Решение № 18702 от 17.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18702 гр. София, 17.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20241110122240 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Г. Б. с ЕГН: **********, с адрес:

АДРЕС $ **, чрез Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, съдебен адрес: АДРЕС срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на Управление АДРЕС, с която се иска:

-да бъде прогласена нищожността на клаузите в Договор за потребителски кредит № ********, сключен между Б. Г. Б. и „ЮЛ” ЕООД, предвиждащи заплащане на допълнително възнаграждение за услуги и

- ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева /частичен иск от 4200,00 лева/, представляваща недължимо платени суми за допълнително възнаграждение по договор за потребителски кредит №********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/16.04.2024 г./ до окончателното заплащане.

Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № ******** с „ЮЛ” ЕООД. Съгласно договора, кредиторът предоставя на потребителя парични средства в размер на 3500 лв. В договорът било посочено, че Б. ще ползва допълнителна услуга - „***“, за която следва да заплати сумата в размер на 1400,00 лв. и допълнителна услуга „*****", за която следва да заплати сумата в размер на 2800,00 лв. или общото възнаграждение по двете допълнителни услуги е в размер на 4200,00 лв. тоест възнаграждението по двете клаузи е в размер на 120% от отпуснатата главница.

Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ВР. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а 1 именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Поддържа се, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Прави се позоваване на Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС. Сочи се, че допустимият ГПР е многократно над максимално допустимия, вземайки предвид сумата, която е начислена от кредитора.

Твърди се, че в пряко нарушение на императивното правило на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК „ЮЛ” ЕООД не е включило в ГПР разходите за заплащане на „допълнителна услуга“.

Оспорват се като нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Сочи се, че са налице основания целият Договор за потребителски кредит да се приеме за недействителен, което по същество води до недействителност и на самите клаузи предвиждащи допълнително възнаграждение за допълнителни услуги.

Представят се писмени доказателства.

Иска се на основание чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответното дружество да представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число платежни нареждания за погасени вноски по кредит № ********, разписки, извадка от счетоводните книги, от страна на лицето Б. Г. Б. по Договор за кредит № ********, включително да предостави копие от договора и на евентуалния договор за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ, от където ще се установят всички компоненти, които следва да се включат в ГПР.

Иска се да бъде да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по която вещото лице — счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: 1. Каква е общата сума, която Б. Г. Б. е изплатила на ответното дружество по Договор за кредит № ********, да посочи размера, датата и разпределението на постъпилите суми за погасяване на начислени задължения на всяко извършено от Б. Б. плащане на ответника по Договор за кредит № ********. 2.Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от Б. Г. Б. сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, моля вещото лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за кредит № ********?

Иска се да бъде издадено съдебно удостоверение, което да послужи пред БАНКА с код по Булстат ******** със седалище и адрес на управление: АДЕРС на базата на което ищецът да се снабди с информация относно сключените сделки между „ЮЛ” ЕООД, с ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление: АДРЕС представлявано от СНН и Б. Г. Б. с ЕГН: ********** и движението по тях.

2

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с който се признава предявения иск за установяване нищожност на клаузата, съдържаща се в т.

VI от процесния договор, която предвижда заплащане на възнаграждение за закупена услуга *** в размер на 1400 лв. и възнаграждение за закупена услуга ***** в размер на 2800 лв.

Признава се и предявения осъдителен иск от Б. Г. С, за заплащане на сума в размер на 5.00 лева, заплатена по допълнителни услуги *** и ***** по Договор за кредит № ********.

Сочи се, че кредитът е погасен предсрочно и не са заплатени суми в размер на 4200.00 лева по допълнителни услуги *** и *****, както се сочи в исковата молба. Кредитът е предсрочно погасен по молба на ищеца, т.е. всички задължения по кредита, дължими към датата на предсрочно погасяване на кредита са погасени и кредитът е приключен, а не задълженията в размера, уговорен между страните в договора за кредит. В тази връзка се моли съдът да не допуска евентуално направено изменение на размера на осъдителния иск.

Иска се съдът да се произнесе с решение при условията на признание на иска съгласно чл. 237 ГПК. Иска се да бъдат възлагани разноски в тежест на ответника. Сочи се, че ищецът не е подавал до дружеството искания, молби, претенции за неоснователно заплатени от него суми. Ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска, поради което и на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските се възлагат върху ищеца.

В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1931.26 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за потребителски кредит № ********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/16.04.2024 г./ до окончателното й изплащане.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Отделено е за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ********, като в ГПР на същия е включена само уговорената възнаградителна лихва, но не и възнагражденията за услугите „***“ и „*****“, както и че по възнагражденията за допълнителни услуги ищецът е заплатил сумата от 5 лева

Приложен по делото е процесния Договор за потребителски кредит „№ ********.. Със същия договор ответното дружество е предоставило на Б. Г. Б. потребителски кредит в размер на 3500 лева при следните условия: срок на кредита 30 месеца, размер на вноската по кредита 188.11 лева, ГПР: 48.98 %, ГЛП: 41%, лихвен процент на ден 0.11% и обща дължима сума по кредита 5643.38 лева. Посочено е възнаграждение за закупена допълнителна услуга „***“: 1400 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „*****“ 2800 лева.

По делото са приложени обши условия към договора, погасителен план и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, 3 страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора *** приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т.15.1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги- *****- право на промяна на погасителния план при специфични условия/т.15.2 от ОУ/.

По делото е допусната съдебно - счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и прието по делото. Вещото лице е установило, че в счетоводството на „ЮЛ” ЕООД за периода от 14.06.2023г. до 19.12.2023г. са отразени постъпили суми по Договор за потребителски кредит № ********/12.05.2023г., общо в размер на 5 431,26 лв. /пет хиляди четиристотин тридесет и един лв. и 26 ст./. Общо постъпилите суми в размер на 5 431.26 лв. са отнесени по пера както следва: Главница- 3500.00лв., Договорна лихва -780.15 лв., Такса за предсрочно погасяване - 29.63 лв., Услуга *** - 420.02 лв., Услуга ***** - 653.31 лв., Такси по Тарифа - 30.00 лв. и Лихва за забава -18.15 лв. Кредитът е погасен предсрочно - на дата 08.12.2023 г. Сумата по кредита е ползвана за период от 211 дни. Общият размер на платените разходи по кредита е 1931.26 лв.При погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, се наблюдава забавяне на плащанията за погасяване месечните вноски от 3-та до 6-та, поради което са начислени лихви за забава, които не следва да се включват при изчисляване на ГПР. Разходите, които се включват при определяне размера на ГПР при поставените условия, са следните: Договорна лихва -780.15 лв., Услуга ***- 420.02 лв., Услуга ***** - 653.31 лв. При така поставеното условие ГПР е в размер на 168.79 % Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. Съгласно императивната разпоредба на чл. 10а, ал.

2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, 4 свързани с усвояване и управление на кредита.

Уговореното възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги „*** и *****“, разписани детайлно и в сключеното между страните споразумение се дължи за приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж. . В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговорената допълнителна цена на услуга по пакет „***“ и по пакет „*****“ е налице нарушаване на императивни норми на ЗЗП, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.