Решение № 2312 от 12.12.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2312 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20225330205895 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 649228-F645186 от 21.07.2022г. на М.К.Л. - Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.53, ал.2, във връзка с чл.27 /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.179, ал.1, предл.трето от ЗДДС, в редакцията на Д.В бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г. на „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 205872848 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от М. И. П. с ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. чл.125, ал.3 от ЗДДС.

С жалба от 04.10.2022г. чрез Директора на Дирекция „Обслужване“ ТД на НАП гр.Пловдив до Районен съд гр.Пловдив, от името на дружество се обжалва издаденото НП и се прави искане за отмяна на НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност. С жалбата се представят твърдения за допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, имащи за последица опорочаване на цялото производство и доводи в подкрепа на тези твърдения. С жалбата се оспорва компетентността на органа издал НП, както и за неспазване установената форма на обжалвания акт. С жалбата се прави и алтернативно искане за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от съда и за отмяна на издаденото НП.

1

Дружеството жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание не се представлява.

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив редовно уведомена, представлява се от ст.юрк.Д.А. който представя становище за неоснователност на жалбата и писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи в подкрепа на искането за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Направи се искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение. Направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по реда на съдебното следствие, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Дружеството – жалбоподател „УелнесМи 2019“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ 205872848 със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“.Ангел Букорещлиев“ № 10, ет.1, ап.1, представлявано от М. И. П. с ЕГН ********** е регистирано по ЗДДС и е задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подава справки-декларации за съответните данъчни периоди в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. На 15.12.2021г. при служебна проверка от служители на ТД на НАП Пловдив било установено че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е подало в срока – до 14.12.2021г. включително справка – декларация и отчетните регистри за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. До дружеството е била изпратени покана изх.№ 70-00-12851-190/29.12.2021г., без данни по делото за нейното получава от представител на дружеството. В известието за доставяне от оператор на пощенски услуги е посочена дата 10.02.2022г. за връщане на изпращача поради не потърсване. До дружеството е била изпратени втора покана изх.№ 70-00-1485-156/08.02.2022г., без данни по делото за нейното получава от представител на дружеството. В известието за доставяне от оператор на пощенски услуги е посочена дата 09.03.2022г. за връщане на изпращача поради не потърсване.

На 10.03.2022г. против дружеството от свидетелката В. Г. К. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F645186 за извършено нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.5, във вр. с чл.125, ал.3 от ЗДДС. Актът е съставен в отсъствието на представляващия дружеството лице, в присъствието на един свидетел индивидуализиран с три имена и адрес. Актът е подписан от посочените в него лица. На 23.05.2022г. съставения АУАН е бил предявен на представляващия дружеството за запознаване, който не е вписал обяснения и възражения. На датата 23.05.2022г. представляващия дружеството е подписал съставения АУАН и 2 получил препис от него, надлежно удостоверено с разписка неразделна част от акта. До Директора на ТД на НАП гр.Пловдив са били подадени писмено възражение против съставени АУАН №F639986 №F639987 и №F645188.

На основание констатациите в акта, АНО на 21.07.2022г. е издал атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на дружеството за извършено нарушение по смисъла на ЗДДС. В издаденото НП по идентичен с акта начин е описано нарушението и е посочена нарушената правна норма.

Съгласно издаденото НП нарушението е за първи път. Издадено НП е връчено на представляващия дружеството на непосочена дата в разписката за получаване на НП, неразделна част от издаденото НП. Поради не съгласие с посоченото като нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС Пловдив е било обжалвано издаденото НП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, включително и от показанията на свидетелката В. Г. К. дадени в хода на съдебното следствие и които съдът кредитира, тъй като се потвърждават от другите доказателства по делото.

Съдът не констатира наличие на противоречия в събраните писмени доказателства досежно правно релевантните факти, които да налага нарочен коментар и изключване на част от доказателствените източници.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение

/, поради което е процесуално

ДОПУСТИМА.Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да се произнесе по съществото на правния спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП.

Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази 3 причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение / такова, каквото е описано в акта / и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението / само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят действително е осъществил визираното в акта и в наказателното постановление нарушение, по следните правни съображения:

Дружеството - жалбоподател е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 от 4

ЗДДС и е било задължено съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация в законоустановения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно разпоредбата на ал.3 на чл.125 от ЗДДС заедно със справкадекларацията по ал.1 регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл.124 за съответния данъчен период. Съгласно разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност декларациите по ал.1 и отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС се подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че същото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация и отчетните регистри за данъчен период 01.11.2021г. – 30.11.2021г. в компетентната териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП Пловдив до 14.12.2021г. включително.

При така установеното от фактическа страна съдът счита, че се касае за едно формално административно нарушение, което се осъществява чрез бездействие и с изтичането на предвидения в закона срок за подаване на отчетните регистри то е напълно довършено от обективна и субективна страна. При формалните нарушения, законодателят „изтегля” защитата на обществените отношения напред, защото нарушението е съставомерно с осъществяване на изпълнителното му деяние – без значение дали са настъпили или не обществено - опасни последици.

Съдът счита, че формалните състави на административните нарушения не са и не могат да бъдат изключени от приложното поле на чл.93, т.9 от НК вр.с чл.11 от ЗАНН, поради това, че не изискват настъпването на съставомерни вреди, а за наказуемо е обявено противоправното поведение, очертано в своите обективни проявления. Разпоредбата на чл.93, т.9 от НК визира вредните последици от едно извършено нарушение или престъпление, а за да се квалифицира правно едно човешко поведение като осъществяващо конкретен наказуем състав, то следва да има изискуемата по чл.9, ал.1 от НК или чл.6, ал.1 от ЗАНН способност да причинява, или да застрашава, в пряка причинно следствена връзка защитените обекти, в частност установения ред на държавно управление за административните право нарушения. Без тази му способност човешкото поведение не би могло по аргумент от чл.9 , ал.2, вр. с чл.10, ал.1 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН да бъде определено правно като нарушение или престъпление тоест ще остане извън приложното поле на административно наказателната или наказателната правораздавателна дейност. Ето защо в чл.93, т.9 от НК законодателя е посочил, че маловажност се цени за вече осъществен случай на престъпление или нарушение, а оттук и неопровержимия аргумент, че вида – формално или резултатно, няма никакво правно значение, а под вредни последици следва да се разбират всички настъпили в пряка причинно следствена връзка вреди.