Решение № 405 от 21.06.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. гр. Хасково, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20215640102953 по описа за 2021 година

Предявен е ревандикационен иск за собственост с правна квалификация чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/ от С. М. М., ЕГН ********** против С. М. В., ЕГН ********** и Т. Т. В., ЕГН ********** с искане да се признае за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик по завещание на следните недвижими имоти:

1.Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот:

****************, с площ от 876 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 1170, и съседни поземлени имоти:

***, ***, ***, ***, ***, 77195.39; 2.Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: *******************, с брой етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, както и да му предадат владението върху тях.

С определение № 541 от 12.04.2022 г., постановено по гр. дело № 2953 по описа за 2021 г. на РС Хасково и на основание чл.219, ал.1 ГПК е допуснат до участие в настоящия процес и е конституиран като трето лице помагач на страната на ответниците – Х. Т. Д., ЕГН ********** от ****************

Ищецът твърди в исковата си молба и в молба с вх. рег. № 15444 от 23.09.2022 г., че според приложения към исковата молба нотариален акт № 32 том 1 рег. № 583 дело № 31 от 2005г., Е. Х. А., ЕГН **********, бил собственик на следните недвижими имоти, придобити от него по покупко-продажба на 20.01.2005г., описани в същия нотариален акт като:

1 поземлен имот с площ от осемстотин осемдесет и седем кв.метра, находящ се в местността „Кенана“ в землището на гр.Хасково, отреден за имот с планоснимачен номер 1170 по кадастралния план на същата местност, одобрен със Заповед № 969/1988г., при граници: ПИ № 91169, ПИ № 1171, ПИ № 1173, полски път на Община Хасково, ведно с построената в имота сезонна сграда /вила/, а по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Хасково, одобрени със заповед № РД-18- 63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК: 1.Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот: ****************, с площ от 876 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 1170, и съседни поземлени имоти:

***, ***, ***, ***, ***, 77195.39; 2.Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: *******************, с брой етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК.

Видно било от приложения към исковата молба препис-извлечение от акт за смърт, издаден въз основа на акт за *******, че Е. Х. А. починал на ****** в Република Австрия.

Видно от приложеното копие от саморъчно завещание от 30.08.2007г., Е. Х. А., приживе завещавал на ищеца всичките си движими и недвижими вещи -цялото си имущество.

Завещателят оставил и саморъчно написан и подписан спесимен /образец от подпис/ и медицинско удостоверение, че към момента на съставяне на завещанието е бил здрав психически. Видно от приложения Протокол за обявяване на саморъчно завещание - акт №2 том I дело №2 от 09.02.2017г., саморъчното завещение било обявено от нотариус Р.С. нотариус рег. № 096, с район на действие - района на РС-Димитровград. По силата на оставеното от Е. Х. А. саморъчно завещание, след смъртта му на ******, като наследник по завещание, който измествал наследниците по закон, към момента на смъртта на завещателя, ищецът счита, че е придобил собствеността върху имотите, собственост на завещателя, и съответно е собственик на описаните по - горе имоти.

В исковата молба е посочено още, че ответницата С. М. В., респ. нейният съпруг ответникът Т. Т. В. привидно се легитимирали като собственици на имотите, описани погоре, по силата на Нотариален акт за покупко-продажба № 54 том 3 рег. № 16688 дело № 439 от 20.12.2019г. на нотариус В.С., като в същия нотариален акт било посочено, че ответницата В. закупила имотите от купувача - Х. Т. Д., ЕГН **********. Х. Т. Д. привидно придобил собствеността върху имотите с нотариален акт № 56 т.3 рег.№ 933 от 13.02.2018г. от Е. Х. А., ЕГН **********, брат на починалия завещател Е. Х. А.. Същият също привидно придобил собствеността върху имотите с нотариални актове № 69 том 1 рег. № 1393 дело № 66 от 21.03.2017г. и нотариален акт № 67 том 1 рег. № 1391 дело № 64 от 21.03.2017г. на нотариус В.С., като за прехвърлител - продавач на имотите се сочела майката на починалия завещател С. А. А.. Според ищеца, С. А. А. никога не е била собственик на имота и не можела да прехвърли право, което няма.

Ищецът сочи, че българското наследствено право познавало два вида наследяване -по закон и по завещание и съответно два вида наследници - наследници по закон и наследници по завещание. И законът, и съдебната практика били категорични, че при наличието на оставено от починалия завещание - саморъчно или нотариално, в момента на смъртта му собствеността върху имуществото на починалия преминава върху наследника по завещание, като наследника по завещание измествал наследниците по закон. В настоящия случай, в момента на смъртта на Е. Х. А. на ****** собствеността върху процесния имот била преминала върху наследника по завещание- ищеца С. М. М., от този момент той бил 2 собственик на имотите, на които собственик към момента на смъртта е бил завещателят Е.

Х. А.. Ищецът измествал наследника по закон С. А. А., съответно същата не ставала собственик на процесните имоти и не можела валидно да ги прехвърли. Поради тази причина не бил придобил собствеността върху имота нейният син Е. Х. А., същият не могъл да прехвърли валидно собствеността на Х. Т. Д., и последният не бил собственик на имота и не могъл валидно да прехвърли собствеността на ответниците като последните не били придобили собствеността върху имотите и съответно не били собственици на процесиите имоти. Според задължителната съдебна практика – ТР № 7/2012г., т.7 и др., обявяването и вписването на саморъчното завещание не засягА. вещно правното действие на завещанието - наследникът по завещание ставал собственик на имуществото на завещателя към момента на неговата смърт.

Видно било от нотариален акт № 54 том 3 рег.№ 16688 дело № 439 от 2019г., че ответниците придобили владението върху имота, и продължавали да го владеят и понастоящем.

Горното обосновавало правният интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск с правно основание чл.108 от ЗС, предвид което и след доказване на твърдените от него обстоятелства - че е собственик на имота по завещание, и че ответниците владеят имота без правно основание, съдът да постанови решение, с което да бъде прието за установено, че ищецът е собственик по завещание на следните недвижими имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот:

****************, с площ от 876 квадратни метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), със стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 1170, и съседни поземлени имоти:

***, ***, ***, ***, ***, 77195.39; 2.Сграда с идентификатор № *** със застроена площ от 15 квадратни метра, находяща се на адрес: *******************, с брой етажи: 1(един), с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково, по кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК, както и да бъдат осъдени да предадат владението върху тях.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК са депозирани отговори на исковата молба от ответниците С. М. В. и Т. Т. В., чрез пълномощника им – адв. Ж.Г. от АК – Хасково, като и двамата считат предявения иск за недопустим. Оспорват валидността на акта, от който черпи правата си ищецът, а именно саморъчното завещание, което било нищожно. Двамата ответници заявяват, че владеят и ползват процесните имоти.

Ответниците въвеждат в процеса правоизключващо възражение, както следва: представеното саморъчно завещание било нищожно на основание чл.42, б."б" предл.2 от ЗН, тъй като липсвала предвидената в чл.25, ал.1 от ЗН форма за неговата действителност. Така съгласно константната съдебна практика на ВКС, саморъчното завещание следвало да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да носи дата и да бъде подписано след датата.

Цитирани са съдебни актове, от които следвал изводът, че полагането на датата на изготвяне след подписа на завещателя било равносилно на липса на дата. От представеното с исковата молба завещание /без да се оспорват авторството и подписа на завещателя/ безспорно се налагал изводът, че датата е поставена след подписа. Анализът на представения материален носител, отчитайки естествения наклон на изписване на текста на разпорежданията, сочел именно на това. Очевидно било, че изписването на мястото на съставяне му „гр.Димитровград", думата „завещател" и подписа били поставени на една плоскост, а 3 датата била положена под текста „гр.Димитровград", съответно под думата „завещател" и под подписа.

На следващо място се оспорва идентичността на представеното по делото завещание с това, което е било представено за обявяване пред нотариуса, тъй като съдържало зачерквания и поправки и не съдържало подписите на ищеца и нотариуса, тоест то не било онова, обявено пред нотариуса по реда на чл.27, ал.3 от ЗН.

Изложени са в отговорите и твърдения, че ищецът не е изразил воля по приемане на наследството в частта относно процесния имот. Същия не се бил снабдил със заверен препис от завещанието, тъй като не представил пред нотариуса доказателства за правото на собственост на завещателя върху процесния имот, не се бил снабдил с данъчна оценка и скици на имота- земя и сграда на свое име като наследник по завещание, както и не бил осъществил вписване на завещанието в съответния регистър към Служба по вписванията гр.Хасково- по местонахождението на процесните имоти. Съдебната практика сочела, че се изисква активно поведение от страна на бенефициера, изразяващо се във фактически, в правни действия или и двете. Чл.112 б."и" от Закона за собствеността изисквал вписване на преписи от обявени завещания с предмет недвижим имот, а освен това искането на лицето, ползващо се от завещателното разпореждане само демонстрирало намерението му /желанието му/ да се приеме завещаното имущество. От представеното решение /влязло в сила/ на PC Димитровград се установявало, че ищецът е предявил иска по чл. 108 от ЗС по отношение на недвижими имоти в гр.Димитровград и то непосредствено след обявяване на завещанието. По отношение на процесния имот-земя и сграда в гр.Хасково същият нито демонстрирал намерение, нито предприел фактически и правни действия да приеме завещанието в частта за процесния имот, което обстоятелство се доказвало с бездействието му, посочено по-горе. Това давало основание на ответниците да направят следващо възражение- правопогасящо, че правото на ищеца е погасено поради неизпълнение на фактическия състав по приемането на завещанието в цялост.