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда - еднофамилна, както и за присъждане на сторените съдебни разноски.

В исковата молба се твърди, че по силата на констативен нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № ******* от 09.06.1994г. на държавен нотариус при БРС С.Д., ответникът Х. Р. И. се легитимира като собственик на дворно място, представляващо парцел VII-200 в кв. 18 по плана на с. К., с пространство от 590 кв.м. урегулиран, с неуредени регулационни сметки за 120 кв.м., с граници на парцела: от две страни - улици и парцел VI197, Х-199, 198 и VIII-200, ведно с намиращата се в него паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда, долепена до жилищната сграда.

Понастоящем имотът е отразен в КК и КР на АГКК като поземлен имот с 1 идентификатор ***, с горепосочените параметри.

На 03.01.2003г. между ищеца И. И. В. и първите двама ответници бил подписан предварителен договор за продажба на описания в нотариален акт № 184, том VIII, нот.д. № 4860 от 09.06.1994г. на държавен нотариус при БРС С.Д. недвижим имот. В предварителния договор на страната на продавача участват първите двама ответници, като съпрузи, придобили имота по давност по време на брака им. Въз основа на чл. 7 от така сключения предварителен договор владението на имота било предадено на купувача, който заплатил първата вноска от 2000 лева. Плащането било удостоверено с нарочна разписка, инкорпорирана на същия хартиен носител като самия договор, подписана на датата на договарянето и носеща подписа и на двамата продавачи.

Твърди се още, че ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 05.05.1983г. В качеството си на съпрузи и на основание сключения предварителен договор и предаденото по силата на договора владение, двамата съпрузи установили своя фактическа власт върху имота и го завладели. Установеното владение упражнявали от получаването му на 03.01.2003г. явно, спокойно и непрекъснато като манифестирали владението си не само спрямо действителните собственици на имота - продавачи по предварителния договор, но и спрямо всички. С установяване на владението разчистили самото дворно място, което било изоставено, оградили го и по този начин ограничили достъпа до двора на всички останали трети лица. Тъй като считали себе си за собственици на имота, съборили описаната в нотариалния акт паянтова жилищна сграда и паянтова стопанска сграда и на тяхно място изградили изцяло нова масивна и при това не едноетажна, а двуетажна жилищна сграда. В тази сграда се родили и съответно били отгледани техните внуци. Имотът и понастоящем се владеел ползвал именно от семейството на ищците.

Твърди се още, че именно защото считали себе си за собственици на имота, не само оградили същия, но и самото застрояване изпълнили без да търсят нито съгласието на ответниците, нито учредяване на суперфиция за новото строителство. Считат, че самото строителство съставлява такава поредица от фактически действия, които не са скрити, виждат се от всички с просто око и по този начин съставляват манифестиране на своенето на имота по несъмнен начин.

Въпреки че платили цената на имота до размерите, посочени в представените към предварителния договор и анекс към него разписки, ищците имали готовност да уредят облигационните си отношения и за остатъка от продажната цена, възлизаща в нищожния размер от 150 лв.

Продавачите по предварителния договор не направили нищо, за да подготвят сключването на окончателен договор. Така изминали вече повече от 22 години от сключването на предварителния договор.

С оглед гореизложеното ищците считат, че валидно са придобили дворното място и изградената в него къща по давност. Преди няколко месеца предприели действия да се снабдят с констативен нотариален акт по давност.

2

Ангажираният от тях адвокат установил, че с нотариален акт № 7, том III, peг.

№ ***, нот. д. № ***г. на нотариус Н.Н.*** в регистъра на НК, с район на действие: PC-Бургас, първите двама ответници са дарили процесното дворно място, ведно с изградената от ищците нова къща, на своята дъщеря и трети ответник в настоящия спор - З. Х. Р., като са си запазили заедно и поотделно пожизненото право на ползване върху дарения имот /земя и сграда/.

При това фактическо положение е налице възникнал между страните правен спор, което обосновава правния интерес да отрекат със сила на присъдено нещо както правото на ползване на първите двама ответници, така и формално придобитото право на собственост на третия ответник върху процесните двор и къща.

С тези мотиви молят за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответниците Х. Р. И. и С. Я. С. са депозирали съвместен писмен отговор, с който оспорват изцяло исковата претенция. Оспорват всички заявени с исковата молба обстоятелства.

Твърдят, че ищците никога не са владели имота, никога не са заграждали дворното място, нито са извършвали строителство на нова къща, като къщата никога не е била събаряна, на нейно място не е изграждана нова и винаги е била на два етажа, както към 2003г., така и към настоящия момент.

Посочват, че между ищците И. И. В. и З. Ж. В., от една страна, и Х. Р. И. и С. Я. С., от друга страна, през 2003 година е била направена договорка за продажбата на процесния имот. Единственият официален документ удостоверяващ пряко договореното между страните, притежаван от първите двама ответници, е запис на заповед от 03.01.2003г., с който И. В. се задължава да плати на Х. И. сума в размер на 2650 лева, в срок до 01.07.2003г. Тази сума, така и никога не е била заплатена от длъжника по запис на заповед, а още помалко в срока посочен в нея. Спрямо договореното между страните, за продажба на имота, ответниците получили сума в размер на 2000 лева, представляваща първата вноска от продажната цена, като за втората част бил подписан посоченият запис на заповед. Това задължение така и не е изпълнено от длъжника, независимо, че нееднократно (в рамките на една-две години) същият и неговата съпруга са били канени да заплатят остатъчната цена за имота, като това така и не е било изпълнено. Дори при последния опит за постигане на споразумение между страните и финализиране на продажбата на имота, в началото на 2004 година, независимо, че вече всички срокове по записа на заповед били изтекли, ответникът Х. И. поканил отново И. В. да плати, но този път с официално писмо и в присъствието на свидетел. Дори и при този опит И. отказал както да получи писмото, както и да заплати остатъчната сума, за да пристъпят към прехвърлянето на имота. Твърди се още, че при отказа за заплащане на остатъчната сума, И. В. е бил уведомен, че договорката между страните се разваля от Х. и С., поради неизпълнение на поетото от него задължение за заплащане на остатъчната сума в размер на 2650 лева, дължима съгласно запис на заповед от 03.01.2003г., представляваща втора вноска на продажната цена. Задължението от страна на собствениците е било снабдяването им с пълния набор от необходими документи за 3 прехвърляне собствеността на имота, което е и сторено от тях, за което излагат подробни съображения и прилагат доказателства.

Твърди се още, че ищците никога не са влизали във владение в имота, тъй като те пребивават и винаги са пребивавали в друго дворно място с изградена в него къща в село Крушевец. Оградата на процесния имот е първоначалната поставена от ответниците, мрежеста ограда с колове, къщата е типичен пример за кирпичена стара къща с дървен скелет, като винаги е била на два етажа: първи етаж състоящ се от партер и полусутерен и втори етаж цял надпартерен етаж. Първият етаж представлява съчетание от партер и полусутерен, поради обстоятелството, че дворното място е с по- голяма денивелация и част от първия етаж е вкопан в земната площ.

Първите двама ответници заплащат ежегодно данъците, дължими за процесния имот, като те винаги са се водили на тяхно име и никога не са забавяли плащанията по тях. Винаги са били и титуляр на партидите за ток и вода в имота.

След нестаналата продажба взели решение имотът да остане актив в семейството, който след години да бъде прехвърлен на тяхната дъщеря - З. Х.

Р., което в кР. сметка са и направили с Нотариален акт № 7, том III, peг. № ***, нот.д. № ***г. на нотариус ********* в регистъра на НК, с район на действие Районен съд - Бургас.

Поради факта, че ответниците не притежават представения предварителен договор, ведно с разписка и анекс към него, оспорват истинността на същите, предвид факта, че в края на една от страниците има добавки с различен шрифт и различни дати, както и с твърдения, които не отговарят на обективната истина.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата З. Х. Р. е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция. Оспорва всички заявени с исковата молба обстоятелства.

Твърди, че ищците никога не са владели имота. Това е къщата на нейните баба и дядо, в която е израснала, а след смъртта им - на нейните родители. Не е строена нова къща, винаги е била на два етажа. Заплащали са данъците. Сочи, че ищците живеят в друг имот в с. Крушевец. Счита, че ищците са били с ясното съзнание, че предварителните им уговорки за сделката са развалени, след като не са заплатили сумата. Оспорва представените предварителен договор и анекс.

Предявени са обективно и субективно съединени отрицателни установителни искове са с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 79 от ЗС.

По делото на 24.04.2026 г. е постъпило становище от ищцовата страна, в което се твърди, че отправеното от ответницата З. извънсъдебно искане за освобождаване на процесния имот по същността си не представлява нито смущаване на владението на ответниците, нито представлява действие, с което се отнема фактическата им власт, напротив – води до извод, че тя не е владяла имота. Поясняват, че дъщеря им обитава имота в рамките на т. нар.

„търпими действия“, породени от близките им родствени отношения, но 4 владението продължава да се осъществява от самите ищци.

Ответниците, чрез процесуален представител адв. И., са поискали на основание чл. 229, чл. 1, т. 4 ГПК да бъде спряно настоящото производство, тъй като решението по гр. д. № 1531/2026 г. по описа на Районен съд – Бургас би имало значение за правилното решаване на спора. Съдът с Протоколно определение рег. № 2689/13.07.2026 г. е оставил без уважение искането на ответната страна за спиране на настоящото производство, тъй като макар да е налице връзка между делата, обстоятелствата и начинът, по който се доказват делата, са с различен правен характер и предметът им не се припокрива, като производството по настоящото дело не е в зависимост от производството по другото.

В предоставения от съда десетдневен срок са депозирани писмени бележки и от двете страни.

Съдът, като прецени твърденията на страните, събраните по делото писмени доказателства и съобрази закона, намира за установено следното: