Решение № 10017 от 28.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10017 гр. С, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Б С при участието на секретаря А А като разгледа докладваното от Б С Гражданско дело № 20231110160703 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Постъпила е искова молба на „Т С” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С ....., срещу И. М. Б. с ЕГН:**********, с адрес: гр.

С, п.к. ...., обл. С, общ. С, ул. ......, с която се иска да бъде признато за установено, че дължи на „Т С“ ЕАД сумата от 4 446,05лева, от които 3851,76 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/, доставена до топлоснабден имот с адрес обл. С, общ. С, ул. ...... за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. до изплащане на вземането, 522,45 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 03.07.2023г., както и суми за дялово разпределение 59,34 лева - главница за периода от м.06.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 17.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 12,50 лева лихва за периода от 15.08.2020г. до 03.07.2023г. Претендира разноски Ищецът твърди, че ответникът в качеството му собственик на процесния имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при 1 публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Т С АД на клиенти за битови нужди в гр. С, които се изготвят от “Т С” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен интерес от предявяването на настоящите искове.

Ответникът оспорва качеството си на клиент на топлинна енергия. оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач не е взело становище по исковата молба.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ищецът следва да докаже наличие на обстоятелства спиращи и прекъсващи давността.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

Първият спорен въпрос е има ли ищцата качеството на потребител.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е 2 регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09.

2006г.). Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото е представен нотариален акт за дарение на недвижим имот по силата на който Л Н Б.а, майка на ответника дарила на сина си процесния недвижими имот апартамент № 16, с адрес гр. С, п.к. ...., обл. С, общ. С, ул.

„......

По делото са представени фактури и разписки с извършена проверка от които е видно, че партидата на процесния топлоснабден имот се води именно на ответника.

3

Ето защо съдът намира, че е установена първата предпоставка за уважаване на иска, а именно налице е облигационна връзка между страните.

По отношение на втората предпоставка съдът намира следното:

По делото е допуснато заключение по съдебно техническа експертиза, което не е оспорено от страните и съдът го кредитира като пълно, подробно компетентно и обосновано. Съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че Сградата е с непрекъснато топлоснабдяване за 05.2020г.-04.2022г. Общ топломер е отчитан ежемесечно и е от търговски тип, преминавал е метрологичен контрол съгласно Наредбата, и са отчислявани технологични разходи за сметка на ’’Т С” ЕАД съгласно действащата методика Дяловото разпределение, извършено от фирма „Т С” ЕООД за ЕС и процесния апартамент е в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и имота.

Изравнителната сума за процесния период е -94,57лв. (за получаване).Общата сумата за топлинна енергия начислена от ’’Т С” ЕАД във фактури за абоната през процесния период е 3934лв., от която 3240,80 лв. за отопление на имот и сградна инсталация общо, и 693,20 лв. за битово горещо водоснабдяване.

Извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за имота ответника, аб.88220 са в съответствие с изискванията на действащата Наредба за топлоснабдяване и цени на ТЕ за процесния период.

От представеното по делото заключение по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява че количеството топлинна енергия отговаря на стойностите които са претендирани от ищеца. Ето защо съдът намира, че искът за главница за доставена топлинна енергия се явява основателен.

По отношение на мораторната лихва върху главницата за доставена топлинна енергия.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

4

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й -правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.