Решение № 155 от 29.04.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Стара Загора, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20235500900359 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. М. Н., ЕГН **********, адрес: град ***** против „Т.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град ***.

В исковата молба ищецът посочва, че на 24.10.2022г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №720031254976, по силата на който е получил в собственост сумата от 20000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.09 % и ГПР в размер на 48.26 %. Ищецът е пожелал сключване на застраховка „Защита на кредита и сметките“, в размер на 5615.64 лв., като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит. Така общото крайно задължение по Договора възлиза на 25615.64 лв., която сума е била разсрочена на 36 погасителни месечни всяка в размер на 1248.71 лв.

Счита, че процесният договор за потребителски кредит попада в полето на Закона за потребителски кредит /ЗКП/, от което следва, че трябва да отговаря на императивните му разпоредби. Съгласно чл. 10. ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по- малък от 12, 1 в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В настоящия случай не може да се приеме, че договорът е сключен по ясен и разбираем начин, тъй като договорът за потребителски кредит, заявлението декларацията за установяване на договорни отношения и застрахователната полица са с различен шрифт, като застрахователната полица е с шрифт по малък от 12, което по силата на чл. 22 от ЗПК, е предпоставка договорът да се счита за недействителен. Видно от представената застрахователна полица, същата е с шрифт Times New Roman , поради което не отговаря на цитираната разпоредбата. Във връзка с отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по гр.д.№174/2020 г. на Окръжен съд Разград е образувано дело С535/2020, по което е дал становище, че Член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която налага всички елементи на договор за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. Или в цитираното решение съдът на Европейския съюз е приел, че има обвързаност между договора за потребителски кредит и договора за застраховка във връзка с него, поради което и договорът за застраховка следва да отговаря на условията на ЗПК.

На следващо място счита, че не е спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването, а с предоставения в процесния договор погасителен план се установява единствено броят (36), размерът на погасителните вноски - 1 248,71 лева, както и падежът за всяка от тях, без да са посочени поотделно каква част от главницата, застраховката, лихвата се погасява с тази вноска. Процесният договор е недействителен, по аргумент на чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, т.11 и т.12, вр. чл.22 от ЗПК.

Твърди, че отделно от горното в договора за потребителски кредит не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в годишния процент на разходите (ГПР), каква е неговата структура и как се формира същият, което е в разрез с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. В тази връзка, съгласно чл.11, 2 ал.1, т.14 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита следва да включва всички други разходи, произтичащи от договора за кредит. Както разходите на кредитора, така и печалбата му би следвало да се включат в посочения по договора годишен процент на разходите от 41.09%, като счита процесния договор за недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В конкретния случай липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, тъй като не става ясно кои компоненти са включени в него и как се формира посоченият ГПР в размер на 41.09%. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1. т. 10 от ЗПК. следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, което не е налице в конкретния случай. Годишният процент на разходите в размер от 41.09% е несъразмерно висок спрямо средния процент на годишните потребителски кредити, който възлиза на 16.34% (по официална статистика на БНБ, достъпна на сайта на банката), което е в нарушение на императивните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Ищецът сочи, че чрез предлагането под формата на допълнителни услуги към договора за потребителски кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя финансиране и разсрочване на застрахователна премия по застраховка „Защита на кредита и сметките“ в размер на 5615.64 лева за които кредитополучателят следва да заплати общо сумата от 25615.64 лева, на 36 вноски съгласно договора. Клаузата на чл.7, в частта предвиждаща формирането на главницата по кредитния договор с включване на дължими по пакет „Защита на кредита и сметките" застрахователна премия е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя, предвид и размера на вноската по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Предвид неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото възнаграждение 3 за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. По този застрахователен договор, правата на банката са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай на настъпване на застрахователното събитие, а кредитор на застрахователните вноски е Застрахователната компания, а не банката. Обстоятелството, че е предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита, не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя. Ищецът твърди, че не е бил наясно и не му е било разяснено при сключването на застраховка „Защита на кредита и сметките“ какви са правата му при сключване на подобен вид застраховки, в кои случаи има право да се възползва от тях, каква е общо дължимата премия по същите.

Посочва, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на вноските по кредита и тази по сключения договор за застраховка.

Сочи, че освен това, предвид свързаността с договора за кредит и договорката да се разсрочи и изплаща заедно с погасителната вноска по заема, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, налагаща ограничение в размера на ГПР.

Счита за недопустимо под формата на „застраховки" кредиторът да начислява други, дължими от потребителя суми, различни от лихвата, съгласно чл. 21, ал, 1 от ЗПК. Клаузата за дължимост на такси за допълнителни услуги - пакет „Защита на кредита и сметките“ по начина, по който са описани, в процесния договор за потребителски кредит се явяват нищожни и поради противоречие с добрите нрави.

Сочи, че сключените застраховки противоречат на чл. 115, т. 1 от КЗ и чл.

116, ал. 1 от КЗ и вземането за застрахователна премия им противоречи, а уговорката за възникването му е нищожна. Като се съобрази размера на отпуснатия кредит, дължимата застрахователна премия в общ размер на 5615.64 лева, и договорната лихва от 40.09%, общата стойност на разходите 4 по процесния договор за потребителски кредит надвишават значително договорения годишен процент на разходите от 48.26%. В процесния договор за потребителски кредит липсва яснота и относно лихвения процент на ден и годишния лихвен процент, които отново са фиксира, с определени стойности.

Не е ясно как посоченият лихвен процент по кредита и годишно оскъпяване по кредита се отнасят към годишния процент на разходите по договора.

Уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Отделно от това лихвеният процент в размер на 41.09% е несъразмерно висок спрямо средния лихвен процент от 14.61% при отпускане на потребителски кредити в страната и в случай, че съдът приеме, че се дължи, то същият следва да бъде редуциран до средния такъв.

Ищецът сочи, че е заплатил 4 /четири/ вноски по договор за потребителски кредит № 720031254976 от 24.10.2022 г., или общо сумата от 1431.65 лева.

Счита, че от всичко гореизложено следва, че са нарушени разпоредбите на чл.11, т.10, чл.10а, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита - чл.23 от ЗПК.

Моли съдът да приеме за установено в отношенията между страните по предявения иск от Н. М. Н., ЕГН ********** против „Т.“ ЕАД, с ЕИК ***, че сключеният между тях Договор да потребителски кредит №720031254976 от 24.10.2022г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, 2 ЗПК и чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско /адвокатско/ възнаграждение в исковото производство.Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „Т.“ ЕАД, с ЕИК *** е депозирал отговор извън законоустановения срок,в насроченото с.з. не изпраща представител.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

5

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗЗД във вр.с чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1, 2 ЗПК и чл.11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.

Не е спорно по делото,че ищецът е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит №720031254976 на 24.10.2022г.

, по силата на който е получил в собственост сумата от 20000.00лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41.09 % и ГПР в размер на 48.26 %. Сключена е застраховка „Защита на кредита и сметките“, в размер на 5615.64 лв., като тази сума се превежда от кредитора към сметка на застрахователя, съгласно чл. 7.2.2 от Договора за кредит.

Съдът намира, че не е спорно по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, както и че ищецът е потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което за валидност на договора и последиците му приложение ще намерят изискванията на ЗПК.