Разпореждане № 26248 от 11.02.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 5684/2025
- Вид
- Разпореждане № 26248
- Подписан
- 11.02.2025
- Състав
- ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА ЕЗЕКИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.411,ал.2,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.19,ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19,ал.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.22,ал.1 · Закон за потребителския кредит
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 26248 гр. София, 11.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно гражданско дело № 20251110105684 по описа за 2025 година
Повод за произнасяне на съда е претенция в заявлението за заплащане на сумата лева, възнаграждение по договор за поръчителство, и лихва за забава върху него.
Видно от твърденията на заявителя, на длъжника в заем от „ Кредисимо“ предоставена главница от 3000,00лева, чието плащане е разсрочено на вноски. Сочи се, че кредитополучателят е сключил със заявителя договор за поръчителство,срещу възнаграждение, чието плащане е разсрочено с плащането на месечните вноски.
За вземането, предмет на произнасяне на съда, не следва да се издава заповед, на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК, в редакцията й след измененията на разпоредбата с ДВ брой 100/2019г., в сила от 24.12.2019г.
Претенцията противоречи на чл.143,ал.1,т. 5 ЗЗП, в който случай по аргумент от чл.411,ал.2,т.2 ГПК съдът не може да разпореди издаване на заповед за изпълнение, защото претенцията противоречи на закона.
Съдът намира, че уговореното в договора за поръчителство , заобикаля закона, поради което и разпоредбата, включваща задължение на потребителя да заплати възнаграждение по него, е нищожна, на основание чл.26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22,ал.1 ЗПК. Заобикалянето на закона съставлява постигане на забранен от правото резултат с разрешени средства.
Заобикалянето на закона се изразява в обстоятелството, че длъжникът дължи възнаграждението за поръчителя, независимо от плащанията / дължи ежемесечна сума, а не го дължи единствено ако предсрочно погаси заетата сума, и тогава дължи частично възнаграждение/. Следователно, възнаграждението по договора за поръчителство съставлява „общ разход по кредита“ за потребителя. Същевременно, тъй като възнаграждението е свързано с договора за кредит пряко, то съставлява „косвен разход“ по смисъла на чл.19,ал.1 ЗПК. От договора за кредит, обаче, е видно първо, че не е посочено какво включва 31,89 % ГПР, както и дали това възнаграждение е включено. Легалната дефиниция на „годишен процент на разходите“ в чл.19,ал.1 ЗПК предвижда, че в него следва да се включи и това 1 възнаграждение за гаранта, тъй като попада под хипотезата „възнаграждение от всякакъв вид“ – в частност за обезпечение на изпълнението по договора за кредит. А заобикаляне на закона е налице, защото, за да се избегне да се превиши ГПР, в размера, посочен в чл19,ал.4 ЗПК, е уговорено, че длъжникът ще дължи възнаграждението на поръчителя.
Като аритметично се сборува 31,89 % годишен процент на разходите и сумата от 3190,47лева - възнаграждение по договора за поръчителство, е видно, че така полученият общ годишен процент на разходите надвишава 6 пъти размера на законната лихва за забава.
Същата възлиза на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, + 10 процентни пункта.
Следователно, на основание чл.19,ал.5 ЗПК, клаузата на договора за поръчителство, в частта, предвиждаща възнаграждение за гаранта, е нищожна. От своя страна, разпоредбата, предвиждаща размер на ГПР е нищожна, тъй като не е спазена разпоредбата на чл.19,ал.2 ЗПК, защото неясно е какво се включва, според договора, в нея.
На основание чл.26,ал.4 ЗЗД, нищожността не влияе върху валидността на целия договор.
Тук е моментът да се посочи, че съдът служебно следи за приложението на императивни разпоредби, поради което и без нарочно възражение искът се отхвърля на това основание, за посочената част, както и за лихвата за забава върху възнаграждението, която е аксцесорна и следва главното задължение, защото се дължи за забава.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението в частта му за заплащане на сумите: 159,13 лева, възнаграждение по договор за поръчителство, сумата 14,32 лева лихва за забава в върху него, както и над държавната такса от 42,62 лева.
Разпореждането може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя пред СГС..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2