Решение № 1087 от 16.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Пловдив, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330200980 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление/НП/ № 22 -0329-000946 от 20.12.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР гр.Пловдив, РУ-Раковски, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на А. И. К., ЕГН: **********, с адрес: ***** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 20 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/лева, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. А от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.

Жалбоподателят А. И. К. се явява, редовно призован, представлява в съдебно заседание от адв. Г. – упълномощен защитник. Поддържа се подадената жалба. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган – НАЧАЛНИК РУ РАКОВСКИ при ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител. С молба становище, иска НП да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима и разгледана по същество е 1

ОСНОВАТЕЛНА.

На 10.12.2022 г. от актосъставителя **** К. С. Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 829015, против А. И.

К. за това, че на 10.12.22г в 13.55 часа в село Отец Кирилово ул. 14-та, управлява личния си лек автомобил МЕРЦЕДЕС ЦЛК рег.№ **** като допуска следните нарушения: 1. Губи контрол над управлявания автомобил излиза от ляво извън пътното платно и се удря в масивна ограда. Не е уведомил контролните органи за настъпилото ПТП. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като нарушение на разпоредбите на чл.20 ал.1 и чл.123 ал.1 т.2 б. А от Закона за движение по пътищата. Актът е съставен в присъствието на нарушителя, връчен му срещу подпис.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят К. С. Т. заявява, че поддържа съставения от него акт. Твърди, че същият е съставен след сигнал за ПТП в село Отец Кирилово. Отишъл на място, имало бутната тухлена ограда и намерил регистрационен номер на колата, която също била там. След справка установил водача, като момчето си признало, че напуснало ПТП, тъй като се уплашило. Съставен му бил АУАН, Нямало пострадали лица.

Собственикът на имота не бил видял, кой бил извършил нарушението.

Съдът, след като изпълни задължението си да извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че последното е издадено при съществени нередовности образуваното административно наказателно производство, което налага отмяната му изцяло.

В конкретния случай следва да се отбележи, че атакуваното Наказателно постановление е издадено от компетентно длъжностно лице, съгласно приложената по делото Заповед на Министъра на МВР. Същото обаче е съставено при особено съществени нарушения на процесуалните правила. Не се установява по един безспорен и несъмнен начин жалбоподателя виновно да е извършил визираните административни нарушения, той да е автор на същите, като въззиваемата страна по делото не е ангажирала доказателства в подкрепа на установената фактическа обстановка в наказателното постановление.

При издаването на атакуваното наказателно постановление административнонаказващия орган не е спазил императивната разпоредба н а чл. 57, ал.1 от ЗАНН , съгласно която редовно издаденото НП трябва да включва в съдържанието си всички, кумулативно посочени в нея реквизити.

В чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е въведено изискването наказателното постановление да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават/ посочването на конкретните 2 доказателства очевидно липсват/. В конкретния случай, безспорно е налице несъответствие между фактическата обстановка отразена в АУАН, правната квалификация на нарушенията възведена чрез разпоредбите на ЗДвП. Квалифицирането на първото от посочените в АУАН и НП нарушения, като такова по чл.20 ал.1 от ЗДвП е посочено непълно и неясно. Извън даденото му цифрово изражение, по начина по които е сторено това от АНО не може да се направи разграничение в какво точно е обвинен нарушителят.

Безспорно е че разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП съдържа общо правило за поведение, задължително за всички водачи. Със съставения АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, на жалбподателя е повдигнато административно обвинение за това, че на посочените място и дата, управлявайки лек автомобил, губи контрол и се удря в ограда. Въз основа на това фактическо обвинение, което изцяло е възпроизведено и в наказателното постановление, е отправено правно обвинение за причиняване на ПТП с материални щети, като поради нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание на основание чл.185 от ЗДвП. Съставът на чл.185 от ЗДвП е общ и за всеки случай се конкретизира с нарушената разпоредба, която в случая не включва като елемент причиняването на ПТП /чл.20, ал.1 от ЗДвП изисква от водачите да контролират управляваното от тях МПС, но законодателят не е предвидил резултата от неизпълнение на това задължение да е резултатен – причиняване на ПТП/. Причиняването на ПТП се субсумира в състава на административнонаказателната разпоредба на чл.179, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, която не е посочена като нарушена в издаденото наказателно постановление. Ето защо като е посочил, че е настъпило ПТП, а е квалифицирал установеното неправомерно поведение като такова по 185, във вр. с чл.20, ал.1 от ЗДвП наказващият орган е извършил неправилна правна квалификация на деянието.

Несъответствието между фактическото описание на административното нарушение и неговата правна квалификация е съществено нарушение, опорочаващо административнонаказващия акт и обуславящо неговата отмяна. Квалификацията на деянието е изцяло в правомощията на наказващия орган и е недопустима промяната му в съдебната фаза на процеса.

По т.2 от НП

Няма как АНО да знае дали водачът на процесният автомобил е спирал за да установява последиците от ПТП или не. В преписката се посочва крайният резултат, а именно това, че последният не е останал на място извършване нарушение до идването на органите на МВР, но дали е възможно такова след като липсва посочването на конкретните доказателства.

Задължението за оставане на местопроизшествието произтича от необходимостта за изясняване вината. Затова настоящият състав на ПРС счита, че за да е налице твърдяното неизпълнение разпоредбата на чл.123 ЗДВП, АНО е следвало да прецени събрани от него самия доказателства както и съдържанието на чл.123 на ЗДвП в неговата цялост. Тогава ще бъде ясно, че при настъпилото ПТП няма пострадали хора /чл.123 ал.1 т.2 б. А от ЗДвП/ за да възникне необходимостта и задължението за уведомяване на МВР, както и задължението на водача да остане на място до идването им. В 3 конкретният казус се твърди наличието на ПТП само с материални щети без посочване на доказателства за настъпването и размерът им, като при това ЗДвП е вменил в задължение на виновното лице единственото задължение, след като е установил какво е причинил да окаже съдействие за установяването на вредите от произшествието/ т.е. да приложи на практика разпоредбата на чл.123 т.3 от ЗДвП а не това което му е вменено във вина от АНО. Нормата на чл. 123. ЗДвП вменява в задължение: (1) Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т.1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; т.3. когато при произшествието са причинени само имуществени вреди: а) да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието.

Така констатираните нередовности по своята същност опорочават издаденото наказателно постановление под формата на незаконосъобразност.

Това е така, защото едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира административно – наказателна отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени реквизити. А едни от реквизитите, които задължително следва да присъстват в наказателното постановление, съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В случая тези изисквания не са изпълнени. Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а подадената срещу него жалба уважена.

Предвид императивната норма на чл.63д от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно приложените от пълномощника списък с разноски въззиваемата страна - НАЧАЛНИК РУ РАКОВСКИ ПРИ ОДМВР гр.

Пловдив следва да бъде осъден да заплати А. И. К. ЕГН********** сумата от 450.00 лв представляваща направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 22 -0329-000946 от 20.12.2022 г. на Началник РУ в ОДМВР гр.Пловдив, РУ-Раковски, упълномощен с МЗ № 8121з-1632/02.12.2021г. на МВР, с което на А. И. К., ЕГН: **********, с адрес: **** е наложено административно наказание за нарушение на чл. 20 ал.1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/лева, за нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б. А от ЗДвП и на основание 4 чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от ПЕТ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА НАЧАЛНИК РУ – РАКОВСКИ ПРИ ОД на МВР – гр.Пловдив да заплати на А. И. К., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 450.00 лв. разноски за представителство от адвокат в настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5