Решение № 1965 от 30.09.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1965 гр. Бургас, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20242120100763 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалбата на С. С. С., от гр. Ч., Община С., с която моли за прогласяване нищожността на Решение № 2911/09.12.1998 год., Протоколно решение № 2911/10.03.1993 год., Решение № 2911/14.03.2000 год., Решение № 5Ч/17.01.2005 год. и Решение № 2600-О/10.01.2023 год., постановени от ОСЗ – Созопол по Преписка № 2911 на насл. на П. Г.Н..

Обжалваните решения са конкретизирани в писмена молба на жалбоподателя, представена в проведеното по делото на 16.04.2024 год. открито съдебно заседание – л. л. 175-177 по описа на делото. В т. 1 на тази молба е посочено, че в правния мир не съществува Решение № 2911/06.01.2000 год. (акт с такава дата не фигурира в представената от ответника преписка; няма и насрещни твърдения за съществуване на решение с тази дата), поради което съдът приема, че не е сезиран с жалба срещу посочения несъществуващ акт.

Жалбоподателят е изложил подробни съображения и твърдения за нищожност на постановените решения на административния орган, оспорени в настоящото дело, които не са влезли в сила, не са съобщени на адресатите; актовете са необосновани, немотивирани и постановени от незаконен състав на ОСЗ – Созопол; не са налице законови пречки за възстановяване на притежаваните имоти в стари реални граници; налице е несъответствие между стойността на признатото и стойността на полученото обезщетение, вкл. поради съществената разлика в местонахождението на притежавания от наследодателя имот и определения в обезщетение.

Жалбоподателят моли атакуваните решения да бъдат прогласени за нищожни; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

1

Правното основание на жалбата е чл. 14, ал. 3, ЗСПЗЗ; тя е подадена до родово и местно компетентен съд от активно легитимирано лице в законоустановения срок срещу постановени от административен орган актове по ЗСПЗЗ.

С Определение № 1595/12.03.2024 год. съдът е конституирал П. Г. К., с адрес ..................................; Г. К. К., с адрес ..............................; З. Х. С., с адрес ...............................; Б. С. С., ..............................; М. Т. С. и Т. П. С., двамата с адрес ............................., като заинтересовани страни в настоящото производство.

Ответната ОСЗ – Созопол оспорва жалбата като неоснователна; ангажира доказателства.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В хода на проведената по реда на чл. 158, АПК служебна проверка за редовността на предявената жалба, съдът констатира, че тя е депозирана от активно процесуалноправно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване на акта; молбата е за обявяване нищожност на индивидуални административни актове, поради което може да бъде предявена без ограничение във времето, съгласно чл. 149, ал. 5, АПК.

Видно от представената по делото Преписка № 2911/2000 год. на ОСЗ – Созопол, с обжалваното в настоящото производство Решение № 3600-О от 10.01.2023 г., на основание чл. 27а, ППЗСПЗЗ, наследниците на П. Г.Н. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3.035 дка земеделски земи на обща стойност от 2368 лева, съгласно план за обезщетяване в землището на с. Ч., Община С.. Според уводната част от съдържанието му, това решение е постановено въз основа на Решение № 2911 от 06.01.2000 год., постановено по чл. 19, ал. 2, ППЗСПЗЗ, и на Решение № 5Ч от 17.01.2005 год., постановено по чл. 19, ал. 17, т. 1, ППЗСПЗЗ, двете на ПК – Созопол.

Съдът констатира, че представената от ответната ОСЗ – Созопол преписка не съдържа решение с номер 2911, постановено на 06.01.2000 год.

Според чл. 170, ал. 1, АПК, тежестта на доказване на съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган и от лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира жалбата за основателна. Основание за оспорване на административните актове е липсата на компетентност у органа издал акта – чл. 146, т. 1, АПК. Когато органът е колективен, некомпетентност е налице, ако обжалваният акт е постановен от незаконен състав.

Според императивната норма на чл. 60 ал. 4, ППЗСПЗЗ (в ред. й към 09.12.1998 год.), поземлената комисия се състои от председател, секретар и нечетен брой членове.

Видно от представената от ответника в настоящото производство преписка, Решение № 2911/09.12.1998 год. не е подписано от състава на комисията, а Протоколно решение № 2911/10.03.1993 год. и Решение № 2911/14.03.2000 год. носят подписите на председателя, на секретаря и само на двама (четен брой) члена на комисията. Това мотивира съда да приеме, че посочените решения са постановени от незаконен състав, състоящ се от четен брой членове, т. е. нарушено е и изискването на чл. 15 ал. 2, т. 6 изр. 2 от ЗАП (отм., в сила към момента на постановяване на трите решения).

2

Решение № 5Ч/17.01.2005 год. и Решение № 2600-О/10.01.2023 год. също следва да бъдат квалифицирани като нищожни, тъй като са постановени възоснова изброените в предходния абзац нищожни решения. За пълнота на изложението следва да се има предвид и фактът, че нищожността на решението от 10.01.2023 год. произтича и от обстоятелството, че то е издадено възоснова Решение № 2911/06.01.2000 год., каквото решение – с посочената дата, по настоящото дело не е доказано, че съществува в правния мир.

Изложеното мотивира съда да приеме, че процесните решения следва да бъдат прогласени за нищожни, а преписката – върната на ответния административен орган, за произнасяне с валидни и законосъобразни решения (чл. 173, ал. 2, АПК).

Основателността на жалбата налага присъждане в полза на жалбоподателя направените деловодни разноски в общ размер от 1365 лева, представляваща сбор от платените държавна такса, част от адвокатско възнаграждение и депозити за вещи лица (чл. 143, ал. 1, АПК).

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение № 2911/09.12.1998 год., Протоколно решение № 2911/10.03.1993 год., Решение № 2911/14.03.2000 год., Решение № 5Ч/17.01.2005 год. и Решение № 2600-О/10.01.2023 год., постановени от ОСЗ – Созопол по Преписка № 2911 на насл. на П. Г.Н., на основание чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ.

ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол преписката по Заявление № 2911/19.05.1992 год. на насл. на П.Г.Н., за издаване на валидни и законосъобразни решения, на основание чл. 173 ал. 2 от АПК.

ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, да заплати на С. С. С., ЕГН **********, с адрес ........................, деловодни разноски в размер от 1365 лева.

Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3