Решение № 451 от 29.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330107741 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

С исковата молба ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 е предявил против Р. С. О. , с ЕГН: ********** обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 198о ЗВ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд - Пловдив, представляващо претендирана продажна цена за доставена питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от * г. в размер на сумата от 889,27 лв. за обект, находящ се в *, както и за установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично задължение за периода от * г. в размер на сумата от 112,68 лв., ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.01.2022 г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на питейна вода при Общи условия (ОУ) на основание чл. 198 Закона за водите, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ. Ответникът, потребител с № *, не бил заплатил за периода от * г. дължимата цена за доставка на питейна вода до обект, находящ се в *.

Посочва, че ответникът за процесния период е нямал поставено измервателно устройство, което да отговаря на законовите изисквания. Потребеното количество предоставени ВиК услуги за процесния период се определяло, 1 съгласно чл. 25, ал. 8 от Общите условия. Съгласно ОУ монтираното измервателно устройство в имота на потребителя е индивидуално и предвид това подмяната му, респ. поставянето му е задължително за потребителя. Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № * г. по ч.гр.д. № * г. на ПдРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове. Моли претенциите да бъдат уважени в цялост.

Претендират се разноските в настоящото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му * е подал отговор, с който оспорва претенциите по основание и размер, в т.ч. – наличието на валидна облигационна връзка; възникване на качеството на потребител; предоставяне на твърдените услуги за исковия период; наличие на установените изисквания на чл. 25, ал. 8 ОУ. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложеното ч.гр.д. № *г. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII – ри граждански състав, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. Заповедта е връчена редовно на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез залепване на уведомление, като е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Ето защо предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.

11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния 2 случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги са собствениците и ползвателите на водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал. 1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.

От представените от *, дирекция „Местни данъци и такси“ документи, се установява, че ответникът О. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *г. за процесния имот. Установено е, че към декларацията няма приложени документи за собственост. Въпреки това обаче, с декларирането на имота, находящ се в * , ответникът е признал неизгоден за себе си факт – а именно, че е собственик на процесния недвижим имот. Ето защо съдът приема, ответникът Р. О. е имал качеството „потребител”, поради което за същия е съществувало задължение за плащане на потребената и отведена вода, която е ползвана в имота. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван от ответник а , видно от представените по делото писмени доказателства.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител. В чл. 11, ал. 4 от Наредбата е уредено, че при сгради - етажна собственост, и водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя индивидуални водомери. В ал. 5 от същата разпоредба е записано, че доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на потребителите.

Установява се по делото, че в имота, обитаван от потребителя – ответник не е имало поставено измервателно устройство, което да отговаря на Закона за измерванията и ВиК услугите, предоставяни в имота, обитаван от ответника О. са определяни съгласно чл. 26, ал. 2 от Общите условия.

Предвид представените карнети, договорите за наем, и другите събрани писмени доказателства по делото, съдът намира, че месечните количества са определени надлежно и правилно. Следва да се посочи, че м акар карнетите да са частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, същите следва да бъдат възприети, защото ползването на ВиК услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за процесния обект се потвърждават от останалите доказателства, включително и от заключението на * В. Ш. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно дадено.

От заключението на * Ш. се установява, че в счетоводството на „ВиК” ЕООД, в периода от * г., по партидата на ответника Р. С. О. не са отразени 3 плащания, в т.ч. по процесните фактури. Размерът на начислените и неплатени задължения за главница по процесните фактури, с начислена и непогасена лихва към 31.12.2021г., възлиза в размер на 889, 27 лева – главница и 112, 68 лева – мораторна лихва. Отчетеното количество (в куб.м.) по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за съответния период.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в представените по делото карнети е посочено за коя година се отнасят данните, дати и месеци на проверките. Имотът е бил обитаван от ответника, поради което същият има качеството „потребител“. Тук следва да се отбележи, че допускането на инкасатора и полагането на подпис са задължения на ответника като ползвател на имота и неизпълнението им не може да бъде използвано, за да обоснове възражения за неправилно оформяне на документите.

Въз основа на представените доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се установява, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги. В производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е предоставял услугите, чието плащане търси, като е извършил възможните действия чрез служителите си за отчитане на консумацията и последващото й остойностяване.

Относно размера, следва да се вземат предвид утвърдените цени от КЕВР за ищеца, достъпни в решения на интернет страницата на регулиращия орган. Претендираните суми отговарят на определение за периода цени с вкл.

ДДС., като * сочи, че разликата между претендирания от ищеца и посочения от * размер на мораторната лихва от 0.02- 0.03 лв. се дължи на закръгляния при изчисленията. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на претендираните услуги.

В чл. 33, ал. 2 от действащите ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на което задължение според чл. 40 от Наредбата се дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.

86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Размерът на обезщетението за забава се доказва от изслушаното заключение на * Ш. по ССчЕ, като същото възлиза на 112, 71 лева, като съгласно чл. 3 от подписаното споразумение при забава на длъжника (ответник) на вноска или текущо задължение правните последици отпадат занапред. Ето защо претенциите се установяват за пълните предявени суми и следва да бъдат уважени.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Ищцовото дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да 4 надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв.

Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лв. Затова в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер от 625 лева за исковото производство, от които: 25 лева – държавна такса, 300 лв. – депозит за *, 200 лв. – депозит за * по допуснатата ССчЕ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 325 лева, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. С.

О., с ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация “ ЕООД – Пловдив, с ЕИК: 115010670 следните суми: 889, 27 лева /осемстотин осемдесет и девет лева и двадесет и седем стотинки/ – незаплатена сума за доставка на ВиК услуги з а водоснабден имот, находящ се в * за периода 28.09.2018г. – 29.12 .2021г. и 112, 71 лева /сто и дванадесет лева и седемдесет и една стотинки/ – обезщетение за забава за периода 30.11.2018г. – 31.12.2021г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № *г. по ч.гр.д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII – граждански състав.