Решение № 1517 от 05.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20235300501906 по описа за 2023 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Г. С. Ч., ЕГН **********; против решение № 260079/10,05,2023 г., постановено по гр. д. № 18019/2019 г. на РС Пловдив. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, необоснованост и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да уважи предявения иск.

Ответникът „Г и Г МОТО“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК 115245241; счита обжалваното решение за законосъобразно и иска потвърждаването му.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 79 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 265 ал. 1 от ЗЗД. Предявен от Г. С. Ч., ЕГН **********; против „Г и Г МОТО“ ООД – гр. Пловдив, ЕИК 115245241. От съда се иска 1 да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнена работа, възложена със сключен между тях договор от 20,05,2019 г.

Ответникът оспорва иска. Признава сключването на процесния договор. Твърди, че е изпълнил точно и качествено възложената му работа.

Твърди, че установените впоследствие повреди на вещта не се дължат на некачествено изпълнение на ремонта, а са в резултат на употребата й от страна на ищеца в нарушение на правилата за експлоатацията й.

С обжалваното решение съдът е приел иска за неоснователен и го е отхвърлил.

При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на атакувания съдебен акт.

По отношение правилността на решението проверката в настоящото производство следва да се ограничи до посочените в жалбата оплаквания (чл.

269 изр. второ ГПК), като служебно се провери правилното приложение на императивните материално-правни норми, относими към спорното правоотношение. При изпълнение задълженията си въззивният съд не констатира неправилно приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към приложимата нормативна уредба.

По отношение предявените с жалбата възражения:

Между страните не се спори относно това, че със сключен помежду им през м. май 2019 г. договор ищецът е възложил на ответника да извърши ремонт на двигателя на собствения му пистов мотоциклет марка Кавазаки с рег. № ***. На 11,06,2019 г. ответникът му предал отремонтирания двигател с инструкции за въвеждането му в експлоатация. Срещу това ищецът заплатил договореното възнаглаждение – 500 лв. за труд и 2000 лв. за вложените при ремонта части.

Ищецът приел изработеното без възражения. В следващите два месеца извършил над 7000 км. пробег с мотоциклета, когато отново се появил шум в двигателя. Затова на следващия ден – 23,08,2019 г., ищецът закарал мотоциклета в сервиза на ответника, където го оставил за 2 установяване състоянието на двигателя причините за шума. След като свалили двигателя и го разглобили, служителите в сервиза на ответника установили повреди по подменените при ремонта части.

Спорът между страните се съсредоточава върху това дали са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за констатираните повреди. За да се приеме за основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че тези повреди се дължат на недостатъци на изпълнената работа (чл. 265 от ГПК). В тази насока пред РС са събрани гласни доказателства и са извършени три съдебни автотехнически експертизи.

От заключенията на първата и втората САТЕ (л. 89 и сл. и л. 130 и сл.), изготвени от инж. С., се установява, че констатираните през м. август 2019 г. повреди по части от на двигателя на процесния мотоциклет биха могли да се дължат на множество причини: неспазване правилата за въвеждане на мотоциклета в експлоатация след извършване на ремонта; използване на масло, което не отговаря на техническите изисквания; допускане работа на двигателя при изправено положение на мотоциклета (каране на една гума) или след падане на мотоциклета; откъсване на частици от силиконовата паста, поставена при извършения от ответника ремонт за уплътняване на капак в зоната на мазителната система. Вещото лице описва тези фактори като хипотетично възможни причини за повредите, като сочи, че обективно не може да бъде установена или отхвърлена нито една от тях.

Не се установяват обаче обективни данни за откъсване частици от силиконовата паста и запушване на маслени канали. Нещо повече: според заключението на третата САТЕ, течните силиконови уплътнения са поставени от страната на капака на генератора, което не пречи на нормалната работа на двигателя и не създава рискове от запушване на маслените пътища. Наред с това, от установените увреди на детайлите и липсата на увреждания и надирания по разпределителните валове и кобилиците, вещото лице - инж. П. изключва като възможна причина за повредата запушване на каналите на маслената магистрала. Според него, причината за дефектирането на двигателя е работата му при ниско налягане на маслото в маслената магистрала, което може да се дължи на блокиране клапана на масления филтър – при падане на мотоциклета, или на стичане на маслото в определена част на картера, при 3 което всмукателят остава на сухо – при падане на мотоциклета или продължителното му каране на една гума.

При това положение не може да се приеме за установено твърдението на ищеца, че повторната повреда на двигателя се дължи на недостатъци в изпълнението на възложената на ответника работа. Затова искът правилно е приет за неоснователен и е отхвърлен от РС, поради което обжалваното решение следва да се приеме за законосъобразно и да се потвърди.

Разноски за въззивното производство ответникът по жалбата не претендира.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260079/10,05,2023 г., постановено по гр. д. № 18019/2019 г. на РС Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4