Решение № 1415 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300502599 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК

Обжалва се от ищеца по спора „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 Решение № 3 246 от 26.06.2025 г. по гр.д. № 17 661/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявенияТ от въззивника срещу ответната страна Л. А. П., ЕГН - ********** установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за следните вземания, предмет на издадена по ч.гр.д. № 10 820/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед по чл. 417 от ГПК:

Сумата 629,26лв. - непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 04.03.2021 г.

/ съставляваща разликата между претендираната 1 375, 77 лв. и уважената 746, 51 лв. /;

Сумата 285, 41 лв. – договорна лихва за периода 28.03.2023 г. – 29.05.2024 г.; Сумата 32,20 лв. – обезщетение за забава за периода 28.03.2023 г. – 29.05.2024 г. ; Сумата 6, 32 лв. обезщетение за забава за периода 30.05.2024 г. – 10.06.2024 г. и Сумата 120 лв. – разходи при изискуем кредит.

За постановяването на този резултат съдът е приел, че договорът за кредит - на който се основават ищцовите вземания, е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, т.к. ГПР по него е посочен само в цифрова стойност, без изрично и ясно за потребителя посочване на разходите и конкретно нелихвените такива, включени в него, както и взетите предвид допускания и методиката за неговото изчисляване. Прието е също, че посочения в договора размера на ГПР / 19, 62 % / не е действителния, т.к. не е съответен на размера на възнаградителната лихва от 17,33 % годишно и еднократната такса от 1,5 % от кредита – дори и да се приеме, че тези два компонента са всички разходи, подлежащи на включване и включени в ГПР съгласно писменото становище на банката в този смисъл на лист 55 от първоинстанционното дело. Поради което и на основание чл. 23 от ГПК потребителят дължи само непогасената чиста стойност на кредита, ведно със законната лихва – която в случая е определена и присъдена като всички престирани по договора плащания от потребителя – ответник са отнесени за погасяване на главницата и в тази си 1 част решението е влязло в сила като необжалвано от него.

Жалбоподателят поддържа да е неправилен извода на съда за непосочване в договора на разходите, включени в ГПР. Настоява, че те са посочени в приложимите за конкретния договор Общи условия / Раздел III, чл. 6.1 и чл. 13.1 /, както и в погасителния план, в който е посочено и каква част от главницата, от възнаградителната лихва и от другите разходи погасява всяка една ежемесечна вноска. Поддържа още, че дори и да се приеме да е налице в случая неяснота относно извънлихвените компененти на ГПР, то същата не препятства способността на потребителя да прецени оскъпяването на предоставеното му финансиране, поради което евентуалната неяснота не следва да се приема, че се отразява на действителността на договора до степен неговата недействителност изцяло по смисъла на чл. 22 от ЗПК и така кредитодателят - съгласно чл. 23 от ЗПК, да бъде лишен изцяло от вземанията си за лихви и разноски. Защото липсващите данни от съдържанието на договора са от такова естество, че не могат да засегнат възможността на потребителя да прецени размера на общата дължима сума по кредита. Възразява се против извода на съда, че посочения в договора размер на ГПР е неправилен. Поддържа се, че този извод е направен в нарушение на съдопроизводствените правила, т.к. по делото не е назначена ССчЕ, която да установи на база какви разходи е изчислен ГПР и дали посочения негов размер е действителния, а съдът няма необходимата компетентност да изчислява размера на ГПР.

По така изложените доводи иска отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска и в тази част. Не са заявени доказателствени искания.

Въззиваемият П. не е депозирал отговор на жалбата.

Съдът установи следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от „ Банка ДСК „ АД, ЕИК 121830616 срещу Л. А. П., ЕГН – ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че П. дължи на банката паричните вземания, предмет на издадената по ч. гр.д. № 10 280/2024 г. по описа на РС – Пловдив Заповед № 4 955/12.06.2024 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, всички те / вземанията / произтичащи от сключен между страните Договор за кредит за текущо потребление от 04.03.2021 г., обявен за предсрочно изискуем на 30.05.2024 г. както следва: главница 1 375, 77 лв., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението - 11.06.2024 г., до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 32, 20 лв. за периода 28.03.2023 г. – 29.05.2025 г. / до датата на предсрочната изискуемост / и 6,62 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост / 30.05.2025 г. / до 10.06.2025 г. / до депозиране на заявлението/; договорна / възнаградителна лихва в размер на 285, 41 лв. за периода 28.03.2023 г. - 29.04.2024 г. / до датата на предсрочната изискуемост / и 120 лв. – разход при изискуем кредит.

От приложеното ч.гр.д. № 10 280/2024 г. по описа на РС – Пловдив се установява, че за процесните вземания и на възведения юридически факт / договор за кредит от 04.03.2021 г., обявен за предсрочно изискуем на 30.05.2024 г. / е издадена казаната заповед за незабавно изпълнение, срещу нея П. е депозирал в срок възражение да не дължи вземанията по нея, а във вр. с възражението и в изпълнение указанията на съда Банка ДСК ЕАД е предявила - в едномесечния срок, иска по чл. 422 от ГПК за установяването им.

Ответникът е депозирал отговор за неоснователност на иска. Заявил е възражение, че дължимата от него на кредитора цена за стоката/услугата – договорената възнаградителната лихва, е прекалено висока и като така е налице нееквивалентност на насрещните престации и нищожност на договорната клауза за възнаградителната лихва. В тази насока се позовава на съдебна практика, според която възнаградителна лихва по кредит, уговорена в размер над три, четири пъти законната лихва е нищожна клауза поради противоречие с добрите нрави.

Поддържа и нарушения на специалния закон ЗПК и конкретно на чл. 11 ал. 1 т.т.9 и 10 от 2 същия, както и на чл. 19 ал. ал. 1 и 4 от ЗПК. Поддържа, че разходите му за неустойка и застрахователна премия не са включени в ГПР, поради което посочения в договора негов размер не е действителния, като действителния е над пет пъти законната лихва. Като така, договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и съгласно чл. 23 от ЗПК той дължи само непогасената чиста стойност на кредита.

От представения договор за кредит се установява, че на 04.03.2021 г. е сключен между страните Договор за бърз потребителски кредит, съгласно който на ответника П. са предоставени заемни средства в размер на 2 000 лв. за срок от 60 месеца, с краен падеж 04.03.2026 г. при фиксиран за времедействието на договора ГЛП от 17,33% и при ГПР 19,62%. В договора е посочено, че потребителят е сключил с трето лице застраховка Живот с ползващо се от нея лице банката - кредитодател, застрахователната премия по застраховката е 200 лв., заплаща се разсрочено и посредством банката като към всяка месечна погасителна вноска се включва и сумата 3,34 лева. Съгласно приложимите към процесния договор ОУ на кредитора / подписани от ответника / в погасителния план, съставляващ неразделна част от процесния договор са посочват включените в ГПР разходи по кредита и те са посочени в същия - казаната възнаградителна лихва, застрахователната премия и таксата за разглеждане на искането за кредит в размер на 30 лв., заплатена на датата на подписването на договора /, както и подлежащата на връщане обща сума в размер 3 020,31 лв., без застрахователната премия, за която се поддържа да не е задължителен разход, т.к. застраховката е по желание на заемателя. Погасителния план съдържа падежа на всяка погасителна вноска, нейния размер, каква част от главницата и възнаградителната лихва погасява, какъв е размера на остатъчната главница след всяко погашение. Установено е – за което и няма спор между страните, че кредитът е обявен от банката за предсрочно изискуем и предсрочната изискуемост е обявена на ответника на 30.05.2024 г..

От заключенията на ССчЕ е установено, че кредитът е усвоен от потребителя П. на 04.03.2021 г., обслужван е нередовно до 28.04.2023 г., след което и до настоящия момент плащания не са престирани. Общия размер на погасените от ответника главница и възнаградителна лихва са съответно 624, 23 лв. и 627, 18 лв., а непогасените такива са в размери от 1 375, 77 лв. главница и 285, 41 лв. възнагр. лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост. Обезщетението за забава за периода 28.03.2023 г. - 29.05.2024 г. е 32,20 лв., а законната лихва върху непогасената главница от 1 375,77 лв. за периода от датата на предсрочната изискуемост / 30.05.2024 г. / до датата на депозиране на заявлението / 11.06.2024 г. / е 6,32 лева.

С оглед така установеното настоящия съд намира първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителната му част за валидно и допустимо, но частично неправилно.

Неправилен е и извода на съда за нарушение на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, както и на чл. 19 ал. ал. 1 и 4 от ЗПК – възведени и от ответника с възражението му за недължимост и поддържани в отговора на ИМ. Неяснота за потребителя относно разходите по кредита няма.

Същите са ясно посочени в договора по вид и размер – лихвените такива / възнагр. лихва / и нелихвените - такса за разглеждане на искането за кредит и застрахователната премия. В предмета на договора няма задължение за неустойка – както неоснователно е поддържал ответника, обезщетението за забава поради просрочие в плащанията не се включва в ГПР.

Посочена е общо дължимата от потребителя сума, включваща всички тези лихвени и нелихвени разходи, както и дължимата се такава без разхода, съставляващ застрахователната премия. По делото не се установява застраховката да е със задължителен характер по смисъла на чл. 19 ал. 1 от ЗПК и § 1 т.1 от ДР на ЗПК, съответно поради невключването на застрахователната премия в посочения в договора размер на ГПР да не е действителния и така потребителят да е бил заблуден относно действително дължимите разходи по кредита и в частност относно този разход. Не се установява и ГПР да е неправилно изчислен така щото посочения негов размер да е над императивно установения максимум по чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

3

Разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК не изисква в договора за кредит да е посочена методиката за формирането на ГПР като математически алгоритъм. Изискването е да бъдат посочени допусканията, използвани при неговото изчисляване, които допускания са в смисъл предвиждания за бъдещето, а не разходите по кредита, включващи се в ГПР – чл. 11 т. 10 от ЗПК. Тези допускания/предвиждания са изчерпателно изброени в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредит, съответно в издадения в нейно изпълнение ЗПК и конкретно в т.3 от Приложение № 1 към чл. 19 ал. 2 от ЗПК. Допусканията са две групи: 1/ Базовите допускания по чл. 19 т.3. и т. 4 от Директивата – съответно т. 3 , б. „а“ и б. „б“ от Приложение № 1, които са значение за всеки вид потребителски кредит и 2/ Допълнителните допускания по чл. 19 т. 5 от Директивата – съответно т.3, букви в, г, д, е, ж,з, и, к, л, м от Приложение № 1, които касаят специални видове кредити, чиито специфики препятстват възможността ГПР да се определени при сключването на договора, поради което се налага да се правят допускания за бъдещето с цел неговото определяне с точност по т.2 б.

„г „ от Приложение № 1. В случая за процесния кредит втората група допускания са неприложими, а от базовите допускания е приложимо единствено базовото допускане по б. „ а „ на т. 3 от Приложение № 1, а именно – да се допусне че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и страните ще изпълняват задълженията си по него – което е посочено в договора, като следва да се отбележи и да не е необходимо да бъде изрично записвано в договора за кредит, тъй като наличието му се презумира от самия договор. Поради фиксиран в облигацията размер на лихвения процент за целия срок на действие на договора второто базово допускане / касаещо договори, при които са уговорени променливи лихвени проценти / е неприложимо в случая.