Определение № 593 от 09.08.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 593 гр. София, 30.07.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20231800500411 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1 ГПК.

Обжалва се определение № 180 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 212/2023 г. по описа на РС – Своге, с което е върната исковата молба на Д. Х. и А. М. срещу С. Х., А. Х. и С. Х., с която са предявени активно и пасивно субективно съединени искове за обявяване нищожност на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и приращение, поради липса на съгласие и производството по делото е прекратено.

Определението е обжалвано от ищците с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му.

Производството по делото е прекратено преди конституиране на ответниците по тези искове, поради което и преписи от частната жалбата не са връчвани на същите.

Настоящият въззивен състав след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна.

Съображенията на съда са следните:

Видно от материалите по делото /а и надлежно е описано в обжалваното определение/, производството по гр. д. № 212/2023 г. по описа на РС – Своге е отделено от производството по гр. д. № 406/2022 г. по описа на РС – Своге, което от своя страна е образувано по искова молба на Д. Х. и А. М. срещу С. Х., А. Х. и С. Х., с която са предявени активно и пасивно субективно съединени установителни искове за собственост на масивна двуетажна жилищна сграда. От ответниците по гр. д. № 406/2022 г. са предявени насрещни /вече и обективно съединени/ искове със същата правна квалификация, касаещи същата сграда, но също и 1 поземления имот, в който тя е построена, както и намираща се в него друга сграда паянтова стопанска постройка. Първоначалните ищци по гр. д. № 406/2022 г. са предявили насрещни искове на насрещните искове на ответниците, като са поискали обявяване на нищожност на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и приращение /с който ответниците се легитимират като собственици на имотите/, поради липса на съгласие /като са изложени фактически твърдения за липсата на съгласие/, както и в условията на евентуалност – искове за плащане на обезщетение за извършени подобрения в имота в размер на 5000 лв. С определение на съда от 18.04.2023 г. от производството по гр. д. № 406/2022 г. по описа на РС – Своге са отделени производствата по предявените от първоначалните ищци насрещни искове на насрещните искове на ответниците, като са образувани отделни производства по тях. Предмет на производството по гр. д. № 212/2023 г., по което е постановено обжалваното определение, са активно и пасивно субективно съединените искове за обявяване нищожността на констативния нотариален акт поради липса на съгласие.

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд е приел, че исковете са недопустими по следните съображения: при уважаване на предявените от ищците установителни искове за собственост по гр. д. № 406/2022 г. съдът дължи отмяна и на констативния нотариален акт дори да няма такова искане, като този извод се отнася за масивната двуетажна жилищна сграда; относно урегулирания поземлен имот, в който тя е построена, както и относно намиращата се в него паянтова постройка, между страните липсва правен спор, тъй като Д. Х. и А. М. не твърдят да са техни собственици; при констативния нотариален акт няма страни, между които да се постигне съгласие, т. е. няма как то да липсва.

По същество изводите на първоинстанционния съд да правилни и се споделят от въззивната инстанция, като следва да се прецизират само за яснота на жалбоподателите.

Доколкото се иска от ищците обявяване на нищожност /а не отмяна/ на нотариален акт, като се излагат твърдения за липса на съгласие, т. е. навеждат се релевантни към иск за нищожност на договор твърдения, като по този начин се отъждествяват договорът и нотариалният акт /а нотариалният акт е само формата, в която договорът е сключен, като документ той представлява нотариално удостоверяване на сключения договор като условие за действителност на договора/, очевидна е неяснотата на ищците относно правната природа на иск за обявяване нищожност на договор поради липса на съгласие, който е с правна квалификация чл. 26 ЗЗД, на иск за отмяна на нотариален акт с правна квалификация чл.

537, ал. 2 ГПК, с който се оспорва охранителен акт /какъвто именно е атакуваният от ищците/, засягащ правото на трето по отношение на акта лице, и иск за нищожност на нотариално удостоверяване, който е с правна квалификация чл. 576 ГПК.

В случая няма договор – не е налице сключено между насрещни страни съглашение в нотариална форма, по отношение на което да е налице порок - липса на съгласие между насрещните страни /както е прието и от първоинстанционния съд/, който порок би довел до нищожност на договора и съответно това би било основание за обявяването на тази 2 нищожност. Т. е. иск с правна квалификация чл. 26 ЗЗД е недопустим в конкретния случай поради липса на предмет. Очевидно не се претендира от ищците и нищожност на нотариалното удостоверяване /в тази връзка съдът е споменал по-горе и иск с правна квалификация чл. 576 ГПК само с оглед прецизиране на понятията/. След като от ищците се атакува констативен нотариален акт /и то с изложени твърдения, че ищците са упражнявали фактическата власт над сочената сграда, описана в нотариалния акт/, то очевидно ефективна защита на правата им би се осъществила чрез иск за отмяна на нотариален акт по чл. 537, ал.

2 ГПК.

Както правилно е прието от първоинстанционния съд обаче, при уважаване на субективно съединените установителни искове за собственост на ищците по отношение на масивната постройка в парцела, желаната от тях защита ще бъде осъществена чрез отмяна /и без направено нарочно искане за това в производството по гр. д. № 406/2022 г./ на нотариалния акт в съответната част, поради което не е налице интерес от предявяване на такива искове в отделно производство. Както също правилно е прието от първоинстанционния съд, по отношение на парцела и на паянтовата сграда в него ищците не претендират право на собственост, съответно нямат правен интерес от искове за отмяна на нотариалния акт и по отношение на тези имоти /като се има предвид, че искът по чл. 537, ал.

2 ГПК не може да бъде предявен самостоятелно, тъй като той винаги произтича от спор за принадлежността на правото, удостоверено в нотариалния акт/.

Не може да бъде аргумент в обратна посока изложеното в частната жалба, че правният интерес на ищците се обосновавал с това, че е възможно исковете им за собственост да бъдат отхвърлени.

Както се изложи по-горе, иск за обявяване нищожност на констативен нотариален акт поради липса на съгласие е недопустим в случая поради липса на предмет, т. е. той не може да бъде разгледан независимо от това дали има предявени първоначални, насрещни и пр. искове и какъв е изходът по тях. Искът, който дава надлежна защита на правата на ищците в случая с оглед конкретните факти, е този за отмяна на нотариалния акт, но уважаването на тези искове на ищците е обусловено от преценката на кого принадлежи удостовереното с нотариалния акт спорно право. Ако се окаже, че правото принадлежи на посочените в акта негови титуляри, то исковете ще бъдат отхвърлени. Ако се окаже, че действителни носители на правото са оспорващите го, т. е. ищците, актът ще бъде отменен /в съответната част за масивната постройка/. Във всички случаи изходът по исковете за отмяна на нотариалния акт е обусловен от изхода по исковете за собственост и няма правна възможност исковете за собственост, предявени от ищците, да бъдат отхвърлени, а исковете им за отмяна на нотариалния акт в съответната част да бъдат уважени /в това се състои и несъстоятелността на изложения в частната жалба довод за наличие на правен интерес/.

Съобразно гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 180 от 26.04.2023 г., постановено по гр. д. № 212/2023 г. по описа на РС – Своге, с което е върната исковата молба на Д. Х. и А. М. срещу С. Х., А. Х. и С. Х., с която са предявени активно и пасивно субективно съединени искове за обявяване нищожността на нотариален акт № 64 от 12.08.2008 г. на нотариус Георги Маринов при РС – Своге за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и приращение, поради липса на съгласие и производството по делото е прекратено.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4