Решение № 161 от 26.07.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. гр.Мадан, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100148 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от К. Ш. К. против СИТИ КЕШ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 310 лева, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит № ** от 12.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 12.10.2023г. между К. Ш. К. като кредитополучател и „Сити Кеш" ООД като кредитор бил сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № 9262242, при следните параметри:

Размер на кредита: 1000,00 лева, Размер на погасителна вноска: 3x37,08 лв. и 5x222,79 лв, Ден на плащане: понеделник, Вид вноска: месечна, Годишен процентна разходите: 54,51%, Брой вноски: 8, Фиксиран лихвен процент:

44,50 %, Дата на първо плащане: 13.11.2023г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане: 12.06.2024г., Обща сума за плащане: 1 225,19 лв. Сумата, която кредитополучателят трябвало да заплати на кредитора по този договор била в размер на 2096,00 лева - на основание чл. 11 ал.1 от договора била начислена неустойка в размер на 870,71 лева за неизпълнение на задължението на кредитополучателя по чл.5 от договора за заем в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение измежду тези, изброени в чл.5.

Ищецът счита, че така уговорената неустойка е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП вр. чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като чл.11 ал.1 във вр. чл.5 от договора била неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Счита, че в случая в чл.11 ал.1 от договора формално била уговорена неустойка за неизпълнение за задължение на кредитополучателя, но фактически се дължала не неустойка, а 1 договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Счита, че така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена била компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който била уговорена сочи, че кредитополучателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва. Счита, че процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Ищецът се позовава на чл. 22 ЗПК, като сочи, че е налице нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. По изложените съображения счита, че процесният договор за кредит е недействителен, поради което кредитополучателят дължал само чистата му стойност, която била в размер на 1000 лева. Общо заплатената сума от ищеца била 1310 лева, като разликата от 310 лева била платена при начална липса на основание и подлежала на връщане. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Неустоечната клауза не била част от съществените параметри на договора за заем. Счита, че по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора, а именно 12.10.2023 г. от 68,20 %, и ГПР определен в процесния договор в размер на 54,51 %, било видно, че в случая годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

В ОИМ се сочи, че уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Разходите, които се включват в ГПР били такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на сключване на договора. В настоящия случай неустойката била индивидуално договорена между страните, като клаузата била напълно ясна и разбираема - такава би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Т.е. към датата на сключване на договора кредиторът не знаел дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Неустойката била уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които може да изплати заедно със съответната част за главница и лихва на всеки падеж. Неверни били твърденията, че неустойката представлявала „възнаградителна лихва“. Още към момента на сключването на договора потребителят бил уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията им. Дори да не е могъл да обмисли достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на чл. 5 и след сключването на договора, дори след изтичането на тридневния срок, да е осъзнал, че е неспособен да се справи с това да представи поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на съответните условия на кредитора, кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в 2 които да упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 7 от Договора и чл. 29 ЗПК, информация за което е получил както в Стандартния европейски формуляр, без да е обвързан по никакъв начин от спорната неустойка, както и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или такси. Клаузите на договора, включително оспорените не били във вреда на потребителя, отговаряли на изискването за добросъвестност и не водели до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. К. Ш. К. бил информиран за условията за ползване на продукта на търговеца предварително - да върне главницата и лихвата, да представи обезпечение, като има право на избор какво да бъде то, в случай че не го направи, да плати и фиксирана неустойка в точен и индивидуално определен размер. Предвид трайните отношения между страните, създадени на база 2 договора за кредит, които съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти при идентични условия не би могло да се твърди за липса на индивидуално договаряне на клаузите по договорите. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа и правна страна:

Между страните не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между К. Ш. К. и „Сити Кеш“ ООД е сключен Договор за потребителски кредит № ** към искане № ** от 12.10.2023г., по силата на който ищецът получил в заем сумата от 1000 лева, при следните параметри:

Размер на погасителна вноска: 3 x 37.08 лв. и 5 x 222.79 лв., Ден на плащане: понеделник, Вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 54,51 %, Брой вноски: 8, Фиксиран лихвен процент: 44,5 %., Дата на първо плащане:

13.11.2023 г., Обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, Дата на последно плащане: 12.06.2024 г., Такса за усвояване - 0, Обща сума за плащане: 1225,19 лв.

Съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от договора кредитополучателят се задължава в срок от три дни от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната; Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора; Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

Съгласно чл. 11 от договора при непредоставяне на обезпечение от 3 страна на кредитополучателя по чл. 5 от договора в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 870.81 лева.

Като доказателства по делото са приети: заверени копия от приложение 1 погасителен план към договор за кредит № **, видно от който погасителната вноска по кредита с включена неустойка възлиза на 262 лева, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и представената от ответното дружество справка за движенията по процесния договор, видно от която общо заплатената сума по договора от потребителя възлиза на 1319 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Ответникът- кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор между страните по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата от чл. 11 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 5 от договора.