Решение № 792 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20235300103048 по описа за 2023 година

Ищецът И. Й. К. с ЕГН **********, от гр. ***, представляван от пълномощника му адвокат Р. Р., твърди, че на 11.07.2019 г. е сключил със „СИТИ КЕШ“ ООД Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ № ***, за сумата от 10 000 лв., със срок на издължаване 60 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40,08 % и годишен процент на разходите 48,13 %, по силата на чл. 6 от който се задължил в срок от 20 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение физическо лице, отговарящо кумулативно на следните условия: има осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстваш документ за размера на получавания от тях доход, при неизпълнението на което задължение в чл. 6 от договора е предвидено плащането на неустойка в размер на 10 571,20 лв., която се престира разсрочено заедно с погасителната вноска, към която се кумулира месечна вноска за неустойка. З а обезпечение за задълженията по договора за кредит ищецът учредил ипотека върху недвижим имот с Нотариален акт 1 за учредяване на договорна ипотека № ******** на нотариус ***, като с преводно нареждане в размер на 14 559 лв. от 17.12.2019 г. погасил предсрочно задълженията по договора.

Последният е нищожен, тъй като нарушава добрите нрави : посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря на реално приложения, тъй като предвидената неустойка по договора представлява скрита печалба и добавък към договорната лихва; налице е явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена; договорената между страните лихва надхвърля повече от четири пъти законната лихва; освен това възнаградителната лихва за целия период, без да се включва начислената неустойка, съставляваща скрита лихва по своята същност, възлиза на 14 948, 80 лв., което е почти един път и половина повече от отпуснатата главница.

Договорът за кредит е нищожен и поради нарушение на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители /ЗКНИП/ : в нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 8 и т. 9 от ЗКНИП посочените в договора за кредит стойности на лихвения процент по кредита и на годишния процент на разходите не отговарят на реално прилаганите; посоченият в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,08% не отговаря на действително приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка по своята същност представлява добавък към договорната лихва и скрита печалба, с която кредиторът допълнително се обогатява, като с нея се заобикаля законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума и така поради невключване на неустойката в посочения в договора размер на ГПР последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение; липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 48,13 %/; посочен е лихвен процент по кредита - 40,08 %, който е фиксиран, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48,13 %.

Поради нищожността на договора за заем ищецът е дължал връщане само на чистата стойност на кредита, поради което всичко платено над нейния размер от 5 236.99 лв. подлежи на връщане.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ № ***/11.07.2019 г. и да осъди ответника да му заплати сумата от 5 236.99 лв. като недължимо платена ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.11.2023 г., до окончателното й изплащане.

Пълномощникът на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

Обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 предложения първо и трето ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД.

Ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище в гр. София и 2 адрес на управление – бул. „Цариградско шосе“ № 115Е, ет. 5, представлявано от *** Н. П., а по делото - от пълномощника му *** П. К., не оспорва, че е страна по посочения в исковата молба договор за заем, но намира предявените искове за неоснователни по следните съображения : в исковата молба неправилно са описани договорното основание и изискванията, на които трябва да отговаря обезпечението по договора за заем, като същите са посочени в чл. 11 от договора, според който физическото лице трябва да е над 21 години с минимален размер на получаваното от него трудово възнаграждение 1000 лв., да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по безсрочен трудов договор, да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има, кредитната му история в ЦКР към БНБ за една година назад да е със статут не по-лош от „редовен“, да представи служебна бележка от работодател/осигурител за размер на получаваното трудово възнаграждение, да няма неплатени дължими осигуровки за последните две години и да не е съдлъжник или поръчител по друг активен договор за паричен заем с „Финстарт“ ЕООД; неоснователно е твърдението за нищожност на предвидената неустойка по чл. 11 от договора за неосигуряване а физическо лице солидарен длъжник – същата не се начислява първоначално при сключване на договора, а под отлагателно условие; същата не е прекомерна – финансовата институция следва да държи сметка за носения риск във връзка с отпускането на кредита, а нивото на риска зависи от редица фактори от обективен характер, част от които са изначално известни на кредитора, а други зависят от точното изпълнение на договора от страна на потребителя; вън от това предоставянето на обезпечението зависи изцяло от волята и действията на потребителя, като при неосигуряването на това обезпечение потребителят едностранно и без оглед на волята на кредитора увеличава носеният от него финансов риск; в случай, че ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото обезпечение, то същият очевидно е договарял недобросъвестно, в нарушение на изискванията на чл. 12 ЗЗД, с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита; дори и да се приеме, че така договорената неустойка е прекомерна, това не обуславя извод за нищожност на целия договор, а до нищожност само на тази клауза по аргумент от чл. 29, ал. 10 ЗКНИП и чл. 26 ЗЗД; кредиторът дава възможност на кредитополучателя да предостави обезпечение и едва след като това не се случи се начислява тази неустойка, като за разлика от лихвата начисляването на неустойката е под отлагателно условие и зависи изцяло от действията/бездействията на кредитополучателя; неоснователно и необосновано е искането на ищеца да плати само чистата стойност на кредита; неоснователно е и твърдението, че договореният фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.08% е в ущърб на потребителя и в разрез с изискванията за добросъвестност – спазена е законовата разпоредба на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП; в случая лихвата е единственият разход взет предвид от кредитора при определяне на размера на ГПР, като същият е изцяло в рамките на разпоредбата на чл.

3

29, ал. 9 ЗКНИП; договорът съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя изчислени към момента на сключването му, като са посочени взетите предвид допускания използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение 1 към закона начин; предвидените в договора задължения за неустойка за непредставяне на обезпечение съгласно чл. 11, за разходи за събиране на просрочени задължения съобразно чл. 17, ал. 2 и за неустойка за неизпълнение на договорно задължение според чл. 17, ал. 5 не следва да намерят отражения в допусканията съгласно Приложение 1 при изчисляване на ГПР, следователно размерът на последния не надвишава максимално предвидения такъв в чл. 29, ал. 9 ЗКНИП; съдът не би могъл да извършва оценка на лихвата по кредита, когато кредиторът е спазил законовите разпоредби – лихвата е по преценка на страните по договора, когато не нарушава закона; ответникът е изпълнил своите задължения и е добросъвестно лице относно ищеца, който е направил плащане по кредита, даже предсрочно го е погасил, като наличието на плащане говори за систематичност в действията на ищеца, което категорично противоречи на твърдението му, че договорът е нищожен – ако едно лице смята определен договор за нищожен, то няма да заплаща въобще или би заплатило много малко, а в конкретния случай не е така и плащането показва воля от страна на ищеца да спазва в цялост подписания договор; ответникът е предоставил всичко необходимо на заемополучателя, за да може да вземе информирано решение за сключване на договора, предоставена му е обща информация за предлагания продукт съгласно чл. 5, ал. 1 ЗКНИП, информация под формата на европейски стандартизиран формуляр съгласно чл. 6, ал. 1 ЗКНИП със съдържание според Приложение № 2 към ЗКНИП, както и проект на договора съгласно чл. 9, ал. 3 ЗКНИП и е запознат предварително с всички условия по процесния индивидуален договор; на основание чл. 24, ал. 2 ЗКНИП заемателят преди сключване на договора е направил избор относно начина, по който ще обезпечи задълженията по договора, като с подписването му се е задължил да отговаря за изпълнение на всички задължения с цялото си имущество, което да служи за общо обезпечение на заемодателя, ако няма законни основания за предпочитане; преди подписване на договора ищецът е запознат с условията на договора за паричен заем и придружаващите го документи, сред които е и „Тарифа такси“, както и Общата информация. По изложените съображения ответникът моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Не е налице спор, че : „СИТИ КЕШ“ ООД и И. К. са страни по Договор за паричен заем „Финстарт Дискаунт“ с нотариална заверка на подписите рег. № *** на *** – помощник-нотариус при *** – нотариус с район – Районен съд – Пловдив, рег. № *** на Нотариалната камара, заверен препис на който е представен с отговора на 4 исковата молба, както и че съобразно постигнатите с него договорености дружеството, в качеството му на „заемодател“, е предало в собственост на И. К., в качеството му на „заемател“, сумата от 10 000 лв., срещу поето от последния задължение да върне заемната сума в срок от 60 седмици, на 60 погасителни вноски, 20 от които в размер на 334 лв., а следващите 40 в размери от по 456.72 лв. съгласно погасителен план – Приложение № 1 /заверени преписи на притежаваните от страните екземпляри от който също са приети като доказателства/, съставляващ неразделна част от договора, в който последният е посочен като такъв с № *** от дата 11.07.2019 г., ведно с възнаградителна лихва, чийто размер е фиксиран за срока на договора от 40.08% годишно, а също и че определеният по договора годишен лихвен процент /ГПР/ е 48.13%, за който е уточнено, че е изчислен на база отпуснатата главница, годишния лихвен процент и срока на заема; в чл. 11, ал. 1 от договора, а не както се сочи в исковата молба – чл. 6 от договора, е уговорено предоставяне на обезпечение от страна на заемателя в 20-дневен срок от датата на сключването му – трето физическо лице солидарен длъжник, отговарящо на следните изисквания – лице над 21 години с минимален размер на получаваното от него нето трудово възнаграждение 10000 лева; да работи от минимум 6 месеца по трудово правоотношение по силата на безсрочен трудов договор; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен; да представи служебна бележка от работодателя за размер на трудово възнаграждение; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да не е съдлъжник или заемател по друг активен договор за паричен заем със „Сити Кеш“ ООД, за неизпълнението на което задължение в чл. 11, ал. 3 от договора е предвидено плащането на неустойка в размер на 10 571.20 лв., при начисляването на която заемателят е изразил желание същата да бъде разсрочена и заплащана заедно с всяка от погасителните вноски както следва : към всяка погасителна вноска от № 1 до 20 се прибавя сума в размер на 258 лв., а към всяка погасителна вноска от № 21 до 60 се прибавя сума в размер на 135.28 лв.; изпълнението на задължението за връщане на заема заедно с всички произтичащи от това лихви, неустойки за неизпълнение на договорно задължение и други е обезпечено с договор за ипотека върху следния собствен на заемополучателя недвижим имот : имот № ***, за който е образуван УПИ І в кв. № ** по ПУП на гр.

Разпечатката съдържа 17 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f45f03ce-4205-4885-8426-fe2e22e872d0