Акт от 18.06.2018, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 655/2018
- Подписан
- 18.06.2018
- В сила
- 18.10.2018
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за закрила на детето
- чл.5, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 123 · Семеен кодекс
- чл. 127 ал. 1 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл.142, ал.1 и ал.2 · Семеен кодекс
- чл.143, ал.2 · Семеен кодекс
Р Е Ш Е Н И Е
№ гр.Плевен, 18.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА при секретаря Марина Ц.като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 655 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.127, ал.2 СК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т.Ц.Ц., ЕГН**********,*** против Ж.Г.С., ЕГН**********,***. В исковата молба се твърди, че страните по делото живеят съвместно на семейна начала от 2002г. в ***, ***. Твърди, че от съжителството им имат родени две непълнолетни деца Д.Т.Ц., ЕГН ********** и Ц.Т.Ц., ЕГН **********. Твърди, че от месец октомври на 2017г. Ж.С. започнала да закъснява вечер, а понякога въобще не се прибирала. Твърди, че в началото на месец ноември на 2017г. ответницата си изнесла своите лични вещи и напуснала жилището, като заявила на ищеца, че започва да живее с друг мъж, живущ ***. Твърди, че децата останали да живеят при ищеца в ***, като родителските грижи върху тях изцяло се поели от него, а пък контактите с майка им се осъществявали само по телефона. Твърди, че при опитите на ищеца разговаря с Ж.С. за сключване на споразумение по реда на чл. 127 ал. 1 СК, винаги тези разговори завършвали със скандал и изказвания, че тя вече живее с друг мъж и не желае да продължи съвместния живот с ищеца, без да дава отговор за упражняване на родителските права на децата. Твърди, че тя му казвала, че тъй като в момента живее в жилището на другия мъж няма възможност децата да я посещават там. Моли, родителските права върху родените от съвместното съжителство две деца Д.Т.Ц., ЕГН ********** и Ц.Т.Ц., ЕГН **********, да се предоставят на ***Т.Ц.Ц. ЕГН **********, 2. МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата Д.Т.Ц., ЕГН ********** и Ц.Т.Ц. , ЕГН **********, да бъде определено на адреса на жилището в което живеят в момента- ***, ***, 3.
РЕЖИМЪТ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ между децата Д.Т.Ц., и Ц.Т.Ц. и *** Ж.Г.С., ЕГН **********, да бъде определен, както следва: всяка последна събота и неделя от месеца, като за последна се счита седмицата, в която има и събота и неделя в този календарен месец, в събота и неделя от 09.00 ч. до 17.00ч. в неделя, като вземането и предаването на децата ще се извършва на адреса на ***, без преспиване на децата при ***. 4.Моли, семейното жилище, находящо се в с. *** да се предостави за ползване на ***Т.Ц.Ц.. Моли, *** Ж.Г.С. да бъде осъдена да заплаща на детето Д.Т.Ц., чрез неговия баща и законен представител, месечна издръжка в размер на 150.00лв. и на детето Ц.Т.Ц., считано от датата на фактическата раздяла 10.11.2017г. до настъпването на законови причини за нейното изменяне или прекратяването ѝ, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до изплащането ѝ Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по делото, в който оспорва изложеното в исковата молба на Т.Ц. по отношение на твърденията му, че е напуснала по собствено желание семейното жилище и се е дезинтересирала от децата си. Твърди, че причината за това е, че била изгонена от Т. и се принудила да напусне семейното жилище. Твърди, че била принудително ограничена от него да не вижда и поддържа връзка с децата си. Твърди, че от съвместното си 13- годишно съжителство, без сключен граждански брак с Т.Ц., имат две деца -***Ц.Т.Ц. и Д.Т.Ц., които са на 13 навършени години ученици в седми клас в ***. Твърди, че до началото на месец декември живеели заедно със децата в ***, на който адрес е регистрирана и фирмата й. Твърди, че се занимава като едноличен собственик на капитала на ***, ***, с продажба на автомобили втора употреба внос от Швейцария. Твърди, че последните три години, между тях имало сериозни проблЕ.свързани със лабилното психическо състояние на Т. и непрекъснатия психически тормоз, който ѝ оказвал , поради което била взела решение да се разделят. Твърди, че говорила с него многократно, обяснявайки му, че имат проблеми, които трябва да се решат, но той така и не приел нищо от казаното от нея сериозно. Твърди, че проблемите им се въртяли главно около неговото здравословно състояние.
Твърдял, че е болен и изпитвал постоянна нужда да ходи по доктори, да си прави всякакви видове изследвания, твърдо убеден, че е болен и то от толкова рядка болест, че никой доктор не е в състояние да я открие и излекува. След като си направил всички възможни изследвания ( по няколко пъти) прибегнал до услугите на нетрадиционната медицина, ходейки по билкари, врачки и дори екстрасенси. Твърди, че си мълчала и не му казвала нищо относно тези „лечители”, защото се надявала, че сам ще се убеди, че му няма нищо и е здрав за годините си мъж. Но вместо положението да се подобри станало обратното. Твърди, че броят на направените изследвания се увеличил, посещенията при „лечители” също. Всичко друго останало на заден план и не го интересувало.
Твърди, че към средата на месец ноември 2017г. вече им било трудно да водят нормален разговор и повечето се превръщали в скандали. Твърди, че след края на поредния такъв, когато на дата
21.11.2017г. му казала, че не може и не иска повече да живее с него. Твърди, че първоначално той се съгласил, но в последствие се озлобил и започнал да я заплашва. Търпяла и се стараела да не обръща внимание,за да няма разправии и стълкновения с него, особено пред децата докато не уредят последствията от раздялата си. Твърди, че на 09.12.2017г. нещата излезли извън контрол. Същата вечер децата били поканили приятели вкъщи да се почерпят за рождения им ден, който бил на седми декември.
Били в къщи и всичко било нормално, докато не се наложило да закара до тях едно от децата, дошли на гости. Когато се върнала, на вратата я посрещнал Т., видимо нервен и неспокоен. Казал ѝ бързо да се качва в колата, защото е станало нещо много лошо и трябва да излязат спешно. Притеснила се, че децата ще останат сами, но той я уверил, че няма да се бавят. Твърди, че се качила се с него в колата, той карал и тръгнали в посока Ловеч. Питала го непрекъснато какво се случило и къде отиват, но не получила никакъв отговор. Спирал на няколко пъти, обвинявайки я, че си има любовник и ако иска да си види децата, трябвало да си признае. Твърди, че я заплашвал, че ще я хвърли в пещера край някакви ловешки села, където никой нямало да я намери. Молела го да спре и да се приберат, но той ѝ казал да млъква, в противен случай щял да се забие челно в някое дърво, за да умрат и двамата. Твърди, че след известно време казал, че се прибират докато реши какво да прави. Прибрали се. Децата заспали успокоени, че всичко е наред. Твърди, че след няколко часа Т. отново ѝ казал да се качва в колата, като този път ѝ показал, че е взел голям нож с него. Помолила го да се приберат, и след това отказала да говори с него, докато държи нож. Твърди, че след известно обикаляне по улиците ѝ казал, че сега се прибират, но щял да намери начин да си получи заслуженото и щом няма да е с него, няма да е с никой, защото ще я унищожи. Твърди, че не спала цяла нощ, а на сутринта изобщо не ѝ било добре и два дни не е ставала от леглото, освен до тоалетна.
Твърди, че Т. ѝ казал, че щом се движи значи вече е добре и трябва да се маха. Когато се опитала да излезе, взел и счупил телефона ѝ и казал, че ако излезе изобщо няма да има къде да се прибере. Твърди, че от този момент той започнал системен психически, емоционален и икономически тормоз върху нея и децата. Твърди, че след изгонването ѝ от жилището и прекъсване на контакта ѝ с децата, последвало и ограничаването на правото ѝ да работи в собствения си имот и в собствената си фирма, под принуда и заплахи от негова страна. Твърди, че първоначално била в общи познати, а в последствие отишла да живее в дома на Й.А.Д., с когото в момента е в близки отношения и живеят на съпружески начала. Твърди, че след като Т. научил къде и с кого живее, ѝ заявил, че няма какво да се разбират, че тя няма нищо и не може да претендира за нищо от имуществото на фирмата ѝ, че всичко е негово и нямало значение какво пише на документите за собственост. Заявил ѝ, че вече нямат нищо, включително и деца и освен това ѝ е събрал багажа в найлонови торби и ако не го прибере до два дни, щял да го изгори. Твърди, че оттам насетне започнали допълнителните проблЕ.с Т..
Озлобен от връзката ѝ със Й., той започнал да я заплашва и да пречи на бизнеса ѝ. Твърди, че не ѝ давал да чува и вижда децата. Твърди, че не са били с нея и не е разговаряла насаме с тях от м.12.2017 до настоящия момент. Твърди, че получавала непрекъснато заплахи и закани от Т., най-вече чрез телефонни обаждания лично от него. Всеки ден чувала обиди и заплахи по нейн адрес. Твърди, че Т. манипулира и настройва децата негативно спрямо нея, казвайки им, че не той я е изгонил, а тя е избягала с друг човек и ги е изоставила, защото не ги обича вече. Твърди, че ходи нощем пред дома ѝ, като в автомобила си вози и децата и крещи и я обижда. Твърдял пред всичките ѝ познати, че от години го „гласи” и е искала да го „отрови” и „умори”, за да му вземе „имането” и всичко. Мислела, че като не отговаря на заплахите му, Т. ще се успокои и ще може да разговарят като нормални, зрели хора. Твърди, че той злоупотребил със счетоводните ѝ документи и всички търговски книжа, които откраднал и укрил от офиса ѝ. Твърди, че продал без да има пълномощно 12 автомобила и тогава тя подала жалба на 26.01.2018г. в РП Плевен, по която се извършва проверка със изискване на документацията за продажбите от КАТ. Твърди, че познати от Брестовец я информирали, че в имота ѝ всичко се руши от него и се изнасят мебели, камери, повреждат се автомобили, части от автомобили и т.н. Твърди, че нямат граждански брак и недвижимия имот в ***, находящ се на ***е лична собственост на ответницата, поради което след подаване на жалбата до РП, взела мерки за охрана на имота и имуществото си като сключила договор със СОТ 161. Твърди, че всяка нощ психическия тормоз продължава, тъй като Т. ходи и крещи нощем пред блока или изпраща негов приятел да я следи. Твърди, че срещу нея непрекъснато се подават жалба пред най-различни държавни институции - МВР , НАП РИОСВ. Твърди, че на 15.02.2018г. около 9:30ч. сутринта получила позвъняване от служител на СОТ 161, че има активирани датчици и се включва аларма на имота ѝ на ул.”Ловешка”2 в ***.
Когато стигнала в Брестовец, колата на СОТ 161 я чакала отпред и влезли задно със служителите. Твърди, че тъй като трябвало да се монтира допълнителна техника се разбрали да дойдат за монтаж около 11-11:30ч. Тя останала на адреса заедно с приятеля ѝ Й. Д.. Твърди, че когато отишли от охранителната фирма се наложило да отвори портала, за да влезе колата с оборудването. Тогава видяла Т.Ц. да чака отстрани до входа на съседната автокъща с черен джип марка ***с per. номер ***, но след като видял, че колата на СОТ влиза вътре в двора на ответницата Т. си тръгнал, говорейки по телефона с някого. Твърди, че около половин час по-късно в имота ѝ отишли служители на РИОСВ-Плевен, на проверка по подадена срещу нея жалба от Т.Ц., когото са го поканили като жалбоподател да присъства, но той е отказал. Твърди, че в сигнала я е клеветил, че разкомплектова коли, излезли от употреба, продава части от същите, гори инертни материали като преработено масло и др. Твърди, че служителите И.Б.Х., С.Д.Я. и Р.И.И. от ***започнали проверка на място по точките от постъпилия при тях сигнал. Малко по- късно около 13:00ч. при нея отишла и нейната приятелка М.Т., заедно със сина си, който тъкмо била взела от училище и който учи в един клас с нейните деца. В 13,15 часа , след тях се появил същият черен джип ***управляван от Т., в който се возели децата на задната седалка, а отпред на пасажерското място седяла С.К.(която е собственик на фирмата, ползваща съседния на нейния имот, и която живее с Б.Ц. - брат на Т. и собственик на този имот). Твърди, че спрял отпред пред оградата на двора и започнал да свири с клаксона на джипа доста продължително. След като видял, че няма реакция от страна на всички хора, преместил джипа от другата страна на пътя и свалил единия от синовете им - Ц..
Разпечатката съдържа 16 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f456f67d-8818-4faf-b6b8-b11073833b72