Решение № 133 от 23.03.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Благоевград, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20221200500022 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Вл.В. К., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. И.Р., срещу Решение № 503073 от 20.10.2021г., постановено по гр.д.

№ 632/2020г. по описа на РС Р., с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, от Вл.В. К., ЕГН **********, срещу „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., на адрес: гр. Р., ул. „Г.Д. ..., представлявано от Й.И.К., за заплащане на сумата от 20 687.81лв., представляваща възнаграждение за посредничество при продажба на недвижими имоти и споразумение от 26.05.2017г., ведно със законната лихва върху неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението в съда-12.03.2020г. до окончателното изплащане на дължимото.

С въззивната жалба срещу обжалваното решение са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост, като се поддържа че същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 236 ал. 2 от ГПК.

Оспорват се изводите на първоинстационния съд, като се възразява че съдебният състав неправилно е приел в мотивите си към обжалвания съдебен акт, че сключеното споразумение от 26.05.2017г. е нищожно, поради липса на основание.

Навадени са доводи с въззивната жалба, че в изводите на съда се съдържат необосновани заключения и такива лишени от правен смисъл както и противоречащи на представените 1 писмени доказателства и безспорно установените такива по делото пред първата съдебна инстанция.

Излагат се съображения, че не е спорно между страните, че жалбоподателят- ищец пред РС Р., е бил в трудово правни отношения с три дружества- съгласно трудов договор за периода от 09.11.2009г. до 01.07.2015г. с „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ..., на длъжност „специалист продажби..“, по силата на трудов договор, за периода от 01.07.2015г. до 01.02.2016г. с „П.Г.К.К.“ ЕАД, ЕИК ..., на длъжност „специалист продажби..“ и по трудов договор, за периода от 01.02.2016г. с „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., също на длъжност „специалист продажби..“ Поддържа се с въззивната жалба също така, че пред първоинстанционния съд, безспорно е установено че жалбоподателят- ищец има вземане в размер на 20 687.81лв., за което има прието писмено доказателство- споразумение „график, за заплащане на тази сума с погасителен план, подписан от представителят на „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ....

Основното възражение с въззивната жалба е срещу извода на първоинстнационния съд, в мотивите към обжалваното съдебно решение- че постигнатото между страните по споразумение от 26.05.2017г., е нищожно на осн. чл. 26 ал.1 от ЗЗД е нищожно поради липса на основание. Излагат се съображения, че от липсата на счетоводно записване на поетото със споразумението задължение в счетоводството на „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., не може да се направи заключение, че сключеното споразумение е недействително. Поддържа се с въззивната жалба, че по делото по несъмнен начин се доказва че въззиваемото дружество „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., е длъжник за претендираното вземане като страна по споразумението и „заместващ в дълг“, по смисъла на чл. 102 от ЗЗД, като съгласието за това е дадено изрично и в писмена форма. Навадени се доводи с в. жалба, че първоинстнационния съд не е обосновал доводите с тази насока, поради което е налице процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, по смисъла на чл. 236 ал.2 от ГПК.

Оспорват се и доводите на първоинстанционния съд, че в тази насока не е било направено надлежно искане за изменение на предявения иск по реда на чл. 214 ал. 1 от ГПК.

Отделно оспорват се като неправилни и доводите на първоинстанционния съд, че исковата претенция е основана на „неизплатени допълнително трудови възнаграждения на основание трудов договор от 09.11.2009г….“. Поддържа се, че и в заповедното производство и в исковото такова, като основание за заплащане на претендираната сума е посоченодвустранно подписано спразумение, сключено въз основа на неизплатено задължение за комисионни по трудов договор, като не е ясно поради каква причина съдът е приел че основанието за предявения иск са неизплатени трудови възнаграждения на ищеца.

При изложените съображения с жалбата, иска се от въззивния съд, да отмени обжалваното решение на РС Р., като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, като необосновано от събраните доказателства, и да постанови ново решение с което да уважи предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК като доказан и основателен.

Претендират се разноските, направени пред настоящата съдебна инстанция.

В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок, по делото е депозиран писмен 2 отговор на въззивната жалба от насрещната страна- „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., чрез пълномощника адв. М.А., с който се иска от въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното решение на първоинстанционния съд.

Поддържа се с писмения отговор, че от наведените доводи с ИМ пред първоинстанционния съд, видно е че основанието на исковата претенция, на което ищецът претендира вземането си за сумата от 20 687.81лв., е възникнало трудово правоотношение, на основание трудов договор от 09.11.2009г.

С писмения отговор се сочи, че при наведено своевременно възражение за нищожност на сключеното споразумение от 26.05.2017г. с отговора на ИМ, ищецът под формата на доводи срещу така наведеното възражение, навежда взаимноизключващи се твърдения- че ответникът „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., е поел чужд дълг, а именно този на „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ..., чрез встъпване в задълженията към ищеца, както и че е налице сключен договор за заместване в дълг по чл. 102 от ЗЗД. С писмения отговор на въззивната жалба са развити съображения, че договор за заместване в дълг/чл. 102 от ЗЗД/ и договор за встъпване в дълг/чл. 101 от ЗЗД/, са две различни материални правоотношения.

Акцентира се, че в срока по чл. 214 от ГПК/до приключване на първото по делото съдубно заседание/, не е направил искане за изменение на основанието на предявения иск. Ето защо оплакването на въззивника, че съставът на РС Р. е процедирал в нарушение на процесуалния закон, като е разглеждал като основание за предявения иск, първоначално наведения от ищеца по делото- неизплътени допълнителни трудови възнагрждения на основание трудов договор от 09.11.2009г., и не е разглеждал навадените с отговора на ищеца на отговора на ответника по делото- заместване в дълга на третото лице или встъпване в дълг, наред с третото лице- „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ..., е неоснователно. Съдът не би могъл при липса на изменение на първоначално предявеното основание, да се произнесе по иск на непредявено основание. А иначе поддържа се с отговора на въззивната жалба, че съгласно установената съдебна практика, искът следва да бъде разглеждан на основанието, на което е редовно заявен, според наведените от ищеца правно релевантни факти.

С отговора на въззивната жалба се поддържат съображения, че първоинстанционният съд правилно е приел фактическите твърдения, наведени с исковата молба за недоказани.

Ответното дружество „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., не е с предишно наименование „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ..., като касае се за две различни дружества. Ищецът няма вземане към ответното дружество- „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., за неизплатени трудово възнаграждения. Дължимите по чл. 6 т. 3 от трудовия договор/комисионни по 0.2% от всяка сделка/, които към 18.08.2015г. е в общ размер на 28 596.76лв., съставляват задължение което е осчетоводено в счетоводството на „П.Г.Х.“ ЕАД/в несъстоятелност/, но не е осчетоводено в счетоводството на „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК .... Акцентира се с отговора на въззивната жалба, че въззивникът Вл.В. К., ЕГН **********, е сключвал отделни трудово договори с всяко едно от трите дружества- „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ...; „П.Г.К.К.“ ЕАД, ЕИК ... и „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., след като предходния трудов договор е бил прекратяван. Последният трудов договор, сключен с „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., е от 01.02.2016г.

3

При изложените съображения с писмения отговор на въззивната жалба от фактическа страна, излагат се правни съображения за това, че въз основа на събраните доказателства пред първоинстанционния съд установява се, че ищецът Вл.В. К., ЕГН **********, е кредитор на „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ..., а не на ответника по делото „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., като правилно съдът е кредитирал заключението на вещото лице по приетата СИЕ, че няма осчетоводено задължение за претендираната сума в счетоводството на въззиваемото дружество- ответник пред РС Р..

Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, от пълномощника на въззиваемото дружество, че сключеното споразумение от 26.05.2017г. е нищожно, поради липса на основание, като изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и обосновани. Заплатените от ответното дружество суми като комисионни на ищеца Вл.В. К., ЕГН **********, са заплатени от трето лице суми за чужд дълг- този на длъжника „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК ..., по споразумение между него и „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК .... В счетоводството на „П.Г.А.“ ЕАД, ЕИК ..., не са осчетоводени суми като комисионни на името на Вл.В. К., ЕГН ********** и там те не фигурират като вземане на ищеца по делото, тъй като задължения на трето дружество „П.Г.Х.К.“ АД, ЕИК .... Поради изложеното, поддържа се с отговора на въззивната жалба, че изводите на съда за нищожност на сключеното споразумение поради липса на основание, на осн. чл. 26 ал.2 от ЗЗД, са правилни, като в тази насока пред първоинстанционния съд е проведено пълно и главно доказване.

С писмения отговор се иска от въззивния съд, да остави жалбата без уважение и да потвърди обжалваното решение на РС Р. като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила на ГПК.

Претендират се и направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намери подадената въззивна жалба за допустима, като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е насочена срещу съдебен акт на първоинстанционния съд, за които е изрично предвидена от закона възможност за инстанционен контрол от по- горната съдебна инстанция.

Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на писмената форма и неговото съдържание, депозиран от насрещната страна по въззивната жалба и в установения от закона процесуален срок, поради което същият следва да бъде съобразен от въззивния съд при постановяването на решението по съществото на делото.

С писмено становище по делото, пълномощникът на жалбоподателя- адв. И.Р., поддържа изцяло въззивната жалба, на основанията наведени с нея и оспорва представения писмен отговор от насрещната страна. Конкретицират са доводите с въззивната жалба, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че 4 ответното дружество „П.Г.А.“ ЕАД е заплатило на ищеца Вл.В. К., по силата на сключено споразумение между тях на 26.05.2017г., комисионни на 24.01.2017г., в размер на 5 785лв., чрез насрещна престация на движима вещ- „пелетен котел“ на същата стойност, както и чрез комисионна на 28.02.2017г. сума в размер на 2 123.95лв. чрез насрещна престация на „мебели“ на същата стойност, като в този смисъл ответното дружество като трето лице, е зплатило чужди задължения на „П.Г.Х.К.“ АД, по споразумение между „П.Г.А.“ ЕАД и длъжника- „П.Г.Х.К.“ АД. В този смисъл оспорва се от жалбоподателя чрез неговия пълномощник по делото, последващия извод на първоинстанционния съд- че процесното споразумение от 26.05.2017г. е нищожно, защото ответникът го е подписал без основание.