Решение № 43 от 03.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Ботевград, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20241810200411 по описа за 2024 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

М. Г. Г. с ЕГН********** чрез адв.Г. Б. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №**** от ****г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № ****г. на МВР, с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1 т.4, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание Г. не се явява и не се представлява, като писмено адв.Г. Б. от САК, заявява, че поддържа жалбата против атакуваното Н П и претендира заплащане на направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Началник група РУ - Ботевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие 1 за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН серия GA №****г.; НП №****/****г., приложен към жалбата; Заповед № ****г. – 3л.; сведение; справка за собственост на МПС; справка за нарушител/водач, писмо с вх.№**** година от СДВР – Отдел „Пътна полиция“ ведно със заверено копие на АУАН серия GA №**** година и справка картон на водача и събраните гласни доказателства – показанията на св. А. Х. П. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ – Ботевград и Н. И. И. , се установява следната фактическа обстановка:

На 06.04.2024г. около 11.00ч. св. А. Х. П. и св.Н. И. И. – полицейски служители при РУ - Ботевград били на работа и изпълнявали задълженията си по контрол на пътното движение в гр.Ботевград, обл.Софийска. Тогава полицейските служители спрели за проверка движещия се по ул.**** лек автомобил м.”БМВ 318” с рег.№****. Автомобила бил управляван от жалбоподателя М. Г. Г. . При извършената проверка полицейските служители установили, че горецитираният автомобил е временно спрян от движение със ЗППАМ. С оглед на така констатираното, св.П. съставил АУАН серия GA №****г. на жалбоподателя в присъствието на св.И., който му бил предявен за запознаване със съдържанието и Тодоров го подписал без възражение. Въз основа на съставения АУАН е издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Ботевград атакуваното наказателно постановление №**** от ****г. В хода на съдебното следствие е изискана справка от СДВР, от която е видно, че ЗППАМ №****г., която се сочи в съставения АУАН и атакуваното НП като основание за спиране от движението на процесното МПС не е било връчено на жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля П. и И., както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат обсъждани.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

2

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени пороци, обуславящи отмяната на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Настоящия съдебен състав намира, че в случая е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление. Според съда съществено при производството от административно-наказателен характер е да се установи съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, наказателното постановление издадено ли е при спазване на разпоредбите за съдържание и реквизити и съществува ли единство между акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Това са процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно, и когато установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.

В съставения АУАН и обжалваното НП не е посочен по ясен и категоричен начин мястото на извършване на твърдяното от страна на наказващият орган нарушение, като същото е описано два пъти по различен начин. Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо и правото му да знае кога, къде и точно какво нарушение се твърди, че е извършил, за да може да организира защитата си. В случая, в АУАН и НП мястото на нарушението е посочено първо, че е на бул.Трети март, а след това и в двата акта се твърди, че нарушението е осъществено на ул.**** . Съдът приравнява отразеното в случая от наказващия орган в НП относно мястото на извършването на нарушенията на липса на волеизявление от страна на същия относно местоизвършването на нарушението.

От друга страна, за пълнота на изложението съдът следва да посочи, че събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено.

Съдът намира, че от събраните доказателства твърдяното нарушение не се доказва. От събраните доказателства в настоящото производство, не могат да се формират категорични изводи за 3 осъществяването на твърдяното административно нарушение, на мястото посочено в НП. В хода на съдебното следствие по делото не се събраха категорични гласни и писмени доказателства, от които безспорно да се установява, че твърдяното деяние, извършено от Г. е осъществено умишлено.

Съгласно чл.6, ал.1 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Деянието е извършено виновно, когато е умишлено или непредпазливо. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния характер на деянието, предвижда настъпването на общественоопасните последици и иска или допуска този резултат. Предвиждането е процес на отражение в съзнанието на дееца на обективните свойства на деянието, който протича до започване на изпълнителното деяние. Когато няма предвиждане, поради незнанието от страна на дееца на елементи от обективната действителност, то тогава не може да протече и предварителния процес на отражение на обективните свойства на деянието и съответно не се формира интелектуалния компонент на вината. Без интелектуален компонент пък, не може да се формира и волеви, защото не може да има целево отношение без представи за резултат и насока към цел. Безспорно установено е по делото, че на процесната дата жалбоподателят не е знаел, че автомобила му е временно спрян от движение, с оглед на това, съответната ЗППАМ не му е била връчена и в конкретния случай липсва вина от негова страна. Същият е бил със съзнание и убеденост, че управлява МПС регистрирано по надлежния ред. Липсата на вина изключва административно-наказателната отговорност и следователно вмененото на жалбоподателя административно нарушение не е извършено.

С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло.

Предвид изхода на спора и на осн.чл.63д от ЗАНН на жалбоподателя се дължат и следва да се заплатят разноски в производството по делото, като се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство в размер на 600,00 лв.

По делото е представено пълномощно и договор, от които е видно, че жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 4

600, 00 лв. В случая, платеното от Г . адвокатско възнаграждение е над минималния размер, определен в чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2 т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като писмено е налице възражение за прекомерност на същото.

Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати на М. Г. Г. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 411/2024г. пред Районен съд Ботевград, с оглед направеното възражение от въз. страна, както и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №**** от ****г., издадено от Началник група към ОДМВР – София, РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № ****г. на МВР против М. Г. Г. с ЕГН**********, като незаконосъобразно и неправилно.

ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на М. Г. Г. с ЕГН********** разноски в размер на 400,00 лв. /четиристотин лева/ за осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело № 411/2024г пред Районен съд Ботевград.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 5