Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 27 от 14.02.2022, Административен съд - Шумен

Съд
Административен съд - Шумен
Дело
Касационно административно наказателно дело 315/2021
Вид
Решение № 27
Подписан
14.02.2022
В сила
14.02.2022
Състав
КРЕМЕНА ГРИГОРОВА БОРИСОВА, МАРГАРИТА ЙОРДАНОВА СТЕРГИОВСКА, ХРИСТИНКА ДАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 155, ал. 2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 165, ал. 2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 166, т. 3 · Закон за опазване на околната среда
  • чл. 119, ал. 7 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 156, ал. 1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл. 35 · Закон за управление на отпадъците

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ ........... град Шумен, 14.02.2022г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Кремена Борисова

Членове: Христинка Димитрова

Маргарита Стергиовска при секретаря Ив. Велчева и с участие на прокурор В. Радева при ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД

№ 315 по описа за 2021г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на РИОСВ – гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт Е.Г., срещу Решение № 243/15.11.2021г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1475/2021г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 85/27.07.2021г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и води, гр. Шумен, с което на основание чл. 166, т. 3, във вр. с чл.

165, ал. 2 и чл. 155, ал. 2 от Закона за опасване на околната среда /ЗООС/ на „Е.В.с.“ ЕООД, гр. Шумен, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа становището, че нарушението, за което а ангажирана отговорността на търговеца, е установено по категоричен начин. Твърди се също, че дружеството не е изпълнило в срок даденото му предписание, като неотносимо в случая спрямо законосъобразността на издаденото наказателно постановление според жалбоподателя е обстоятелството, че предписанието е било оспорено по съдебен ред, в резултат на което е било потвърдено с окончателно решение на Върховния административен съд на Република България и едва след неговото постановяване, АНО е пристъпил към издаване на обжалваното пред районния съд наказателно постановление. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесното съдебно решение и за потвърждаване на отменения правораздавателен акт.

Претендира се и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, „Е.В.с.“

ЕООД, гр. Шумен, депозира писмен отговор чрез адвокат Ц.Д.от Адвокатска колегия – Велико Търново, в който излага аргументи за законосъобразност на постановеното съдебно решение. В допълнение към тях навежда и доводи за незаконосъобразност на НП поради неправилна квалификация на деянието, вменено на дружеството, с оглед обстоятелството, че са му дадени предписания по реда на чл. 119, ал. 7 от ЗУО, а контролните органи неправилно са възприели, че е извършена простъпка по смисъла на чл. 166, т. 3, във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС. Претендира се и присъждане на разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Д., която поддържа изложените съображения в отговора и представя писмена защита.

Представителят на

Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 14.12.2020г. била извършена извънредна проверка от експерти при РИОСВ - Шумен на площадка в гр.

Нови пазар, ул. „Цар Освободител“, УПИ X, XI, XII по регулацията на града, планоснимачен № ***, № *** и № ***, на която „Екомакс-Вторични суровини“ ЕООД извършвало дейност съгласно Решение №РД-967 от 08.12.2020г. на Министъра на околната среда и водите.

По време на извършената проверка било установено наличие на отпадък с код 01 05 04-сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, който се съхранявал на открита бетонирана площадка, на която била налична табела, указваща кода и наименованието му. Отпадъкът бил приет от „Сичилсалдо“ АД в периода 01.09.2020г.

– 10.09.2020г., като към момента на проверката бил наличен на площадката в количество 136.18 тона. Приемането на отпадъка било извършено на основание сключен договор със „Сичилсалдо“ АД от 19.08.2020г., като същият бил с произход – обекти на товародателя, находящи се на територията на страната, а именно река Вит и река Искър. Съгласно издаденото на дружеството-жалбоподател Разрешение № 15-ДО-257-05 от 22.12.2017г. същото имало право да приема на площадката отпадък с код 01 05 04 - сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, само ако са с произход „Отпадъци, получени в резултат на проучване, извличане и третиране на минерални ресурси навътре в морето, в т. ч. в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона на Република България“.

Резултатите от проверката били подробно обективирани в Констативен протокол №ДЙ-84/14.12.2020г., с който на дружеството били дадени предписания на основание чл. 119, ал. 7 от ЗУО във връзка с установеното несъответствие на произхода на отпадък с код 01 05 04 - сондажни течности от промиване със свежа вода и отпадъци от сондиране, да се предаде количеството от този отпадък налично на площадката, на лице, притежаващо документ по чл. 35 от ЗУО с включен в него съответния код 010504 и конкретен произход, съответстващ на произхода на отпадъка, както и копия на документите, удостоверяващи предаването да се предадат в РИОСВ, гр. Шумен, като срокът за изпълнение на предписанието бил до 23.12.2020г.

С писмо изх.

№Р-0062/23.12.2020г. дружеството поискало удължаване на срока за изпълнение на даденото предписание до 23.01.2021г. Видно от писмо изх. №ДО-445-1/05.01.2021г., срокът е бил удължен до 22.01.2021г.

С писмо изх.

№Р-0069/25.01.2021г. дружеството-жалбоподател информирало административнонаказващият орган, че на 21.01.2021г. бил сключен договор за предаване на отпадък с код 01 05 04 на дружество -товарополучател „Людон Транс“ ЕООД, гр. София.

На 28.01.2021г. била извършена проверка по изпълнение на посоченото по-горе предписание, при което било установено, че отпадъкът все още е наличен на площадката. Било установено, че съгласно записите в представената отчетна книга по Приложение № 2 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците по които се предоставя информация за дейности с отпадъци, от датата на предходната проверка 14.12.2020г. до настоящия момент е нямало извършено приемане и предаване на отпадък с код 01 05 04.

Видно от писмо изх.

№Р-0071/08.02.2021г. дружеството е уведомило, че е изпълнило дадените предписания, като представило и писмени доказателства – приемопредавателен протокол от 02.02.2021г., приемо-предавателен протокол от 04.02.2021г., приемо-предавателен протокол от 05.02.2021г., Протокол от 05.02.2021г.

Дадените с Констативен протокол № ДЙ-84/14.12.2020г. предписания били обжалвани, като с Решение № ЗЗ от 19.02.2021г. на ШАС по АД № 473/2020г. жалбата била отхвърлена. Решението било обжалвано и потвърдено от ВАС с Решение № 7497/22.06.2021г. по АД № 4288/2021г.

За констатираното нарушение на дружеството бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №ДЙ-02/08.02.2021г., като актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.

166, т. 3, във вр. с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда.

Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството и подписан от него, след като изложил под формата на възражение, че в случай, че имат възражения ще ги депозират в законоустановения срок. Впоследствие жалбоподателят се възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е депозирал допълнителни писмени възражения, в които изложил, че счита, че дружеството не е осъществило състава на посоченото нарушение, тъй като посочената инертна маса не била подчинена на законова регулация и за нейното съхранение и/или използване не важат специалните правила, както и че неправилно е била квалифицирана като отпадък с код 01 05 04.

Въз основа на това, АНО издал процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка районният съд достигнал до извод, че дадените предписания не са изпълнени в срок. Същевременно, съдебният състав приел, че на посочената в акта за установяване на административно нарушение и в издаденото наказателно постановление дата на нарушението – 25.01.2021г. не е бил осъществен състава на нарушението на чл. 166, т. 3 от ЗООС, във вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗООС, тъй като дадените на дружеството предписания били оспорени по съдебен ред, с което изпълнението на предписанието било спряно, при което срокът за изпълнение на дадените задължителни предписания бил възобновен на датата на постановяване на Решение № 7497/22.06.2021г. по АД № 4288/2021г. на ВАС, с което е било потвърдено Решение № ЗЗ от 19.02.2021г. на ШАС по АД № 473/2020г. Воден от това, съдебният състав формирал извод, че към посочената от актосъставителя и наказващият орган дата на извършване на деянието – 25.01.2021г. срокът не е бил изтекъл, съответно дружеството не е осъществило състава на посоченото нарушение. По тези съображения съставът на Районен съд – Шумен отменил атакуваното пред него наказателно постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че районният съд е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, макар и не по изложените от предходната инстанция съображения.

Настоящият съдебен състав не споделя становището на районния съд, чрез което е обоснована отмяната на правораздавателния акт. Въззивният съд е изложил принципно правилни правни съображения по отношение на характера на предписанието, представляващо индивидуален административен акт и на действието на жалбата, с която се инициира оспорването му по съдебен ред според изискванията на АПК, при което съдебният състав е заключил, че срокът за изпълнение на дадените предписания, спрян с депозиране на жалбата от 21.12.2020г., е бил възобновен на датата на постановяване на Решение № 7497/22.06.2021г. на ВАС, постановено по административно дело № 4288/2021г. по описа на съда, с което е било оставено в сила решението на Административен съд – Шумен, отхвърлящо жалбата на дружеството срещу издадените му предписания. В тази връзка, следва да се отбележи, че осъществяването на административнонаказателна отговорност по чл. 166, т. 3 от ЗООС изисква наличие на неизпълнение на даденото предписание. Фактическият състав включва установяване на факта на неизпълнение на предписанието. В производството по установяване на този правнорелевантен факт административнонаказващият орган проверява доколко е установен фактът на неизпълнение, той не може да подлага на преценка съответствието на предписанието със закона. От своя страна адресатът на тези задължителни предписания не може да предявява възражения в производството по

ЗАНН, като се позовава на допусната незаконосъобразност на предписанията, а следва да търси защита срещу тях по друг процесуален ред и в друго производство – това по АПК, в хода на което да се преценят редица обстоятелства, включително и дали са били налице материалноправните предпоставки за издаването им. Изходът от подобно оспорване на индивидуалния административен акт, ако такова е било инициирано, несъмнено обвързва съдебния състав, осъществяващ контрол по реда на ЗАНН по отношение на законосъобразността на НП, издадено за неизпълнение на съответното предписание.