Решение № 15 от 05.01.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 4474/2023
- Вид
- Решение № 15
- Подписан
- 05.01.2024
- В сила
- 27.01.2024
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.222, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- §6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 15 гр. Бургас, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно наказателно дело № 20232120204474 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на С. С. М. с ЕГН: **********, адрес:
*, против Наказателно постановление № 23-0769-000406/07.04.2023 г., издадено от ВПД Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение по чл.
21, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 800 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 /шест/ месеца.
С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, но се възразява срещу извода на АНО за наличие на „системност“.
Първоначално по жалбата е било образувано НАХД № 1679/2023 г. по описа на РСБургас, като с Решение № 691/10.07.2023 г. жалбата е била оставена без разглеждане, в частта относно наложеното наказание „Глоба“, а в останалата част НП е било изцяло потвърдено. По касационна жалба на М. е било образувано КНАХД № 1621/2023 г. по описа на АдмС-Бургас, като с Решение № 994/26.10.2023 г. въззивният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В открито съдебно заседание при повторното разглеждане на спора от РС-Бургас, жалбоподателят се представлява от пълномощник – адв. Д. – БАК, който поддържа жалбата.
Допълва, че не се оспорва извършването на нарушение на скоростния режим, а извода на АНО за наличие на „системност“. Иска от съда да отмени изцяло НП, а под евентуалност – да го измени. Моли за присъждане на разноски, както и за указване на АНО да върне на 1 жалбоподателя надвнесената сума за платена глоба.
Административнонаказващият орган – Началник група, към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, се представлява от юрисконсулт *, която се присъединява към становището на жалбоподателя и също счита, че не е налице системност. Моли съда да преквалифицира нарушението и да отмени наложеното наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, доколкото видно от разписката, приложена по НАХД № 1679/2023 г. по описа на РС-Бургас - НП е връчено на жалбоподателя на 20.04.2023 г., а жалбата е депозирана на 02.05.2023 г.
Съдът счита обаче, че в една част жалбата е недопустима, както правилно е било констатирано от предходния състав на РС-Бургас. Това е така доколкото видно от материалите по преписката на 20.04.2023 г. жалбоподателят е заплатил сумата от 640 лева 80% от наложената с процесното НП глоба в размер на 800 лева. Съгласно чл. 79б, ал. 1 ЗАНН - в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14-дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба - в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането. В случай че нарушителят е обжалвал наказателното постановление и в срока по ал. 1 е заплатил глобата, производството по разглеждане на жалбата в тази част се прекратява на основание чл. 63г.
В случая жалбоподателят се е възползвал от дадената от закона възможност и в 14днвен срок от връчване на НП доброволно е заплатил 80 % от размера на наложената глоба.
Поради това и с оглед цитираните разпоредби съдът приема, че НП досежно наказанието „Глоба“ е влязло в сила от датата на плащането (20.04.2023 г.), поради което и на основание чл. 63г ЗАНН производството в тази му част следва да се прекрати.
Същевременно с НП е било наложено и наказание „Лишаване от право“. В този случай, съгласно чл. 79б, ал. 3 ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване само в частта относно размера на кумулативното наказание, поради което и проверката на съда следва да се разпростре само в тази част.
Доколкото с Решение № 994/26.10.2023 г. по КНАХД № 1621/2023 г. по описа на АдмС-Бургас, е било отменено изцяло решението на РС-Бургас (включително и в частта, относно оставянето без разглеждане на жалбата на М.), то и съдът счита, че с настоящето решение отново следва да констатира недопустимостта на жалбата в цитираната част и да прекрати производството досежно наказанието „Глоба“. С оглед на това и без правно основание се явява искането на адв. Д. – БАК за връщане на надвнесената сума, доколкото както стана ясно именно с внасянето на сумата НП е влязло в сила. Отделно от това, както ще стане ясно по-долу размерът на „Глобата“ дори след изменението на НП, отново следва 2 да е 800 лева.
Разгледана по същество в останалата част - жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 01.12.2022 г. в 12:45 часа в гр. Бургас, по ПП I-6, км. 494+910 от кв. Пети километър в посока кв. Ветрен, техническо средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M“ с № 644/14, поставена в служебен автомобил с рег. №*, засякла и заснела, движещ се със скорост от 87 км/ч. автомобил „Мерцедес“ с рег. № *.
Контролирания пътен участък се намирал в населено място, като имало и въведено ограничение с пътен знак В26 за движение с до 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 68802”.
По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служител на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас - св. Р. Д., който от записания файл, установил, че заснетият автомобил е собственост на жалбоподателя, както и че скоростта следва да се счита на 84 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 км/ч. в полза на водача). Също така, свидетелят установил, че за нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя са съставени ЕФ Серия К № 5317441, влязъл в сила на 28.12.2021 г. и ЕФ Серия К № 5500471, влязъл в сила на 02.03.2022 г.
За констатираното св. Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 801804, като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил връчен на жалбоподателя, който го подписал и получил копие от него.
Въз основа на АУАН на 07.04.2023 г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, като посочил, че нарушението е извършено при условията на „системност“, след наложените наказания с електронен фиш, поради което и на основание чл. 182, ал. 5, вр. ал.1, т. 4 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 800 лева и „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 6 месеца. Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 644”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложения Протокол за проверка (л. 24 от НАХД № 1679/2023 г. по описа на РС-Бургас) и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 25 от НАХД № 1679/2023 г. по описа на РС-Бургас).
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласните доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената по преписката снимка.
3
От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съда кредитира изцяло.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими, законови реквизити. Точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в този участък важи ограничение на скоростта от 50 км/ч за населено място, както и наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч., който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
В §6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 г. по приложение на закона и в частност за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на НП и електронни фишове не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания 4 режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС.
Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532, издаването на електронни фишове и НП за налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция – например Решение № 613/10.04.2017 г. по к.н.а.х.д. № 110/2017 г. на АдмСБургас.