Определение № 23125 от 27.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23125 гр. София, 27.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110176282 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срока за обжалване на постановено по делото Определение № 15775/03.04.2025 г., по делото е постъпила молба от ищеца „ЕОС Матрикс“ ЕООД с вх. № 141535/22.04.2025 г., коригирана с молба с вх. № 143230/23.04.2025 г., за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. Направено е искане за намаляване на присъденото в полза на ответницата адвокатско възнаграждение до сумата от 400,00 лева, представляваща минимума съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС и съответстваща на фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл. 248, ал.2 ГПК по делото е постъпил отговор на молбата от ответната страна, като искането за изменение се оспорва като неоснователно.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК.

С влязло в сила определение от 03.04.2025 г. производството по делото е прекратено на осн. чл. 299, ал. 2 ГПК, като съдът е уважил искането на ответната страна и е присъдил в нейна полза сумата от 1680 лева адвокатско възнаграждение.

Тъй като производството по делото е прекратено с определение на съда от 03.04.2025 г., след постъпване на отговора на исковата молба, то възражението на ищеца за прекомерност на претендираното възнаграждение, направено с молбата по чл. 248 ГПК, следва да се приеме за своевременно и да бъде разгледано от съда, тъй като преди прекратяване на делото, на страните не е предоставена възможност да ангажират становище по претенцията за разноски.

По направеното искане съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая ответникът е представил доказателство за уговорено адв. възнаграждение в размер на 1680 лева с договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г. /л. 80/.

Съдът е задължен да определи размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС 1 трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите, разписани в подзаконови нормативни актове, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от процесуалния представител действия.

В случая от една страна повдигнатият спор се отличава със сравнително ниска фактическа сложност и правна сложност, като ответницата, чрез процесуалния си представител, е предприела защита срещу предявения срещу нея иск, като е възразила за недопустимост на същия поради влязло в законна сила решение между страните.

Съобразявайки направеното възражение и представеното доказателство /препис от Решение № *****/12.12.2023 г. по гр. дело № *****/2022 г./, съдът е прекратил производството по делото. Следва да се посочи, че видно от договора за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение касае цялостно процесуално представителство на ответницата по делото. Производството обаче е прекратено, преди да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, респ. не е осъществявано процесуално представителство в о.с.з. Не може да не се отчете фактът, че същото е приключило на един ранен етап - преди фазата по съдебно дирене и устни състезания, съответно процесуалният представител не е участвал в тях. Следва да се вземе предвид и сравнително ниският материален интерес по делото /сумата от 297,88 евро/. Освен това е невярно посоченото от ответницата в отговора на молбата по чл.

248 ГПК, че възнаграждението следва да бъде присъдено на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в пълен размер, тъй като искът на ищеца е изцяло отхвърлен. Видно е от данните по делото, че производството е прекратено, без съдът да се е произнесъл по същество по предявения иск, като приложимата разпоредба за присъждане на разноски в полза на ответната страна е чл. 78, ал. 4 ГПК, както е посочено и в определението на съда от 03.04.2025 г., а не разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която е приложима при присъждане на разноски в полза на ищеца при уважен от съда иск.

Ето защо, отчитайки горните обстоятелства, съдът намира, че в полза на ответника следва да бъде определено адв. възнаграждение в размер на сумата от 400 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Определение № 15775/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 76282/2024 г. по описа на Софийски районен съд в частта му за разноските, в която на основание чл. 78, ал. 4 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД е осъдено да заплати С. К. А. разноски по делото, в следния смисъл:

ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375 да заплати на С. К. А., ЕГН ********** сумата от 400,00 лева разноски по делото.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, като на ищцовото дружество се връчи и препис от отговора на молбата по чл. 248 ГПК с вх. № 174634/20.05.2025 г.

2

На осн. чл. 248, ал. 3 ГПК определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3