Решение № 1455 от 10.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1455 гр. Пловдив, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20255330204083 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-0438-000332/20.05.2025г. на Началник сектор в 03 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН:

********** от гр.**** на осн. чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. На осн. Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. Т., който поддържа жалбата и прави същото искане. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена 1 срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 04.05.2025г. около 16:29 часа жалбоподателят А. А. Г. управлявал лек автомобил – „БМВ 320“, с рег. № **** по ул.„Васил Левски“ в гр. Пловдив. На кръстовището с бул.„Дунав“ жалбоподателят извършил маневра ляв завой от ул.“Васил Левски“ по бул.“Дунав“ в посока запад, като навлязъл и преминал през кръстовището на неразрешен червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим светофарна уредба. Пътят бил сух. Посоченото било възприето от намиращите се на мястото полицейски служители, между които и свидетелят В. Л.. В последствие полицейските служители спрели автомобила на жалбоподателя и му извършили проверка. За констатираното на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA № 4102554/04.05.2025г. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Г. подписал акта, като посочил, че има възражения. Получил препис от него на същата дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в 7 - дневен срок може да даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се възползвал и от това си право. Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя В. В. Л.. В показанията си св.Л. потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Сочи, че се намирал по това време на ул.“Васил Левски“ и забелязал, че от ул.“Стара планина“ излязъл лек автомобил „БМВ“ с две врати, който направил маневра завой на дясно в посока към бул.“Дунав“, като подал рязко газ и гумите му изсвирили. Преди да навлезе в кръстовището светофарната уредба сменила сигнала от зелен на червен, при което автомобилът ускорил, след което навлязъл и преминал през кръстовището на забранителен червен светофар. Св.Л. имал видимост и успял да огледа добре автомобила, като мислел да напише докладна по случая, но след около 5 мин.

Същият автомобил се върнал и навлязъл от бул.“Дунав“ към ул.“Васил Левски“, при което бил спрян за проверка. При първоначалното преминаване през кръстовището водачът на автомобила бил сам, а след като се върнал имал и пътник. Съдът кредитира показанията на посочения свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

По делото като писмено доказателство е прието писмо от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“ при Община Пловдив, ведно с циклограма на светофарната уредба, схема, график и скица на кръстовището на бул.“Дунав“ и ул.“Васил Левски“. Съдът кредитира приетите писмени доказателства като относими към предмета на делото.

По делото са налице категорични и несъмнени доказателства за извършено от А. А. Г. нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. В конкретния случай се 2 установява ясно, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС и се е движел по ул.“Васил Левски“ в посока кръстовището с бул.“Дунав“.

Светофарната уредба е променила цвета от разрешителен зелен към забранителен червен, но жалбоподателят е ускорил автомобила си, като е навлязъл в кръстовището на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, а предвид на ускорението и повишената скорост гумите му приплъзнали и се чуло свистене. Предвид на това жалбоподателят имал ясна видимост към светофарната уредба и е възприел подадения от уредбата червен светлинен сигнал /установяващ забрана за навлизане в кръстовището/, то той е преценил да не се съобрази с него. В чл.6 т. от ЗДвП са изброени четири хипотези за съобразяване на поведението от страна на участниците в движението – 1.съобразяване със сигнали на длъжностни лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, 2.съобразяване със светлинните сигнали, 3.съобразяване с пътните знаци и 4.съобразяване с пътната маркировка. В случая, по начина, по който е описано нарушението в АУАН и в НП, няма съмнение, че се касае до нарушаване на второто предложение – съобразяване със светлинните сигнали. Съгласно глава осма от ППЗДвП светлинните сигнали на светофара имат следното значение: червена светлина - означава „Преминаването е забранено“; едновременно светещи червена и жълта светлина - означава „Преминаването е забранено“; зелена светлина - означава „Преминаването е разрешено“ и жълта светлина означава „Внимание, спри!“ Това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, след като им е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението“. В конкретния случай, от събраните и проверени по делото доказателства, съдът приема, че жалбоподателят е навлязъл и преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба. Този фактически извод беше направен въз основа на кредитираните от съда показания на свидетеля - очевидец Л., който заяви, че е възприел действието на жалбоподателя по извършване на ляв завой, а от тук навлизане и преминаване през кръстовището на забранителен червен сигнал на светофара при работеща в нормален режим светофарна уредба. Следва да се посочи, че от страна на А. Г. не се ангажираха никакви доказателства, които да опровергаят или поне да внесат съмнение в достоверността на събраните гласни и писмени доказателства, така че да разколебаят съда в убеждението му за наличието на това процесно административно нарушение. Приобщената по делото циклограма не променя извода на съда, а само показва циклите на работа на светофарната уредба. Нещо повече, при съставянето на АУАН жалбоподателят Г. е посочил, че има възражения, но не ги е конкретизирал, като не се е възползвал и от допълнително предоставения му срок по чл.44 от ЗАНН за депозиране на писмени възражения, вследствие на което презумптивната доказателствена сила на акта, съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, не бе оборена.

По отношение на възражението, че жалбоподателят е навлязъл в 3 кръстовището и тогава светофарната уредба е променила сигнала следва да се посочи, че липсват доказателства в подкрепа на това твърдения на пълномощника. Предвид на това искането следва да се остави без уважение.

С оглед извършеното нарушение правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран от закона размер – 100 лева, поради което и не са налице основание за нейното изменение или отменяне.

Констатираното нарушение разкрива типичната обществена опасност на деяния от този вид, а не по-ниска, което прави и невъзможно приложението на чл.28 от ЗАНН в процесния случай.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

Поради горните съображения наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Само за пълнота следва да се посочи, че отнемането на контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, не подлежи на съдебен контрол.

Предвид изхода от спора, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение, се явява неоснователно и не следва да бъде уважено, а искане за разноски от въззиваемата страна не е направено.

Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

25-0438000332/20.05.2025г. на Началник сектор в 03 РУ при ОД МВР – Пловдив, с което на А. А. Г., ЕГН: ********** от гр.**** на осн. чл.183, ал.5, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП. На осн.

Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 контролни точки.

4

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5