Определение № 83 от 28.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 83 гр. Пловдив, 28.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно гражданско дело № 20245000500549 по описа за 2024 година

Производство по чл.248 от ГПК.

На 19.02.2025 г. с вх. № 1509 е постъпила молба от Г. П. Й. и М. С. Ж., подадена чрез пълномощника им адвокат И. И., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото от апелативния съд на 16.01.2025 г. съдебно решение в частта му за разноските, с която те двамата са осъдени да заплатят на Д. Р. Р. още сумата 1250 лв. за направените разноски по съразмерност в производството по спора пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение.

Насрещната страна по молбата Д. Р. Р. чрез неговия настойник Л. Р.а Р., чрез пълномощника адвокат В. И. е подала писмен отговор, получен в съда с вх. № 1797/27.02.2025 г., с който моли тя да бъде оставена без уважение.

Пловдивският апелативен съд прецени обстоятелствата по делото и намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК, в срока за обжалване съдът по искане на страна по делото може да измени постановеното решение в частта му за разноските. По делото е постановено решение на 16.01.2025 г., което подлежи на обжалване. Съобщение за постановяването му с препис от него са връчени на страните по спора Г. Й. и М. Ж. чрез пълномощника им по делото адвокат И. на 17.02.2025 г. и в едномесечния срок за касационно 1 обжалване, на 19.02.2025 г. е подадена молбата по чл. 248 от ГПК, получена в съда с вх. № 1509/19.02.2025 г.

С решението от 16.01.2025 г. апелативният съд ищците по спора Г. Й. и М. Ж. да заплатят на ответника по спора Д. Р., действащ чрез своя настойник Л. Р., още сумата 1 250 лв. за направени разноски по съразмерност в производството по спора пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение. В мотивите на съдебното решение е посочено, че тези разноски се присъждат с оглед резултата от въззивното обжалване, а именно поради това, че апелативният съд отмени частично решението на окръжния съд в частта му, с която в полза на ищците и в тежест на ответника е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за размера над 50 000 лв. до 100 000 лв., като в тази част отхвърли исковете. Посочено е и че искане за присъждане на разноски е направено в съдебното заседание на окръжния съд на 28.03.2024 г. Съдът е посочил и как е изчислена сумата 1 250 лв. за платено адвокатско възнаграждение от ответника по съразмерност – при платена сума 5 000 лв., при претендирано отхвърляне на претенции общо за 400 000 лв., отхвърлянето им общо за 300 000 лв., дължимата сума по съразмерност е 3 750 лв., минус вече присъдената от окръжния съд сума 2 500 лв., или остатък за присъждане 1 250 лв.

С молбата от 19.02.2025 г. молителите претендират решението на апелативния съд да бъде изменено в тази негова част за разноските. Заявено е, че определението от 24.09.2024 г. на окръжния съд, с което е допълнено постановеното от окръжния съд на 13.06.2024 г. в частта за разноските за сумата 2 500 лв. по съразмерност не е било обжалвано от ответника Р.. Твърди се, че е недопустимо с оглед принципа на диспозитивното начало съгласно чл.6 от ГПК апелативният съд без да е сезиран да се произнася по въпросите за разноските, когато изменя първоинстанционното решение в частта относно определения размер на обезщетение за причинени неимущестевни вреди.

С отговора на молбата, постъпил на 27.02.2025 г., ответната по нея и по спора страна Д. Р., действащ чрез своя настойник Л. Р., моли молбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Заявено е, че с оглед резултата от въззивното обжалване, при което определената с първоинстанционното решение сума е намалена, разноски по делото се дължат съразмерност на уважената част, съответно, когато искът е уважен частично, разноските се 2 присъждат пропорционално на уважената и отхвърлената част от иска.

Съгласно нормата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Разноските по производството са всички разходи, които страната прави във връзка с извършваните по делото процесуални действия. В случая в производството по спора пред окръжния съд ответникът е направил разноски в размер на 5 000 лв. за платено адвокатско възнаграждение и е претендирал надлежно за присъждането им. Тъй като окръжният съд не е произнесъл по това искане, по молба на ответника е проведено производство по чл.248 от ГПК и с определение от 24.09.2024 г. окръжният съд допълва решението си и присъжда в полза на ответника и в тежест на ищците сумата 2 500 лв. за разноски за платеното адвокатско възнаграждение по съразмерност – с оглед частичното отхвърляне на исковете. Това определение е обжалвано пред апелативния съд от ищците с частна жалба и с решението от 16.01.2025 г. съдът потвърди определението от 24.09.2024 г. С оглед надлежно заявеното в производството пред окръжния съд искане от страна на ответника за присъждане на направените от него разноски за платеното адвокатско възнаграждение и резултата от въззивното обжалване (отхвърляне на исковете още за сума 50 000 лв. за всеки от двамата ищци), съгласно чл.78,ал.3 от ГПК ищците дължат да заплатят на ответника и посочената по-горе сума от 1250 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете. Това присъждане е направено с решението от 16.01.2025 г., като с молбата от 19.02.2025 г. всъщност се претендира тези разноски да не се дължат, която претенция е неоснователна.

Установява се следователно, че не са налице основания за исканото от молителите изменение на постановеното решение в частта му за разноските съгласно чл. 248, ал.1 от ГПК, поради което подадената молба с вх. № 1509 от 19.02.2025 г. се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 1509/19.02.2025 г., подадена от Г. П. Й. и М. С. Ж. чрез техния пълномощник адвокат И. И., с която се иска апелативният съд да измени на основание чл. 248 от ГПК постановеното по делото решение № 3/16.01.2025 г. в частта му за разноските, с която 3 апелативният съд ги е осъдил общо да заплатят на Д. Р. Р., действащ чрез своя настойник Л. М. Р., още сумата 1 250 лв. за направени разноски по съразмерност в производството по спора пред окръжния съд за платено адвокатско възнаграждение, поради неоснователност на молбата.

Определението съгласно чл. 248,ал.3,изр.2 от ГПК може да се обжалва от страните с частна жалба пред Върховния касационен съд – гр. София в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4