Определение № 11640 от 24.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11640 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ХР. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело № 20261110101848 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба и уточнителна молба на Е. Г. Д., ЕГН **********, срещу „Нетуърк Мениджмънт Иновейшънс“, ЕИК 203187183, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ, за признаването за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 00024/26.11.2025г. и отмяната , възстановяване ищеца на работа на длъжност „Директор информационни технологии“/Chef Technical Officer, както и да му бъде заплатено обезщетение в размер на 58 120,16 евор за времето, в което ищецът е останала без работа за периода от 26.11.2025 г. до 25.05.2026 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2026 г., до окончателното плащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения. Между страните било налице валидно трудово правоотношение, породено от сключен между тях трудов договор № 002/24.09.2014г. и Анекс от 02.04.2018 г. към него, по силата на което ищецът заемал длъжността „Директор информационни технологии“/Chef Technical Officer при ответника.

Със Заповед № 0024/26.11.2025г., работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал.2 от КТ, като се позовал на сключен договор за управление и 9-месечен срок. Според ищеца уволнението е незаконосъобразно, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за приложението на посоченото основание. Той поддържа, че не заема ръководна длъжност по смисъла на закона, а изпълнява експертни и 1 функционални задължения, без самостоятелна управленска компетентност.

Наред с това твърди, че липсва доказан валиден договор за управление, който да обосновава правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на това основание. Ищецът излага още, че дори да се приеме наличието на договор за управление, то правото за уволнение е упражнено след изтичане на предвидения в закона 9-месечен срок, доколкото договорът, доколкото договорът за управление е сключен през 2020г. Поради това счита, че това право е погасено и не може да бъде упражнявано. Поддържа също, че заповедта за уволнение е немотивирана, формална и не съдържа конкретни фактически основания, което препятства правото му на защита. На следващо място ищецът твърди, че липсва реална връзка между договора за управление и прекратяването на трудовото правоотношение, както и че в случая е налице злоупотреба с право и нарушение на принципите на добросъвестност и правна сигурност. Посочва, че е продължил да изпълнява трудовите си функции повече от пет години след сключването на договора за управление, което изключва необходимостта от прекратяване на правоотношението на това основание. Моли за уважаване на предявените искове. Прави искане за назначаване на ССчЕ, както искане по чл. 192 ГПК и чл. 190 ГПК, както и допускане на свидетелски показания.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер. В своя отговор дружеството потвърждава съществуването на трудово правоотношение с ищеца, възникнало по силата на Трудов договор № 002/24.09.2014 г., по който той е заемал длъжността „Директор, Информационни технологии“, като на 02.04.2018 г. е било сключено и допълнително споразумение. Ответникът поддържа, че са налице всички елементи от фактическия състав на посоченото основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно: сключен договор за управление, респективно анекс към него, с който са възложени конкретни бизнес цели и икономически показатели; упражняване на правото на уволнение в рамките на предвидения 9-месечен срок; както и обстоятелството, че ищецът е заемал ръководна длъжност. Не оспорва, че договорът за управление е сключен на 09.06.2020г., но твърди, че с анекс от 11.09.2025 г. към договора за управление са въведени нови бизнес цели, задачи и ключови показатели за изпълнение, които поставят начало на нов стратегически управленски период, поради което 2 от тази дата започва да тече 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2 КТ, като към датата на уволнението същият не е изтекъл. Ответникът поддържа, че ищецът е част от ръководството на предприятието, като в качеството си на директор е упражнявал функции по организиране, ръководство и контрол на трудовия процес в повереното му структурно звено „Софтуерни проекти“, включително управление на екип, вземане на решения относно възнаграждения, бонуси, отпуск и работен процес. Оспорват се твърденията за незаконосъобразност на уволнението, за липса на реална управленска промяна, както и за злоупотреба с право, като се поддържа, че работодателят е действал добросъвестно и в съответствие със закона. Ответникът счита, че не е налице задължение за мотивиране на заповедта извън посочване на правното основание, както и че не съществува изискване за доказване на причинна връзка между договора за управление и уволнението. Оспорва се и предявеният иск за обезщетение, като се твърди липса на предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя, както и неправилно определяне на размера на претендираното обезщетение, включително поради включване на възнаграждения с непостоянен характер. Прави се и възражение за прихващане с изплатено обезщетение за неспазено предизвестие.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК:

Правна квалификация: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.

Доказателствената тежест с оглед на конкретните фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:

Тежестта на доказване по претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните юридически факти: 1. компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; 2. ищецът да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; 3. преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4. да е започнало изпълнението 3 на договора за изпълнение, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент.

Основателността на претенцията по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, обуславя и тази по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ, респ. доказателствената тежест по посочения иск се явява идентична с тази по предходния предявен.

За да бъде уважен искът с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са се осъществили следните факти: 1. да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово правоотношение; 2. ищецът да е останал без работа в исковия период, респ. претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността да получава трудово възнаграждение по трудово правоотношение в продължение на не повече от шест месеца след уволнението; 3. причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа; 4. размера на полученото от него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението. Установяването на първата и третата предпоставка е обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за отмяна на уволнението като незаконно.

Предпоставките по т. 2 и 4 следва да се установят от ищеца при условията на пълно и главно доказване – оставането на ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от ищеца.

На основание чл. 146, ал. 2 от ГПК на ищеца следва да се укаже, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период.

По възражението за прихващане: в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил на ищеца посочената сума в размер на 9710,44 евро обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие.

ПРИЗНАВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ се от доказване следните обстоятелства: наличие на валидно трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е заемал длъжност „Директор информационни технологии“/Chef Technical Officer по силата на трудов договор № 002/24.09.2014г. и Анекс от 02.04.2018 г. към него.

По доказателствата:

4

Представените от ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства се явяват относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ищеца за допускане за съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за неоснователно, с изключение на въпрос 6.

Искането на ищеца и ответника за допускане на свидетели с оглед установяване на действителни извършваните от работника функции съдът намира за основателно, като на основание чл. 159, ал.2 от ГПК съдът допуска по един свидетел.

Искането на ищеца на основание чл. 190 от ГПК да бъде задължен ответника да представи посочените документи е основателно само по отношение на документите по т.4, което следва да бъде преквалифицирано, както следва: да се представят документи, от които да се установява какъв е бил размерът на последното брутно трудово възнаграждение. По отношение на останалите документи искането е неоснователно, тъй като документите по т.1, т.2 и т.3 са представени с отговора на исковата молба, а искането по т. 5 – не е конкретизирано, като не е посочено фактите, за доказването на които е необходимо цялото трудово досие на работника.

Направените искания по чл. 192 ГПК от ищеца са неоснователни, доколкото ответникът е задължени по чл. 190 да представи такъв документ.

По отношение искането спрямо Агенция по вписвания съдът намира, че няма спор между страните, че единствено договорът за управление от 09.06.2020г. е вписан в ТРРЮЛНЦ.

Страните следва да се приканят към постигане на спогодба, като им се разясни, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2026г. от 11:10 часа, за която дата и час да се призоват страните, като съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за установяване факта на оставане без работа през исковия период.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен с р о к от получаване препис от настоящото определение да представи документи, от които да се установява какъв е бил размерът на последното брутно трудово възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 от ГПК за задължаване на ответника да представи документите по т. 1, т.2, т.3, и т.5 от исковата молба.