Решение № 197 от 26.02.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Христо Р. Митев Въззивно гражданско дело № 20243100502178 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК Образувано е по въззивна жалба с вх. № 56504/11.07.2024г. от Н. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, *** и М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, комплекс „Ч.“, бл. ***, чрез адв. С. И., против Решение № 1990 от 30.05.2023г постановено по гражданско дело № 20233110106780 по описа за 2023 година на Районен съд – гр. Варна, с което отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.59 от ЗЗД от и М. Н. К., срещу И. Н. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б., комплекс „З.“ бл. ***, с искане да се осъди ответникът да заплати солидарно на Н. Н. К. и М. Н. К., сумата от 12400 лева, представляваща обезщетение за това, че И. П. неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, като е спестил разходи по съхраняване на собствените си движими вещи - Строително скеле; Съдомиялни машини - 3 бр.; Фурни за вграждане - 2 бр.; Аспиратор черен - 1 бр.; Електрически бойлер хоризонтален - 1 бр.; Мултифункционален режещ инструмент Райдър RD ОМТ 01; Керамични умивалници - 2 бр.; Луминисцентни осветителни тела - 4 бр.; ПВЦ тръба Ф 100 ; Дъги колена и разклонители за Ф 100; Ламиниран паркет КРОНО 7,5 пакета; Топлоизолация фибран 5 см - 5 листа; Подложка за ламиниран паркет 5 мм - 10 кв.м; Ъглова матрица за ПВЦ профили за окачен таван; Трион за YTONG - голям; Малък трион - 2 бр.; Тесли - 2 бр.; Бъркалки за циментова смес за бърза смяна - 2 бр.; Лист тип „кози крак"; Фишери за 1 тухла 150 мм - 1 кутия; Фишери за фиксиране на топлоизолация - 1 кутия;

Фаянс и декоративен фриз „лила орхидея" 30X50 - 6 кв.м; Теракот лилав цвят;

Гранитогрес бежов 3 кв.м; Полипропиленови тръби; Керамичен смесител за кухня; Алуминиев мастар 2 м; Кирки 2 бр.; Дребен строителен инвентар шпакли, мистрии, др.; Армираща мрежа за топлоизолация; Чук метален с гумена дръжка; Ъглови лайсни за фаянс - 12 бр.; Ъглови первази за ламинат 3 бр. в недвижими имоти, находящи се в гр. С.. ***, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № *** /първи самостоятелен етаж/ и № *** /втори самостоятелен етаж/, собственост на ищците за периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023г.

В жалбата се излагат следните аргументи за неправилност на обжалвания акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост:

Съдът неправилно е приел, че сключеният между страните договор от 27.01.2012г. не е развален. Неправилно ВРС е намерил, че договорът е бил валиден и действащ и като такъв е бил обявен за окончателен с Решение № 384 от 04.01.2022г. постановено по гр.д № 1648 по описа на ОС – Б.. Именно защото ответникът П. е приел, че договорът е развален, е поискал след полученото от него писмено уведомление по чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, да си вземе вещите от обекта. Съдът неправилно е приел, че влязлото в силата решение на БОС има ретроактивно действие, и на това основание предварителният договор не е развален. Решението действа за напред, тоест предварителният договор е обявен за окончателен едва с влизането на сила на решение на БОС.

От уведомяването за развалянето на договора с дата 12.06.2020г., получено от ответника на 29.06.2024г., в отношенията между страните той е бил прекратен.

При липса на облигационно отношение между страните, П. е нямал правно основание да държи вещи в обекта. Считат, че ответникът се е обогатил без правно основание, като е упражнявал фактическа власт върху собствения им имот, като е поставил вещите си в него.

Молят да се отмени изцяло обжалваното решение, като се постанови друго, с което да се уважи предявения иск. Претендират разноски. Не правят доказателствени искания.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И. Н. П., чрез адв. А. И., в който излага следното: Между Н. и М. К., като наследници на Л. и Н. К., е съществувал валидно сключен предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти в сградата, който е бил обявен за окончателен с Решение № 384 от 04.01.2022г. постановено по гр.д № 1648 по описа на ОС – Б.. В мотивите на решението съдът е приел, че договорът не е развален. Вещите се намират в обекта на основание т. 8 от предварителния договор, която предвижда, че държането на имота се предава от собствениците на строителя. Следователно, вещите се намират в обектите на Карабажкови на правно основание, валидно сключен и действащ през процесния предварителен договор. В периода от месец юни до 06.08.2023г. не е имал достъп нито до вещите, нито до обектите, в който ищците твърдят, че вещите се намират. Достъпът му до обектите и вещите е 2 бил ограничен от ищците, което се потвърждава от събрание по делото доказателства, тоест за процесния период, вещите са се намирали във владение на ищците. Те не са му позволи да ги вземе, тъй като са искали да им заплати по 200 лв. месечно за съхранението им. Твърди, че не е настъпило обедняване на ищците, поради това, че за процесния период не са можели да ползват процесния имот. Те за упражнявали фактическа власт върху имота и вещите. Оспорва наличието на връзка между обедняването на ищците и неговото обогатяване, като й претенцията по размер.

Моли да се потвърди обжалваното решение, не прави доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивницата М. Н. К. се явява лично, въззивницата М. Н. К., не се явява, и двете се представляват от адв. С. И., който поддържа въззивната жалба.

Въззиваемият И. Н. П., не се явява представлява се от адв. А. И., която поддържа отговора на въззивната жалба.

Съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявена насрещна искова претенция от Н. Н. К., и М. Н. К., срещу: И. Н. П., с правна квалификация чл.

59 33Д, да се осъди ответникът да заплати солидарно на Н. Н. К. и М. Н. К., сумата от 12400 лева (увеличен размер в осз от 13.05.2024г.), представляваща обезщетение за това, че И. П. неоснователно се е обогатил за сметка на ищците, като е спестил разходи по съхраняване на собствените си движими вещи в недвижими имоти, находящи се в гр. С.. ***, представляващи самостоятелни обекти в сграда с идентификатори: № *** /първи самостоятелен етаж/ и № *** /втори самостоятелен етаж/, собственост на ищците за периода 31.01.2021 г. до 29.06.2023 г.

В исковата молба се излагат следните твърдения:

На 27.01.2012 г., Н. и Л. К., праводатели на ищците, са сключили с ответника П., предварителен договор на 27.01.2012 г., за довършване на жилищната сграда в груб строеж, представляваща: жилищна сграда на четири етажа, находяща се в град С., ***, с идентификатори на всеки самостоятелен етаж: № ***; № ***; № *** и №

***. Договорът е бил развален на 12.06.2020г. С развалянето на договора, на основание чл. 41 ал.1 ЗЗД, било оттеглено и даденото на ответника във връзка със СМР на обекта, пълномощно. С ъ с SMS кореспонденция И. П. изрично е уведомен, че достъпът до сградата ще се осъществява, единствено в присъствието на собствениците или на упълномощен представител. На 13.06.2020г. ответникът чрез SMS е поискал да прибере инструментите си от обекта на 15.06.2020г. между 10:00 – 10:30 часа. На същата дата - 13.06.2020г. чрез S M S са съобщили съгласието на посочената дата и част П. да вземе вещите си от обекта. С тази кореспонденция изрично са поканили ответника, освен инструментите си да прибере и останалите ли си вещи, които се намират в обекта.

3

В уговорения ден и час ответникът бил в имота. Съставен е приемо – предавателен протокол за движимите вещи, които ответникът е взел със себе си. Протоколът констатира, че в обекта остават движими вещи без опис, които е следвало да бъдат прибрани от П., съгласно уговорката. Поканили са ответника да се извърши опис на останалите в имота движими вещи, които са с голям обем и заемат първия и втория етаж от имота, като са настоявали да бъдат изнесени. Предупредили са го, че дължи обезщетение за съхраняването им. П. е отказал да прибере движимите си вещи, поради невъзможност да ги съхранява на друго място. Твърди се, че ответникът е искал да използва обектите за склад на вещи, които не му били нужни за извършването на СМР.

В края на месец септември 2020 г., ответникът завел срещу тях и техния праводател Н. Карабаджаков, искова претенция по чл. 19 ал. З ЗЗД, по която било образувано гр.д. № 1648/2020 г. по описа на ОС - Б.. По това дело било поставено Решение № 384/04.01.2022 г. На 30.01.2021 г. по email уведомили П., че им дължи месечно обезщетение считано от 16.06.2020 г., в размер на 200 лв. за това, че съхранява вещи в имота им.

На 04.03.2021 г., на Н. К. е била връчена нотариална покана, в която ответникът претендира да му се върнат вещите, но без да заплаща обезщетение.

На свои ред с нотариална покана, връчена на 08.03.2021г уведомил П., че може да вземе вещите си по всяко време, като посочи дата за това, след заплащане на дължимите парични суми.

На 29.06.2023г., влязло в сила решението с което предявения от ответника срещу тях иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД бил уважен. На тази дата П. станал собственик на имота, в които се намират вещите му. До тази дата са владеели имота като собственици.

В постъпИ. отговор на исковата молба се излага следното:

В посочения период /31.01.2021 г. до 29.06.2023 г./ между Н. и М. К., като наследници на Л. и Н. К., /починали съответно на 14.02.2020 г. и на 18.04.2021 г./ и И. П. е съществувал валидно сключен на 27.01.2012 г. предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сградата, ведно с анекс от 08.06.2018 г., който договор е бил обявен за окончателен с Решение на Окръжен съд - Б. № 384 от 04.01.2022 г. по гр. дело № 1648 по описа за 2020 г , влязло в сила на 29.06.2023 г. При наличието на валиден договор насрещният иск за неоснователното обогатяване на извън договорно основание се явява недопустим.

Не се е обогатил, като е спестил разходи за съхраняване на вещите. За процесния период не е осъществявал фактическа власт върху имота. Следвало е съзнателно да държи вещите в имота. Не е имал достъп до тях и не могъл да осъществява каквито и да е било действия, свързани със съхраняването им.

Вещите са били във владение на ищците. Предприел е активни действия за прибирането им. Взел е част от вещите, а за останалата част са се уговорили да прибере по късно, след като организира подходящ транспорт за извозването 4 им. След този момент сградата е била заключена и не е допуснат до имота.

Предвид това, че вещите не са му били върнати, е подал сигнал до прокуратурата. Предявил е и иск за връщането им. Причината да не вземе вещите си е, че ищците на са му предоставили достъп до тях.

Моли искът да бъде отхвърлен.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 ал.1 изр.второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до неправилност на изводите на съда.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

От фактическа страна:

От предоставените писмени доказателства, от назначената по делото съдебно-икономическа експертиза обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка, след като съдът приложи процесуалните правила за доказване, прие за установена следната фактическа обстановка:

Не е спорно, че между праводателите на ищците Н. Карабаджаков и Л. К. и ответникът И. П. на 27.01.2012г е сключен предварителен договор за изграждане на жилищна сграда и прехвърляне на обособени обекти от сграда.