Решение № 13502 от 07.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13502 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20221110141934 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Производството е по искова молба на В. Д. Г., с ЕГН: ********** с постоянен адрес : гр. Р....., срещу „Л. ” АД, ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: гр.С......., законен представител- изп.директор А. Г. Т. с която се иска съдът да признае за нищожен, евентуално унищожаем сключеният договор за заем бизнес кредит клиентски № 6139 от 15.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите и обезпечен с вписана в Агенция по вписванията първа по ред договорна ипотека №13409, акт 21, том 7, дело 6685/15.10.2018 г., и в условията на евентуалност са за признаване нищожността на отделни договорни клаузи, подробно изброени в исковата молба, на основание чл. 143 вр. чл. 145, ал. 2 и чл. 146 ЗЗП.

Ищецът излага твърдения, че на основание договор за заем бизнес кредит клиентски №6139 от 15.10.2018 г. с нотариална заверка на подписите в полза на „Л." АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 09.08.2021 г. по ч.гр.д.№4376/2021 г. по описа на РС град Русе срещу ЕТ „Р. 64-Р. Г.". Срещу заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК не е подадено възражение и същата е влязла в сила.

Образувано е изпълнително дело №1431/2021 г. по описа на ЧСИ И.н Х. с рег. №***, в хода на което принудителното изпълнение е насочено срещу ипотекирания като обезпечение по договора за заем недвижим имот, собственост на В. Д. Г. и Р. Г. Г., представляващ апартамент А, находящ се в гр. Р...........

Посочват, че въз основа на договор за заем бизнес кредит клиентски №6139 от 01.04.2019 г. с нотариална заверка на подписите и обезпечен с вписана в Агенция по вписванията втора по ред договорна ипотека №3891, акт 188, том 7, дело 1975/01.04.2019 г. са издадени заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 06.08.2021 г. по ч.гр.д. №4375/2021 г. по описа на РС Русе срещу ЕТ „Р. 64- Р. Г.". В срока по чл. 414 ГПК е подадено възражение, а изпълнението по заповедта е спряно. Образувано е по реда на чл. 422 ГПК гр.д. №6184/2021 г. по описа на РС- Русе за установяване в отношенията между страните на дължимостта на сумите, за които е полза на „Л." АД е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №4375/2021 г. по описа на РС - Русе. Сочи основания за нищожност и унищожаемост на договора. Моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват изцяло като процесуално недопустими и по същество неоснователни.

Ответникът излага възражения за нередовност на исковата молба и недопустимост на 1 производството, като по същество поддържа, че доказателствената тежест по смисъла на чл.

154, ал. 1 ГПК не е изпълнена от ищцовата страна и твърденията за наличие на пороци на волята, натиск, измама, грешка или симулация са останали изцяло недоказани.

Ответното дружество аргументира тезата, че договорът за заем – бизнес кредит от 15.10.2018 г. съставлява валидна търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, обвързана с необорената презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ, поради което нормите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и Закона за потребителския кредит (ЗПК) са неприложими в правоотношението. Извежда се довод за неотносимост на възраженията за ГПР, тъй като съгласно императивната уредба ЗПК изрично не се прилага за кредити, обезпечени с ипотека върху недвижим имот. Оспорват се твърденията за накърняване на добрите нрави, като се сочи, че уговорената фиксирана възнаградителна лихва от 30% съответства на икономическия профил и по-високия риск при небанковото финансиране. По отношение на клаузата за неустойка в размер на 0.27% дневно се поддържа, че същата изпълнява законово уредените си функции по чл. 92 ЗЗД, а доколкото сделката е сключена между търговци, намаляването поради прекомерност е ограничено по реда на чл. 309 ТЗ. Алтернативно се изтъква, че евентуалната недействителност на отделни санкционни клаузи не влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

По отношение на евентуалния иск за унищожаемост на сделката, ответникът релевира правопогасяващо възражение за изтекла тригодишна давност по чл. 32, ал. 2 ЗЗД, считано от датата на сключване на договора. На последно място, страната поддържа направеното в съдебно заседание оспорване на заключението на съдебно-счетоводната експертиза в частта относно формулата за изчисляване на ГПР и възразява срещу отказа на съда да допусне допълнителна задача към вещото лице за преизчисляване на показателите към края на погасителния план.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД ев. чл. 27, ал.1 пр.2 ЗЗД.

По отношение на исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, ев. пр. 2, ев. пр. 3 ЗЗД.

Както е посочено в ТР № 3/2014 год. ОСГК на ВКС основанията за нищожност са уредени в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД. Правната норма включва две групи основания за нищожност: в първата алинея са уредени несъвместимостта на резултата от сделката с правния ред, включително когато резултатът се постига със законни средства и несъвместимостта на резултата от сделката с добрите нрави, включително договорите върху неоткрити наследства; във втората алинея са уредени пороците, свързани с отделни елементи на сделката. Основанията за нищожност, систематизирани в чл. 26, ал. 2 ЗЗД, визират съставомерността на сделката. Основанията, свързани с отделните елементи на сделката, са факти, които опорочават фактическия състав на сделката, поради което тя не поражда желаното правно действие.

Основанията за нищожност на сделката представляват различни юридически факти, с настъпването на които възниква определен вид нищожност. Когато искът е за прогласяване недействителност на сделка (в случая договор за потребителски кредит), а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове - при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. Естеството на спорните материални отношения предопределя вида на обективно съединените искове.

Независимо от поредността и съотношението, посочени от ищеца, исковете са предявени при условията на евентуалност. Ако сделката е недействителна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяването на нейната недействителност на друго основание. Съдът е длъжен да разгледа основанията за недействителност в поредност според сочения от ищеца порок. Разглеждането на исковете преминава от най-тежкия порок (противоречие със закона или заобикалянето му) към по-леките, каквито са липсата на основание (за каузалните сделки), липсата на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречи на морала или липса на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да премине към разглеждане на основанията за унищожаемост отново в поредност, предопределена от тежестта на изтъкнатия порок: от 2 неспазването на режима на настойничеството или попечителството, към неспособност към сключването на сделката да се разбират или ръководят действията, заплашването, измамата, грешката или при крайна нужда и явно неизгодни условия. Ако сделката не подлежи и на унищожаване, съдът е длъжен да пристъпи към основанията за висяща недействителност като извършването й без или извън учредената представителна власт, а след това - за относителната й недействителност като извършена във вреда на кредитора. В този смисъл са решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г., решение № 198/10.08.2015 г. по гр. д.

№ 5252/2014 г. и решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г., все на IV-то ГО на ВКС. Съдът следва да съобрази също, че изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на сделката ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1 ГПК). В този смисъл са решение № 392/18.01.2012 г. по гр. д. № 1487/2010 г. на IV-то ГО на ВКС, решение № 97/08.02.2013 г. по гр. д. № 196/2011 г. на I-во ТО и ТР № 4/07.07.2010 г. по тълк.д. № 4/2009 г. ОСГК на ВКС.

По отношение иска с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД

Едно от основанията за нищожност, уредено в чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е противоречие на сделката със закона - противоречие с конкретни императивни правни норми, установяващи ограничение в свободата на договаряне на правните субекти чрез въвеждане на конкретна забрана. Противоречието със закона, като основание за нищожност в общия случай, има обективен състав. Конкретната забрана или ограничение, което сделката нарушава, винаги са установени с нормативен акт. 3а определяне на дадена сделка като нищожна поради противоречието й със закона и последиците й е правноирелевантно и знанието на страните, че извършваната от тях сделка противоречи на закона, техните намерения, добросъвестност, проявени умисъл или небрежност и други укорими субективни състояния.

За да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца В. Д. Г. е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор за паричен заем (бизнес кредит), респективно негови конкретни оспорени клаузи, са нищожни на заявените с исковата молба основания. Ищецът следва да установи фактическите обстоятелства, обуславящи приложимостта на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и неговото качество на „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че чрез процесните клаузи се нарушават повелителните изисквания на закона, въвежда се неоснователно кумулиране на акцесорни претенции и скрити такси в нарушение на добросъвестността, респективно че същите накърняват добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

В тежест на ответното дружество „Л.“ АД е да установи при условията на насрещно доказване фактическите твърдения, на които основава възраженията си в отговора на исковата молба, а именно: че договорът съставлява валидна търговска сделка, свързана с упражняваното от заемополучателя ЕТ занятие по смисъла на чл. 286 ТЗ; че параметрите на кредита и уговорените разходи съответстват на пазарните условия и икономическия профил на небанковото финансиране, както и фактите, свързани с правопогасяващото възражение за изтекла давност по отношение на евентуалния иск за унищожаемост.

Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установява, че на 15.10.2018 г. е сключен Договор за заем – Бизнес кредит с Клиентски № 6139. Страни по него са „Л.“ АД (с предишно наименование „Л.“ АД), в качеството на заемодател, от една страна, и ЕТ „Р. 64 – Р. Г.“, в качеството на заемополучател, от друга страна, като Р. Г. Г. и В. Д. Г. са встъпили в правоотношението в качеството на солидарни и ипотекарни длъжници.

Съгласно чл. 2.1, б. „а“ от договора, кредиторът предоставя заем в максимален размер на главницата до 8 000 евро, за срок от 180 месеца от датата на сключването му, при уговорена фиксирана възнаградителна лихва в размер на 30% на година върху усвоената и непогасена част от главницата (чл. 2.3, б. „а“). По силата на чл. 2.3, б. „с“ от договора е предвидена санкция за неизпълнение на имуществено задължение под формата на неустойка за забава в размер на 0.27% върху сбора от цялата непогасена част от заема и натрупаната до момента договорна лихва за всеки ден забава. За обезпечаване на вземанията по договора солидарните длъжници са учредили в полза на заемодателя първа по ред договорна ипотека върху притежавания от тях недвижим имот, представляващ единствено семейно жилище – 3 апартамент, находящ се в гр. Р......, вписана в Службата по вписванията – гр. Русе под № 13409, акт 21, том 7, дело 6685/15.10.2018 г.