Решение № 777 от 09.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора С. Анг. С. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100603754 по описа за 2023 година Производството по делото е по реда на Глава XXI от НПК.

С присъда от 13.12.2022г., постановена по НОХД № 11301/22г. по описа на СРС, НО, 10 състав, съдът е признал за невинен подсъдимия И. Г. З. по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т. 1 вр. Чл. 147 ал. 1 от НК, както и го е признал за невинен в това на 15.04.2022г. публично - в съдебна зала, находяща се в град София, в Съдебната палата на бул. „Витоша“ № 2, на заседание на 1-23 състав на Софийски градски съд е преписал на Ю. Г. В. престъпление с думите : „Бившата ми съпруга участва в ОПГ, която работи срещу мен и прокуратурата е повдигнала обвинение срещу нея. Бившата ми съпруга участва в тази група, която ме е занулила“, като преписаното престъпление е обективирано в протокол от съдебно заседание от 15.04.2022г.

Със същата присъда е осъден частния тъжител Ю. Г. В. да заплати на И. Г. З. направените от него разноски по делото.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 НПК е постъпила жалба от частния тъжител Ю. Г.

В.. В същата се иска отмяна на същата като неправилна, необоснована и незаконосъобразна и се прави искане за отмяната й. Твърди се в жалбата, че неправилно е анализиран от съда събрания по делото доказателствен материал, а от него, по преценка на жалбоподателя, са налице доказателства за извършване от страна на подсъдимия на процесното престъпление, поради което и моли въззивния съд да постанови нова присъда, с 1 която да признае подсъдимия за виновен в извършването му.

В срока по чл. 322 НПК не са постъпили писмени възражения срещу подадената жалба до даване ход на делото пред настоящата въззивна инстанция.

В закрито заседание, проведено на 06.07.2023 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно следствие във въззивната инстанция и такова не бе проведено.

В хода на съдебните прения представителят на частния тъжител, адв. П., моли съда да отмени обжалваната присъда и да признае подсъдимия за виновен в извършване на повдигнатото му обвинение. Като доводи за това адв. П. сочи, че актовете на прокуратурата няма обвързваща сила за трето лице и обществеността, а подсъдимият е следвало да се съобрази и с наличната в страната ни презумпция за невиновност.

Горното становище подкрепи и самата частна тъжителка Ю. Г. В., упражнявайки правото си на лична защита.

Защитникът на подсъдимия, адв. Г. заяви, че подадената жалба е неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Същата изтъкна, че процесните думи подсъдимият е заявил в хода на гражданско дело като форма на лична защита.

Подсъдимият Я., редовно призован, не се яви в съдебно заседание.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV въззивен състав. след като обсъди доводите в депозираната жалба, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие е чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намери за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо и в тази част няма основание присъдата да бъде отменяна, или изменяна.

След самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, сходна е тази, приета от първоинстанционния съд.

Подсъдимият И. Г. З. е роден на ******* в с. Лелинци, живее в гр. София. Български гражданин е, със средно образование, неосъждан, разведен. ЕГН **********.

Частният тъжител Ю. Г. В. и подсъдимият И. Г. З. са бивши съпрузи. От брака им има родена дъщеря, свидетелката П.И. З.а - Б..

На 17.07.2019г. частният тъжител Ю. Г. В., нейната дъщеря (св. П.И. З.а - Б.) били задържани заедно с други хора от Специализирана прокуратура на Р България.

Доколкото новината била публикувана в социалната мрежа „Фейсбук“, подсъдимият И. Г. З. отправил писмено искане за предоставяне на информация по хода на досъдебно 2 производство /ДП/ № 128/2019г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура /СО - СП/, пр. пр. № 1456/2019г. по описа на СП. В резултат на това в писмен вид от Специализирана прокуратура му било отговорено, че Ю. Г. З.а е привлечена в качеството на обвиняем за това, че за времето от неустановена дата през месец януари 2017г. до 17.07.2019г. в гр. София и на територията на страната е участвала в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на повече от три лица, съставено с цел да вършат съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл.253 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници Я.И. З., П.И.

З.а - Б., К.Ю.Х., И.И.А. Д. и М.А. Б. Р., като групата е създадена с користна цел /получаване на доходи от престъпна дейност/ и с цел извършване на престъпления по чл.253 от НК на територията на гр. София и страната - престъпление по чл.321, ал.З, т.2, вр. ал.2 от НК, както и за това, че на 20.06.2017г. в гр. София, заедно с Я.И. З., П.И. З.а - Б. и М.А. Б. Р. с цел да принудят И. Г. З. да се разпореди със свое право /да прехвърли на П. З.а-Б. 40 % от притежаваната от него фирма „И. 1991“ ООД/ го заплашили с противозаконно действие с тежки последици за него /казали му, че ще го унищожат икономически и психически/ като деянието е извършено от повече от две лица и от лице по чл.142, ал.2, т.8 от НК престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК.

Отделно от това подсъдимият З. бил информиран, че разследването по цитираното досъдебно производство е в ход.

Горното обвинение срещу частния тъжител Ю. Г. В. фигурира и в Постановление за привличане на обвиняем от 26.07.2019г. по ДП № 128/2019г. по описа на Следствен отдел при Специализирана прокуратура, пр. пр. № 1456/2019г. по описа на Специализираната прокуратура, с което е привлечена като обвиняемо лице Ю. Г. З.а с ЕГН ********** за гореописаното престъпление.

В същото време пред СГС, 1-23 състав било заведено гр. дело № 3477/2018г., по което подсъдимият И. Г. З. бил ищец, а частния тъжител Ю. Г. В. (З.а) и П.И. З.а - Б. били ответници. По това дело се провело открито съдебно заседание на 15.04.2022г., в съдебна зала, находяща се в гр. София, Съдебна палата, бул. „Витоша“ № 2. На заседанието пред 123 състав на Софийски градски съд присъствали лично и ищецът по делото, и ответниците, както и адвокатите на част от страните : адв. Г. - за ищеца И. З. и адв. Й. (свидетел по настоящото дело) - за ответника Ю. В. (З.а).

С цел съдът по цитираното по-горе гражданско дело да установи дали между страните по делото е възможно да се постигне спогодба, на 15.04.2022г. пред 1-23 състав на СГС се явили лично и ищецът по гражданското дело, и ответниците по същото. Именно тогава, в съдебно заседание на 15.04.2022г., в съдебна зала, пред 1-23 състав на Софийски градски съд като ищец И. З. заявил, че не желае да сключва спогодба е ответниците. В хода на изказването си З. заявил следното : „Бившата ми съпруга участва в организирана престъпна група (ОПГ), която работи срещу мен и прокуратурата е повдигнала обвинение срещу нея. Бившата ми съпруга участва в тази група, която ме е занулила“. В същото съдебно заседание частният тъжител по настоящото дело Ю. В. (З.а) отговорила следното :

3

„Аз, дъщеря ми, зет ми и сина ми сме ОПГ, според ищеца.“

В съдебно заседание по НЧХД 11301/2022г. по описа на СРС, НО, 10 състав, проведено на 11.10.2022г. поде. И. З. заявил, че това, което е казал пред 1-23 състав на СГС в съдебното заседание на 15.04.2022г. го бил чел в изпратеното до него писмо на Специализираната прокуратура от 18.07.2019г„ в Постановление от 26.07.2019г„ както и при запознаване е материали от досъдебното производство.

Въззивната съдебна инстанция е съгласна с изводите на районния съд, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил съответен доказателствен анализ.

Районният съдия е съпоставил показанията на всеки един от разпитаните по делото свидетели е оглед на тяхната достоверност, базирайки се на тяхната вътрешна убедителност, изводима от логичността, последователността и съответствието им е останалия по делото доказателствен материал. Поради това, липсва едностранчивост във възприемането на едни показания и голословно отхвърляне на други. Напротив, видно от мотивната част на изложението на СРС, същият е дал ясен и недвусмислен отговор на въпросите относно относимостта и логичността в показанията на всеки един от разпитаните свидетели като е обособил няколко групи свидетелски показания.

В конкретния казус не се спори от страните дали подсъдимият е изрекъл думите „Бившата ми съпруга участва в организирана престъпна група (ОПГ), която работи срещу мен и прокуратурата е повдигнала обвинение срещу нея. Бившата ми съпруга участва в тази група, която ме е занулила“ в съдебно заседание. Същото е несъмнено установено и от доказателствата по делото, а именно от протокола от съдебно заседание, проведено на 15.04.2022г. на лист 4-5 от делото, от показанията на свидетелите З.а-Б. и Й., както и от обясненията на самия И. З., дадени пред първонинстанционния съдебен състав на 11.10.2022г., в които той не отрича да е казал инкриминираните думи на процесното място..

Спори се относно обстоятелството дали така изречените от подсъдимия думи изпълват състава на престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т. 1 вр. Чл. 147 ал. 1 от НК.

В този смисъл настоящата въззивна инстанция напълно споделя правните изводи на СРС относно несъставомерността на горното изказване на основния състав на клеветата - по чл.147, ал.1, предл.2 от НК.

Действително, твърдението на И. З., че бившата му съпруга „участва в организирана престъпна група“ представлява пряк цитат на писмото от СП от 18.07.2019г. Същото обстоятелство е вписано на страница 4 от същото писмо, приложена на лист 23 от делото.

С оглед на изложеното настоящият въззивен съдебен състав намира за правилен направения от първоинстанционния съдебен състав извод, че подсъдимият З. е направил своето процесно изказване пред 1-23 състав на СГС на 15.04.2022г. на база информацията, която му е била предоставена преди това от Специализираната прокуратура и до която той е имал достъп като пострадал от разследваното престъпление по чл.213а, ал.2, т.4 и т.5 от НК.

Тоест, подсъдимият З. е бил субективно уверен в истинността на твърденията си, че 4 бившата му съпруга „участва в организирана престъпна група“. Въз основа на данните, получени отново от прокуратурата, че обвинението за участие в ОПГ спрямо неговата бивша съпруга е свързано с негова търговска дейност, правилно е направен извод, че З. е бил уверен и в правотата на думите си, че въпросната организирана престъпна група работи срещу него и го е „занулила“. В този смисъл първоинстанционният съдебен състав правилно се е позовал на цитираното Решение № 21 от 04.02.2016г. на ВКС, III наказателно отделение по н. д. № 1635/2015г. и е приел, че в случая е налице основана на обективни факти увереност на подс. З. в истинността на изнесеното от него пред СГС, 1-23 състав в съдебно заседание на 15.04.2022г.

А поради това правилно СРС е приел, че не може да бъде ангажирана наказателната отговорност на И. З. за клевета, тъй като подсъдимото лице е било уверено в истинността на думите си, която увереност е залегнала в информация от компетентен орган ( в случая Специализирана прокуратура ). И именно въз основа на тази информация подсъдимият З. е казал инкриминирания израз пред СГС в открито съдебно заседание на 15.04.2022г. със съзнанието, че излага верни твърдения.

Настоящият въззивен съдебен състав не споделя направеното възражение от представителя на частния тъжител Ю. Г. В., че подсъдимият е извършил престъплението клевета като е изказал обсъжданото твърдение без да се съобрази с действащата в страната ни презумпция за невиновност. В този смисъл настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съдебен състав, че самото наличие на същата презумпция не е достатъчно, за да бъде признат за виновен подсъдимият. Той не притежава юридическо образование. И въпреки че по закон незнанието на закона не извинява никого, не може да не се отбележи обстоятелството, че в съзнанието на обикновения гражданин е налична вяра в правораздавателните органи, в случая към верността на изнесеното в акт на един от тях, а именно Специализирана прокуратура. А поради това обстоятелство твърдения, изречени от обикновен гражданин (какъвто е подсъдимият в случая), базирани на прокурорски актове, следва да се приемат като казани при субективна увереност на дееца в истинността им.