Решение № 119 от 18.06.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Радомир, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря Е.Т. З. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело № 20251730100899 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

146, ал. 1 ЗЗП.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ищцата Л. К. Б. срещу ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № ......../14.05.2025 г., сключен между ищцата Б. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и на Договор за предоставяне на гаранция №......../14.05.2025 г., сключен между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД са депозирали отговори на исковата молба, с които оспорват предявените искове като неоснователни.

С отговора на исковата молба ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил насрещен иск срещу ищцата с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, както и евентуално искане по чл. 23 от Закона за потребителския кредит.

Ответницата по насрещната искова молба/първоначален ищец/ Б. чрез адвокат– пълномощника си е депозирала отговор на насрещната искова молба като е признала предявеният иск за неизплатената още главница по договора. Оспорила е искането за разноски по насрещния иск.

1

В исковата молба се твърди, че между ищцата Л. К. Б. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем № ......../14.05.2025 г., по силата на който ищцата е получила заем в размер на 3000 лева или 1 533.88 евро. Съгласно договора заемът следвало да бъде върнат на 11 равни месечни вноски по 172.74 евро или 337,85 лева всяка, при уговорен годишен лихвен процент от 45 %, като общата дължима сума по договора възлизала на 1900,14 евро.

Ищцата поддържа, че договорът за заем е нищожен, тъй като не отговаря на изискванията на Закона за потребителския кредит, включително поради липса на коректно посочен годишен процент на разходите, както и поради това, че определени разходи по кредита не са включени в него.

Твърди се още, че във връзка със сключването на договора за заем ищцата е сключила и Договор за предоставяне на гаранция № ......../14.05.2025 г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който последното се е задължило да предостави гаранция в полза на кредитора за обезпечаване на задълженията на ищцата по договора за заем, срещу уговорено възнаграждение. Според ищцата това възнаграждение представлява допълнителен разход по кредита.

Ищцата поддържа, че договорът за гаранция също е недействителен, тъй като предвижда заплащане на възнаграждение, което противоречи на добрите нрави, създава неравноправност между страните и представлява допълнителен разход по кредита, който следва да бъде включен в годишния процент на разходите.

С оглед на изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да прогласи за нищожни Договор за паричен заем № ......./14.05.2025 г. и Договор за предоставяне на гаранция № ......./14.05.2025 г., както и да присъди направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е подал отговор, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че договорът за заем е сключен при спазване на изискванията на закона и съдържа всички необходими реквизити, включително относно годишния процент на разходите и общата дължима сума.

Поддържа се, че договорът за гаранция представлява самостоятелно правоотношение между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД и не представлява част от договора за кредит, поради което възнаграждението по него не следва да бъде включвано при изчисляването на годишния процент на разходите.

С отговора на исковата молба ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предявил насрещен иск срещу ищцата, като предвид направено изменение на иска по чл.214 ГПК претендира в случай , че бъде отхвърлен предявеният иск на Л. К. Б. срещу „Изи Асет Мениджмънт АД“ за обявяване на недействителността на целия Договор за паричен заем: сумата от 1385,19 евро (2709,20 лв.), представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № ........, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; както и сумата от 132,02 евро (258,21 лв.), представляваща незаплатена падежирала възнаградителна лихва за периода 15.08.2025 г. - 14.10.2025 г

2

В условията на евентуалност в случай, че бъде уважен предявеният от Л. К. Б. иск за обявяване на недействителността на целия+ Договор за паричен заем:

- сумата от 1209,26 евро (2365,11 лв.), представляваща на основание чл. 23 от ЗПК остатък от дължимата главница по процесния договор след прихващане на вече заплатената лихва и разноски, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата .

В срока, предоставен от съда, ищцата Л. К. Б. е депозирала отговор на насрещната искова молба, с който изразява становище, че насрещният иск е основателен единствено в частта относно остатъчната главница по договора за заем.

Поддържа се, че съгласно съдебната практика при недействителен договор за потребителски кредит заемателят дължи единствено получената по договора главница.

Поради това се оспорва претенцията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в частта относно претендираните лихви и други вземания над размера на главницата.

Ищцата поддържа изцяло изложените в исковата молба твърдения и доводи относно недействителността на процесния договор за потребителски кредит и поддържа предявения иск за прогласяването му за нищожен.

Признава се единствено задължение за неизплатената част от главницата по договора.

Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ищцата възразява срещу присъждане на разноски в полза на ищеца по насрещния иск, като се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз по съединени дела C-224/19 и C-259/19 относно принципа на ефективност при разпределението на съдебните разноски в спорове с потребители.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД също е подал отговор, с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.

Ответникът твърди, че договорът за предоставяне на гаранция представлява самостоятелен договор за услуга, по силата на който дружеството се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на кредитора срещу възнаграждение. Поддържа се, че възнаграждението представлява насрещна престация за предоставената услуга и не противоречи на закона или на добрите нрави.

Сочи се още, че договорът за гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и следователно възнаграждението по него не следва да бъде включвано в годишния процент на разходите по договора за заем.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен договор за паричен заем №......../14.05.2025 г., сключен между ищцата Л. К. Б. и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът е 3 предоставил на ищцата сумата в размер на 3000,00 лева или 1 533,88 евро, която последната следвало да върне на 11 вноски, всяка в размер на 337,85 лева или 172,74 евро, при фиксиран годишен лихвен процент от 45,00% и ГПР в размер на 56,51%. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да представи обезпечение по кредита, като на същия е предоставен избор от три възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1500,00 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила договор за предоставяне на гаранция № ....../14.05.2025 г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по договор за паричен заем № ....../14.05.2025 г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което ищцата следва да заплати възнаграждение в размер на 2 795,65 лева или 1429,39 евро. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че ГПР по договор за паричен заем № ........../14.05.2025 г., с включване на сумата в размер на 2 795,65 лева или 1 429,39 евро, представляваща гаранция по договор за предоставяне на гаранция № ...../14.05.2025 г., би се увеличил до 481,74%.

Според вещото лице ищцата е извършила плащане по договора за кредит и по договор за предоставяне на гаранция в общ размер на 1 143,16 лева или 584,50 евро, от които 290,80 лева или 148,69 евро - главница по договор за кредит, 215,55 лева или 110,72 евро – договорна лихва, 75,00 лева или 38,35 евро - разноски и 508,28 лева или 259,88 евро – възнаграждение по договор за предоставяне на гаранция.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП:

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата и ответника „Изи 4

Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер на 3000,00 лева или 1 533,88 евро. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК.

При преценка на съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглеждания случай съдът намира, че ГПР по договор за паричен заем № ........./14.05.2025 г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима сума по кредита не са коректно посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на гаранция неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.