Решение № 231 от 23.12.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. Бургас, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20222000500393 по описа за 2022 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 835 от 5.08.2022 г., постановено по гр.д. 508/ 2022 г., Окръжен съд Бургас е осъдил „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София 1301, район Възраждане, ж. к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.. – заедно, с адрес за връчване: гр.

Пловдив, площад „Кочо Честименски“ № 2Б, ет.5 – адв. Н. Ш., да заплати на Б. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ****, сумата от 72 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните травми: контузия на черен дроб - операция и зашиване на същия, отстраняване на далака, операция на счупен десен крак и поставяне на планки, двустранно счупване на шест ребра от ляво и дясно, претърпени в резултат на инцидент с бетон-помпа на 20.05.2020 г. в с. Дюлево, Община С., ведно със законната лихва за забава върху сумата от 7.04.2022 г. до окончателното й изплащане, като искът над присъдената сума от 72 000 лв. до претендираната от 90 000 лв. е отхвърлен.

Със същото решение е осъдено „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД да заплати на Б. М. Д. сумата от 10 1

820 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната за периода 9.11.2020 г. - 6.04.2022 г. върху присъденото обезщетение в размер на 72 000 лв., като искът над присъдената сума от 10 820 лв. до претендираната от 15 075 лв. е отхвърлен.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“” АД срещу постановеното решение, в която същото се обжалва като неправилно и необосновано, и се претендира отмяната му. Евентуално се иска намаляване на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение за забавено плащане на същото.

Излагат се аргументи, че вредите не попадат в застрахователното покритие на сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Изтъква се, че задължителната застраховка покрива всички настъпили имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на МПС, които са настъпили в резултат на допуснати от прекия причинител нарушения на правилата за движение по пътищата, както и на вменените от закона правила за съхранение и надзор върху МПС. Сочи се, че в конкретния случай вредите са настъпили в резултат на немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – работа с авто бетон-помпа и оборудването към нея, при полагане на армиран бетон от страна на третото лице Д. К., за което същият е признат за виновен.

Релевират се доводи, че към момента на настъпването на инцидента, товарният автомобил не е бил в движение по пътищата, а е бил използван съобразно специалното си предназначение, като строителна машина и строителна механизация, посредством която се е осъществявало строителството на обекта, по смисъла на § 1, т.20 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

Първоинстанционният съд, по мнение на въззивника, е изтълкувал превратно разрешенията, дадени от Съда на ЕС по сходни казуси – Решение на СЕС от 4.09.2014 г. по дело С-162/13; Решение на СЕС от 28.11.2017 г. по дело № С514/16. При позоваване на последното решение, въззивникът подчертава, че в конкретния случай товарният автомобил е участвал в инцидент, при който 2 основната му функция, към момента на настъпване на произшествието, не е била да служи като средство за транспорт, а да генерира, като работна машина, двигателна сила, необходима за задвижване на бетон–помпата.

Оспорва се изводът на Окръжен съд Бургас, че без значение за спора е обстоятелството, че вредите, сочени от ищеца като настъпили при инцидента, се покриват от други задължителни застраховки, различни от „Гражданска отговорност на автомобилистите“, а именно – задължителната застраховка за професионална отговорност на строителя, по смисъла и реда на чл.171 ЗУТ и Наредбата за условията и реда за задължителното застраховане в проектирането и строителството, както и задължителната застраховка трудова злополука.

Въззивникът навежда аргументи, че настъпилата по време на работа трудова злополука поражда специална трудовоправна отговорност по реда на чл.200 и сл. КТ, която е различна от гражданската отговорност по чл.45-54 ЗЗД, обект на застраховане по задължителната отговорност „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Развити са оплаквания, че с изплатеното по силата на сключено споразумение по гр.д.№ 369/ 2020 г. на Районен съд С. от работодателя на прекия причинител на вредите на пострадалия обезщетение, пострадалият е напълно възмезден за претърпените вреди, за които счита „Унибетони“ ЕООД за отговорно, и така е заявил процесуалния представител на пострадалия, при постигане на споразумението. Навеждат се оплаквания, че увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл.432, ал.1 КЗ, така и от делинквента по чл.45 ЗЗД.

Поддържа се също така, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат, в аспект, че самата работа с автобетон помпа и оборудването към нея се възприема от закона като дейност, представляваща източник на повишена опасност. Пострадалият Б. Д. е следвало да откаже да работи с тази машина, тъй като не е разполагал с необходимата правоспособност за работа с нея, не е положил изпит по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, не е провел обучение за възможните рискове, нито е бил инструктиран за безопасна работа. Така същият с поведението си обективно е създал 3 предпоставки за настъпване на увреждането.

Претендира се също, че обезщетението е определено в необосновано завишен размер, с оглед икономическата ситуация в страната, като същото не следва да води до неоснователно обогатяване.

Претендират се разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.

М. Д., с адрес за връчване: гр. Бургас, ул. „Васил Левски“ № 16, офис 316 адв. К. К., в който се моли за оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Подчертава се, че относно процесния деликт има влязло в сила споразумение по наказателно дело, което е задължително, по смисъла на чл.300 ГПК, за гражданския съд, занимаващ се с последиците от деянието, относно извършеното наказуемо деяние, неговият извършител и виновността му.

Сочи се, че процесната машина е застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, като застраховката е била действаща към момента на настъпване на инцидента.

На следващо място се подчертава, че сключеното споразумение с работодателя на виновния водач не съставлява отказ от иск.

По повод оплакванията в жалбата се заявява, че обстоятелството, че бетон - помпата не е изпълнявала движение по пътищата, когато се е случил инцидента, а е била използвана като строителна машина, не изключва отговорността на застрахователя по договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, тъй като вредите са настъпили при ползването на МПС, като КЗ предвижда възмездяване на вреди от застраховано МПС, дори когато същото е в престой.

Оспорват се претенциите на въззивника за наличие на съпричиняване и се настоява, че в конкретния случай начинът на настъпване на инцидента изключва съпричиняването.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е 4 допустима за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен пред първоинстанционния съд и пренесен за разглеждане пред настоящата инстанция е иск, с който въззиваемият претендира да получи обезщетяване на претърпени от него вреди – болки и страдания, вследствие инцидент, настъпил на 20.05.2020 г., от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на прекия причинител на увреждането. Претенцията е с правно основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД.

Установено е от фактическа страна в производството, че на 20.05.2020 г. въззиваемият е бил част от строителна бригада, извършваща дейност по заливане с бетон на строителен обект в с. Дюлево, област Бургас, ул. „Рила“ № 10. Въззиваемият е бил ангажиран с насочване на гумения маркуч, с дължина от около два метра, посредством който става изливането на бетона от бетон-помпата на обекта. След изсипването на три бетоновоза в бетон-помпата, когато в нея е останал около 1,5 кубични метра бетонов разтвор, задният ляв стабилизатор на машината е пропаднал, последвало наклоняването й, при което маркучът е ударил въззиваемия, който е изпаднал на строителната площадка и е претърпял увреждания.

Горната фактическа обстановка настоящият апелативен състав приема за установена на базата на депозираната при първоинстанционното разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза и разпита на свидетеля Д. пред първата инстанция.

Видно от приетото като доказателство по делото споразумение по НОХД № 129/2021 по описа на Районен съд С., Д. Т. К. - шофьор и машинист на авто бетон-помпа е признат за виновен за това, че на 20.05.2020 г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - работа с авто бетон-помпа и оборудването към нея, при полагане на армиран бетон, при условията на независимо 5 съпричиняване с трето лице, като разположил бетон-помпата на неравен терен с насипна земя, под наклон, подложил негодни дървени скари, разпънал мачтовата стрела без да се е уверил, че товарът е разпределен равномерно, с което да се избегне приплъзване, предоставил на необезопасения със защитен шлем, защитни ръкавици и защитни обувки въззиваем Б. Д. да работи с крайния маркуч на стрелата, без същият да е запознат с ръководство за работа с бетон-помпата, нарушил изброени в споразумението законови правила и по този начин е причинил на Б. М. Д. тежка телесна повреда - престъпление по чл.134, ал.1, т.1 НК.

За да бъде ангажирана гаранционно-обезпечителната отговорност на застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“ следва да се установи наличието на валиден застрахователен договор към датата на увреждащото събитие, както и възникването в срока на този договор на покрит застрахователен риск, за който застрахователят е приел да отговаря.

Дефинитивно, съгласно разпоредбата на чл.477, ал.1 КЗ, обект на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е отговорността на застрахованите за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/ или използването на моторни превозни средства. Пояснен е в чл.493 КЗ обхватът на застрахователното покритие, като се сочи, че се покриват вредите, настъпили вследствие притежаването или използването на моторно превозно средство, по време на движение или престой.

Спорен по делото е въпросът относно попадане на процесния инцидент в обхвата на покритието на застраховката, сключена с дружеството – въззивник, относно която не се оспорва че покрива фактическия състав на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен по повод автомобила, причинил увреждането, и действащ към момента на настъпване на вредите.