Решение № 2217 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2217 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20241110208783 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Г. Б. с ЕГН – ********** с адрес ***, чрез адв. К. Ч. от САК с адрес за призоваване *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-029918 от 08.12.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият оспорва редовността на връчване на процесното НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, като твърди, че процедурата по този текст не е спазена. В случая жалбоподателят не е бил намерен при едно посещение на адреса, но в същото време не са налице останалите предпоставки, за да се приложи посочената разпоредба, а именно жалбоподателят да е променил адреса си и новият му адрес да е неизвестен. В тази връзка жалбоподателят счита, че НП не му е било редовно връчено, поради което жалбата му се явява процесуално допустима. На следващо място същият излага доводите си за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните 1 правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. В този смисъл се посочва, че са нарушени разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, респ. тези на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, поради липса на ясно и точно описание на нарушението в двата основни за производството акта, както и тази на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като за извършените нарушения не е била посочена прецизна цифрова квалификация в АУАН. Твърди се още, че в НП не е конкретизирано по кой от всички състави на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Въззиваемата страна – Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована, се представлява от юрк. С. М., която отправя искане до съда да остави жалбата без уважение като неоснователна и да потвърди НП като правилно и законосъобразно.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия G A , № 1143253 от 09.11.2023 г., съставен от Г. Ц. И. на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП СДВР е установено, че на същата дата /09.11.2023 г./, около 00:10 часа в гр. *** по ул. "***", с посока на движение от ул. "***" към ул. "***", жалб. А. Г. Б. управлявал личния си лек автомобил "***" с рег.

№ ***, като при извършената му проверка пред номер ***, същият категорично отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични и упойващи вещества или техните аналози с техническо средство „Дръг Тест 5000“ № ARMF-0097. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване № 0150241 за ВМА- гр.София, като същият бил уведомен за започване на процедура по ПАМ.

В акта е отразено, че била нарушена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.

2 от ЗДвП.

Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното НП № 234332-029918 от 08.12.2023 г. на Началник група към СДВР, Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл. 174, ал. 3, пр.

2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на свидетелите П. Г. Г., Г. Ц. И., В. Г. И., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правно страна следното:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като споделя изложените в нея доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Изключение от посоченото правило не е предвидено за нито една категория водачи.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите П. Г. Г., Г. Ц. И. и В. Г.

И., както и от приложените по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че жалб. А. Г. Б. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.

174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП, а именно, че същият като водач на моторно превозно средство е отказал да му бъде извършен тест с техническо средство „DRUG TEST 5000“ № ARMF-0097 за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози.

Относно главния факт на доказване, съгласно вмененото на жалбоподателя нарушение – управлението на МПС, показанията на посочените свидетели и приобщените по делото писмени доказателства, са еднопосочни, взаимно допълващи се, последователни, логични и непротиворечиви.

За да е осъществено от обективна страна деянието по цитираната разпоредба, е необходимо и достатъчно лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена такава проверка.

Също така, за да е съставомерно деянието по посочения текст е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества, независимо дали е проявил желание да се подложи на медицинско изследване.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че на процесната 3 дата и час жалбоподателят е управлявал посоченото МПС. Безспорно се установява, че на жалбоподателя му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, като същият е отказал тест. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл.

174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Ето защо съдът намира, че правилно и законосъобразно административно – наказващия орган е ангажирал административно наказателната отговорност на жалбоподателя за осъществено от него нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.

С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя е наложена глоба в предвидения от закона размер за този вид нарушение, а именно глоба в размер от 2000, 00 лева, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, което съдът счита, че отговаря на вида, характера и тежестта на извършеното административно нарушение. С оглед на това съдът намира, че административно - наказващият орган правилно е приложил санкционната норма от ЗДвП, поради което законосъобразно е наложил съответното наказание.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на постановлението.

АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат всички реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като същевременно съдът намери, че те са издадени от компетентен орган и в сроковете по ЗАНН. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая НП съдържа ясно описание на всички елементи от състава на нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му. Фактите по извършеното нарушение са описани по идентичен начин в АУАН и НП. Въз основа на тези аргументи, съдът приема, че по никакъв начин не е нарушено правото на защита на санкционираното лице да разбере в какво точно нарушение е обвинено и как да организира защита си.

По изложените съображения съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същата за основателна. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид 4 дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-4332-029918 от 08.12.2023 г., издадено от Началник група към СДВР отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя А. Г. Б. с ЕГН – ********** с адрес ***, на основание чл.174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА жалбоподателя А. Г. Б. с ЕГН – ********** с адрес *** да заплати в полза на СДВР сума в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5