Протокол № 12625 от 06.07.2023, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12625 гр. София, 03.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА

Съдебни

Павлинка Д. И.а заседатели: ЕЛЕНА АТ. СТАМБОЛИЕВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА и прокурора Г. Кр. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Наказателно дело от общ характер № 20221110212213 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ И. И. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се лично и със защитника си адв. С. Н., редовно призован, с пълномощно по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила актуална справка за съдимост за подс. И.

А., съгласно която същият не е осъждан.

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице пречки, да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, по доказателствата и по реда на съдебното следствие.

АДВ. Н.: Нямам искания за отводи и по реда на следствието.

По отношение на доказателствените искания, бих искал да помоля 1 уважаемия съдебен състав да даде възможност на подсъдимия да даде обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение. Да се даде възможност подсъдимия под формата на свободен разказ да даде своите обяснения във връзка със случая.

ПОДСЪДИМИЯТ: Поддържам това, което каза защитникът ми. Нямам други искания.

СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения. В периода от 2016 година до края на 2018 година имах фирма. Първата година работех без фирма. Втората година - с фирма. Бях управител на фирма „*********” ЕООД. През това време сме направили около стотина камиончета, от микробуси преустройване на пътна помощ. Правехме главно платформите отзад, на които се качват автомобилите. В началото на септември 2018 г. имах пререкания със собствениците на сервиза, който държах, и реших да се изнеса. Отидох да работя на майчиния ми адрес в гр. София, „********”, ул. „*********” № 5.

Това е къща, имаме навес. Там мога да вкарам до два автомобила от посочените, които правя, микробуси. Изкарах от помещението всички микробуси, които имах, те бяха около 7-8 на брой. Първите два ги закарах в „*********” и започнах да ги работя. В същото време другите микробуси, като не мога да се сетя дали са били 6 или 5, останаха извън сервиза, навън, пред гараж „*********”. Някои клиенти проявяваха разбиране, че ще се забавя, други не проявяваха такова разбиране, а постоянно ми звъняха - сутрин, обед, вечер, тормоз. На всеки един съм казал, че се местя и изкарвам микробуса отвън до момента, в който освободя място в „*********”, да отида да го взема и да го закарам пак в „*********”.

За въпросния микробус „Форд Транзит”, бял на цвят. Той седеше пред гараж „*********”, беше с полунаправена платформа. В този период не бях доста на себе си, честно казано. Нали звънят ти, тормозят те. Тези хора, които, не помня как се казваха, тези хора, за които се води делото, ми звъняха нонстоп, пращаха ми съобщения. Бях им казал, че не мога да им предам микробуса, без да съм го направил. Имахме договор с тях и микробусът трябваше да е направен. Нито сме прекратявали договора, нито нищо. Мъжът 2 ми звънеше и ме питаше кога ще стане, кога може да си го вземе. Казах му, че ако иска, микробусът е пред гараж „*********”, да мине, да го види.

Установих, че микробусът липсва някъде месец декември, когато отидох да взема последните три микробуса от там. Точни дати не мога да цитирам, защото беше доста отдавна, преди пет години близо. След което мисля, че беше началото на месец януари, ме викнаха в полицията в гр. ********* и тогава вече разбрах, че дори и те не са си взели микробуса. Микробусът е изчезнал. Оттогава до момента, в който ги викнахте за свидетели, аз нямам контакт с тези хора. Друго не мога да кажа по въпроса за този микробус.

АДВ. Н.: Подзащитният ми няма да отговаря на въпроси.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. Н.: Нямам доказателствени искания.

ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам доказателствени искания.

На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

СЪДЪТ, като намери, че са извършен всички съдебни следствени действия, страните не правят искане за извършване на нови такива и съдът служебно не намира необходимост от извършване на такива, на основание чл.286 ал. 2 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми заседатели, поддържам изцяло така внесеното обвинение. съдебни

Считам, че в хода на съдебното следствие се потвърди фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт. Безспорно се доказа, че подсъдимият И. А. е извършил престъплението, в което е обвинен.

Въз основа на събраните доказателства изцяло е изяснено наличието на трите деяния, влизащи в състава на продължаваното престъпление, описано в обвинителния акт, тяхното авторство, както и психическото отношение на подс.

А. към самите деяния. Видно от доказателствения материал подс. А. е 3 променил субективното си отношение към всяка от предадените му във връзка с изпълнението на договора за изработка инкриминирани вещи – товарен автомобил и парични суми, като започнал да ги свои. Тази промяна, субективното отношение е демонстрирано от подсъдимия, като той е отказал да върне инкриминираните вещи на представителя на ощетеното юридическо лице, въпреки неизпълнение на договора от негова страна. В подкрепа на тези изводи е и доказаното от страна на подс. А. активно поведение на избягване на контакт със свидетеля Константин П. – управител на ощетеното юридическо лице. Гореизложените обстоятелства бяха доказани, както от показанията на всички свидетели, така и от останалите доказателства. Считам, че обясненията на подсъдимия, дадени в настоящото наказателно производство, следва да се считат изцяло като способ за реализиране на неговото право на защита и не разкриват факти от обективната действителност.

Отегчаващи обстоятелства липсват, а смекчаващо обстоятелство се явява чистото съдебно минало на подсъдимия.

Предлагам на подс. А. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, изпълнението на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

На последно място на основание чл.189, ал.3 от НПК предлагам да възложите разноските по настоящото производство на подсъдимия.

АДВ. Н.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели, защитата определено не споделя доводите, които бяха изразени от страна на държавното обвинение.

Аз смятам, че в настоящия случай подсъдимият следва да бъде оправдан, като този свой извод черпя въз основа на следните обстоятелства: На първо място от обвинителната реч на прокурора стана ясно в какво се състои инкриминираната деятелност, такава, каквато се твърди от страна на държавното обвинение. В най - общи линии се касае за обсебване на МПС и на парични средства. Това обсебване обаче, така както се претендира от страна на държавното обвинение да е било осъществено, е извършено в условията на действащ договор. Обръщам вниманието - на действащ договор за изработка на платформа за пътна помощ на автомобил или нещо от този род.

Преди да навлизам в конкретика по установяване на фактическата обстановка бих желал да обърна внимание на уважавания съдебен състав на две 4 кратки решения, представляващи съдебна практика, които касаят случаите на обсебване. Първото от тях гласи следното: „Обсебване е налице, когато определено физическо лице получи на някакво правно основание чуждо имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в свой или чужд интерес”- Решение № 462/2014 г. по наказателно дело № 1459/2014 г. на ВКС. Второто решение, което бих искал да споделя с Вас, касае по-скоро обсебването на паричните средства, такова, каквото се твърди от страна на държавното обвинение и то звучи по следния начин, има следното съдържание: „За да бъде квалифицирано деянието на дееца като обсебване, деецът не трябва да е имал въобще намерение да изпълни поетото задължение, а именно да върне взетата вещ и действията му да са извън знанието и съгласието на собственика на вещта” – Решение № 493/2009 г. по наказателно дело № 480/2009 г. на ВКС.

Според защитата от събрания доказателствен материал на първо място липсват доказателства или данни, че подсъдимият не е имал намерение да изпълни поетото задължение или да изпълни договора си. Тук е моментът да бъде обърнато внимание, че до момента, в който договорът не е прекратен, същият е действащ и съответно това дава право на подсъдимия да владее вещта, именно доколкото се касае за вещ, която е предмет на договорни отношения.

Стана ясно от събраните доказателства, че подсъдимият извършва именно такава дейност. Много години е работил в този сервиз, изработил е десетки поръчки, според него са стотина. Самите свидетели, всички които бяха разпитани, никой не каза нещо различно от това, а всички споделяха, включително и пострадалият или представителят на ощетеното юридическо лице, неговият баща, другите свидетели, всички сочеха, че в тези гаражи са се извършвали ремонтни дейности във връзка с работата, която е изпълнявана там. Т.е. въобще и дума не може да става за една такава ситуация или фактическа обстановка, при която видите ли, моят подзащитен е набирал автомобили, които искал да обсебва. Това не кореспондира с доказателствата.

Това не може да бъде нищо повече от едно предположение или фантазия. Също така, както казах и в продължение на това, което казах, липсват доказателства за така нареченото присвоително намерение или присвоителна дейност от страна на подсъдимия, доколкото се касае за един действащ договор.

5

В тази връзка, а именно по линия на липсата на така наречената присвоителна дейност, също бих искал да посоча един съдебен акт, представляващ съдебна практика на ВКС, Решение № 464/02.02.2011 г. по наказателно дело № 455/2010 г. на ВКС. Ще прочета само едно изречение, което ни интересува в случая: „За да е осъществено престъплението обсебване от обективна страна следва да е доказана присвоителната дейност на подсъдимия”. От събраните доказателства не се установява по категоричен и несъмнен начин акт на разпореждане от страна на подсъдимия с процесните вещи. В тази посока са и показанията на свидетелите Д. С., М. А., А. М.. В това число също така следва да бъде отбелязано, че не е налице и твърдяната от прокуратурата деятелност, изразяваща се в отказ да се върне вещта. Не са събрани такива доказателства, още повече, както казвах, в случая автомобилът е бил предмет на действащ договор, който не е бил прекратен. Тук е моментът веднага да бъде посочено и следното съдебно решение, отново на ВКС, а именно Решение № 464/02.02.2011 г., по наказателно дело № 455/2010 г., то е същото, което цитирах преди това, но е в друг контекст. Там се казва, че сама по себе си забавата на дееца веднага да върне вещта веднага след поискването й от собственика, дори формалният отказ, не могат да бъдат третирани дефинитивно като акт на устно разпореждане с нея, всякога сочещ на присвоителна дейност.

Ето защо е важно уважаемият съдебен състав да изследва цялостната фактическа обстановка, при която се е развил въпросният казус, а не така, както предлага прокуратурата, която чрез своята обвинителна теза, я представя изолирано. Да бъде обърнато внимание, както казах, на историята на този сервиз, а също така на историята, на действията, които е извършвал подсъдимият, а именно работата, която е изпълнявал там. Касае се за един работещ сервиз, работел е, извършвал е дейностите, за които е имал поръчки.

Да се обърне внимание на обстоятелството, че на същия се е наложило да се премести от този сервиз. От това, разбира се, са възникнали сериозни неудобства по едни договорни отношения, а именно по неизпълнението на поръчките. В резултат на това той е изпаднал в сериозна забава и е предприел действия по етапното изпълнение на поръчките. В един момент обаче, както и подсъдимият посочи, всъщност преди това да кажа, че се установява обстановка, при която е изкарал автомобилите пред гаража, където ги е оставил. Когато е установил, че процесният автомобил не се намира пред 6 гаража, първата асоциация, която е направил подсъдимият, е била, че именно собствениците са си го взели. Както е известно, обикновено автомобилите са с два ключа. Няма никакви доказателства, данни или необходимост собственикът да е предал и двата ключа на подсъдимия. Нещо повече - един от свидетелите, а именно свид. Б. пред Вас съобщи на 10.04.2023 г., че след напускането на сервиза е виждал хора как идват и си взимат паркираните пред гаража автомобили, а не че подсъдимият ги е взимал.