Определение № 107 от 22.01.2026, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 121/2026
- Вид
- Определение № 107
- Подписан
- 22.01.2026
- Състав
- Лилия Масева, РОСИЦА ВЕЛКОВА, СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 262 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 107 гр. Благоевград, 22.01.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
РОСИЦА ВЕЛКОВА
СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500121 по описа за 2026 година
Производството е образувано по молба на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за връщане на заплатената по сметка на БлОС държавна такса за въззивно обжалване, поради липса на въззивно производство по обжалване на решението по гр.д. 1179/2019 г. по описа на РС - Петрич.
От данните по делото се установява, че срещу постановеното първоинстанционно решение е била подадена въззивна жалба от Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР, която е била върната на жалбоподателя, поради неизпълнения на указания.
Ответникът по първоинстанционното дело Главна дирекция "Гранична полиция" – МВР е подал частна жалба срещу разпореждане за връщане на въззивната жалба, но същата била върната поради просрочие.
Същото не е обжалвано и е влязло в сила.
От изложените факти следва, че молбата за връщане на държавната такса по подадената от нея въззивна жалба е неоснователна.
Възможността за връщане на държавни такси е уредена в чл. 4б от Закона за държавните такси /ЗДТ/, според който недължимо платените такси се връщат по молба на заинтересованата страна. По смисъла на цитираната разпоредба това са таксите, по които исково или охранително производство не е било образувано или те са били събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им, както и ако таксите са надвнесени. В настоящият казус не 1 е налице нито една от тези хипотези.
Съгласно чл. 4, б. „а“ ЗДТ държавни такси се заплащат за искови молби, жалби, молби за отмяна и други услуги давани от съдилищата, като според чл.
3 от ЗТД и чл. 73, ал. 3 от ГПК таксата се заплаща при предявяване на искането. Следователно основанието за внасяне на държавната такса е отправено искане до съда като законът не свързва внасянето й със задължението на съда да постанови определен съдебен акт. След като дължимостта на държавната такса не е предпоставено от извършване на определено действие от съда - в случая от постановяване на решение по въззивната жалба на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, то не се дължи и връщане на държавната такса за подадената въззивна жалба.
Не е налице хипотезата на необразувано съдебно производство, тъй като проверката която въззивният съд извършва по допустимостта на жалбата при образувано въззивно производство се извършва първоначално от първоинстанционния съд на основание чл. 262 и сл. от ГПК, чрез който съд съгл. чл. чл. 259, ал. 1 от ГПК се подава жалбата и на който съд законодателят е разписал правомощието да може да я връща.
В подкрепа на този извод е и съдебната практика, според която при прекратяване на производствата поради нередовност на исковата молба, съотв. на въззивната жалба или молбата за отмяна на влязло в сила решение държавните такси са дължими и не подлежат на връщане. В тази насока –опр.
291/5.10.2016 г. на ВКС гр.д. 2886/2015 г.4 г.о., в което е сочи, че таксата ще е дължима и няма да подлежи на връщане в случаите, когато съдът в рамките на правомощията си е давал указания на страната за отстраняване на нередовностите, но тъй като те не са били отстранени е върнал молбата за отмяна. Поради изложеното БлОС оставя без уважение молбата на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР за връщане на държавната такса по подадената от нея въззивна жалба.
В чл. 3, ал. 1 ЗДТ изрично е предвидено, че държавната такса, която се събира от органите на съдебната власт, се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се плаща такса, както е указано в тарифата, одобрена от Министерски съвет. Основанието за внасянето на държавната такса следователно е отправяне на искане до съдилищата за защита на лични или имуществени права чрез провеждане на съдебно производство, респ. за издаване на определен документ в изрично предвидените случаи. Законът не свързва в 2 първата хипотеза основанието за внасяне на държавна такса със задължението на съда да постанови определен съдебен акт, т.е. основанието за внасяне на таксата не е обвързано с очакван от вносителя правен резултат, както в хипотеза на издаване на документ, при която таксата се заплаща само ако документът бъде издаден. Държавните такси не представляват цена, която гражданинът заплаща само ако получи услугата, която желае, т. е. съдебен акт уважаващ заявената претенция, респ. извършването на определен брой съдопроизводствени действия. ЗДТ и издадената от Министерски съвет Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК не предвиждат заплащане на такса за всяко съдопроизводствено действие и то само ако то бъде извършено. „Производство“ е образувано не само, когато е поставен деловоден номер, а още със сезирането на съда - с искова молба, жалба или друг вид молба, които поставят във висящност съответния спор. С подаването на въззивната жалба се поставя висящността на въззивното производство; изпращането на преписката във въззивна инстанция и даването на деловоден номер, след администриране от първостепенния съд, не променя това / Определение № 2261/18.082021 г. постановено по ч. гр. д. N° 2351/2021 г. на САС, Определение №64/02.22 г. по ч.гр. дело № 60 по описа за 2022 г. по описа на ВКС/.
Водим от изложеното и на основание чл. 4б от ЗДТ, БлОС ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Главна дирекция
"Гранична полиция" - МВР за връщане на заплатената по сметка на БлОС държавна такса по подадена въззивна жалба срещу решението, постановено по гр.д. 1179/2019 г. по описа на РС - Петрич.
Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от връчването му на молителя, пред Софийския апелативен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3