Решение № 519 от 17.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20243110104462 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца Н.

Е. К. срещу ответника „С.-К.“ АД, съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове, както следва: установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за кредит № 903550 от 15.11.2022 г., на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и в условията на евентуалност за прогласяване на нищожност на клаузата, съгласно която се дължи заплащане на неустойка по чл. 27 от Договора, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави; кумулативно съединени с осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва: в случай, че процесният договор бъде прогласен за нищожен - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1284,00 лева, представляваща платена без основание сума по нищожен договор, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума и в условията на евентуалност, в случай, че 1 съдът приеме договора за действителен, а само клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция за нищожна - за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 900,59 лева, представляваща платена без основание сума по нищожната клауза, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума.

В исковата молба се излага, че на 15.11.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 903550. На същата дата по силата на договора е предоставена на кредитополучателя главница в размер на 950 лева. Съгласно чл. 27 от Договора, заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение по заема. Счита се, че процесният договор е нищожен, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 от ЗПК.

Евентуално, в случай че съдът счете договора за действителен, се счита, че неустойката по чл. 27 от Договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави. Твърди се, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата обезпечителна функция. Счита се, че кредиторът не е търсил обезпечение, като е поставил ограничения и е дал неизпълними условия за осигуряване на поръчител. Горепосочените обстоятелства водят до извода, че процесната неустойка нарушава принципа на добрите нрави, следователно е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Твърди се, че заплатената сума от ищеца по Договора е в размер на 2 234 лева.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на нищожността на Договора, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки от потребителя сумата в размер на 1 284 лева над главницата по Договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. В случай, че съдът приеме договора за действителен, а само клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на гаранция за нищожна, се предявява евентуален частичен осъдителен иск за връщане на платената неустойка по Договора в размер на 100 лева от общо 900,59 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на дължимата 2 сума. С оглед на нищожността на горепосочената клауза, кредиторът се е обогатил неоснователно, събирайки неустойката, съответно дължи нейното връщане на кредитополучателя на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. По договора за кредит към момента е начислена и заплатена възнаградителна лихва в размер на 383,41 лева. Сумата, надхвърляща сбора на главницата по договора и платената възнаградителна лихва е в размер на 900, 59 лева.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Посочва се банкова сметка, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, по която да бъдат преведени присъдените в полза на ищеца суми, както следва: IBAN: *** Титуляр: адв. А. Д..

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба. В същия се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не се оспорва сключването на процесния договор за кредит № 903550 от 15.11.2022 г. между страните. Счита се, че договорът отговаря на изискванията за действителност, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и ал. 2 ЗПК, както и на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Оспорва се твърдението, че договорената неустойка противоречи на добрите нрави. Излага се, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, същата е валидна и отговаря на всички изисквания на законодателството. Моли за отхвърляне предявената искова претенция. Претендира разноски.

В о. с. з. ищецът съобразно предоставената му възможност е уточнил исковете си за нищожност. Посочил е, че предявява единствено искове за прогласяване нищожността на договора за кредит поради противоречието му със закона, съединен в условията на евентуалност с иск за програсяване на нищожността на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, всеки един кумулативно съединен с искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Сочи, че поддържа исковете, прави искане за увеличаване на размера на първоначално частично предявените осъдителни искове.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв. Х. Н., чрез който поддържа отговора на исковата молба.

С протоколно определение от о. с. з. от 31.01.2025 г. съдът е допуснал 3 увеличаване на осъдителните искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално предл. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП и че същият противоречи на добрите нрави; че в изпълнение на договора, страдащ от сочените пороци, е престирал в полза на ответника сумата в размер от 2234 лева. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, включително следва да установи по несъмнен начин, че е получил претендираната сума на годно и валидно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните парични вземания, както и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 15.11.2022 г. между ищеца и ответника от разстояние е сключен договор за потребителски кредит № 903550. От съдържанието на същия се установява, че дружеството е предоставило на ищеца сумата в размер на 950 лева.

В производството е назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението, по която съдът кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и неоспорено от страните. От същото се установява, че по процесния договор за кредит са извършени плащания в общ размер на 2234 лева, от които главница-307.29 лева, лихва-410.69 лева и неустойка – 1516.02 лева. Вещото лице е посочило, че ако към размера на погасителната вноска бъде включена и неустойката, то ГПК би се променил на 378.38 %.

I. Относно положителните установителни искове за нищожност на договора за потребителски кредит № 903550/15.11.2022 г., обективно съединени в условията на евентуалност:

4

По възражението за нищожност на договора по арг. от чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК съдът съобрази, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние е сключен при условията на ЗПФУР. Според разпоредбата на чл.

6 ЗПК, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при което от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие /арг. от чл. 6 във вр. с § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР/ - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др.

Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДП /с ДВ бр. 85/24.10.2017 г. е променено заглавието му на Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. Нормата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл.

143 – 148 ЗЗП.

В настоящия случай, кореспонденцията между кредитора и кредитополучателя е била електронна. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията. Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление – чл. 4 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, във вр. с чл. 3, т. 35 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета от 23.07.2014 г. "електронен документ" означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, вкл. в текстови запис, а съгласно ал. 2 писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ във вр. с чл. 3, т. 10 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са 5 логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Според разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ правната сила на електронния подпис и усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.

С оглед на горното, следва да се приеме, че е доказано осно ванието на вземанията, а именно: наличието на сключен от разстояние между страните договор за потребителски кредит от 15.11.2022 г., който не противоречи на чл.

10, ал. 1 ЗПК, което обуславя неоснователността на възраженията в тази насока.

По възражението за нищожност по арг. от чл. 22 , вр. чл. 11, ал. 1 ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че от съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 36%, а ГПР – 42.58%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 1 460.44 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва. Срокът за погасяване на заема е 24 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 17, ал. 1 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчител или банкова гаранция, което обезпечение следва да бъде осигурено от кредитополучателя в срок от 3 дни от сключването на договора. При неизпълнение на задължението се дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение – арг. от чл. 27, ал. 1 от договора.