Решение № 260122 от 15.02.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 15.02.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Цветелина Добрева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 11525 по описа за 2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът „П.и.б.“ АД поддържа твърдение, че на 14.04.2015г. сключила с Р.Г.П. /първоначалния ответникв настоящия процес/ Договор за покупко- продажба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 32, с местонахождение в гр. София, на ул. „******, със застроена площ от 114, 05 кв.м., състоящ се от дневна- трапезария, кухня, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, входно антре, коридор и три тераси, при съседи: апартамет № 31 и стълбище, двор, калканна стена- блок „Б“ и двор, заедно с 2, 20 % идеални части от общите частина сградата, заедно с 1, 75% идеални части от дворното място, цялото с площ от 3370 кв.м. съставляващо УПИ ІІІ, в квартал 22 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади- запад, при съседи: ул. „Боянски възход“, УПИ ІІ, УПИ ІV и ул. „Мур“ Договорът бил обективиран в съдържанието на

Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот

№ 57, том І, рег. № 1676, дело №40 от 2015г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 в НК.

По силата на договора, ищецът прехвърлил правото на собственост върху посочения имот, срещу поетото от ответника насрещно парично задължение, да заплати продажна цена в размер на сумата от 170 000 лева. Част от продажната цена – в размер на 40 000 лева, била заплатена на 27.03.2015г., от третото за договора и за настоящия процес лице - Ч.Б.П., но в полза на ответника Р.Г.П.. Остатъкът от 130 000 лева фактически не бил заплатен, въпреки изтичане на срока, който бил посочен в писмена покана, която ищецът твърди да бил отправил до ответника на 02.09.2015г. В допълнителна уточнителна молба с вх. № 135944/06.11.2015г. ищецът твърди, че приблизително по същото време, след проведени разговори и декларирано намерение за закупуване на имота – третото за договора и за настоящия процес лице Б.Х.Б.внесло по сметка на банката сумата от 130 000 лева, с посочено в преводното нареждане основание „покупка на апартамент на ул.„******, София“.

След постъпване на сумата обаче, наредителят Б.отправил претенция за връщане на платеното, в хипотезата на отпаднало основание, като се отчита факта, че имотът вече бил продаден на на ответника Р.Г.П.. При изложените фактически твърдения и с оглед направеното допълнително уточнение в молба с вх. № 81230/14.06.2016г., ищецът моли да бъде постановено разваляне на процесния Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 14.04.2015г. – поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати уговорената продажна цена.

Исковата претенция е оспорена първоначално от ответника Р.Г.П., а в последствие и от конституираните в качеството на негови правоприемници в процеса Ж.Р.П. и С.Р.П. (малолетен). Ответната страна не оспорва твърдението на ищеца, че пмежду им е бил сключен процесния

Договор за покупко- продажба на недвижим имот от

14.04.2015г., но оспорва твърдението на ищеца, че не бил изпълнил задължението да заплати уговорената продажна цена. Твърди че продажната цена на имота е била заплатена надлежно и своевременно, а този факт бил ясно вписан в самото съдържание на договора за покупко- продажба, който е обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 57, том І, рег. № 1676, дело №40 от 2015г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 в НК. На свой ред ответникът оспорва твърденията на ищеца, че бил получавал писмена покана за изпълнение. Поддържа тезата, че потестативното право на ищеца, да разваля процесния договор за покупко-продажба не е възникнало, а дори да е възникнало – не било надлежно упражнено.

В хода на съдебното дирене, правоприемницте на ответника - Ж.Р.П. и С.Р.П. (малолетен) релевират допълнително твърдение, че продажната цена на процесния апартамент била заплатена на ищеца, но плащането било извършено от трети лица - Ч.Б.П. и Б.Х.Б., действащи в полза на Р.Г.П.. По изложените съображения, конституираните нови ответници молят за отхвърляне на иска и претендират за осъждане на ищеца да им заплати направените съдебни разноски.

След като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

При липса на спор между страните и от съдържанието на приет като доказателство Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 57, том І, рег. № 1676, дело №40 от 2015г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 в НК се установява обективирания в него

Договор за покупко- продажба на недвижим имот от 14.04.2015г.

Няма спор между страните относно удостоверения със схема № 15-146662-08.04.2015г. юридически факт, че процесния апартамент представлява самостоятелен обект с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадарстралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК.

Съдържанието на договора за продажба сочи, че легитимирания в качеството на собственик продавач - „П.и.б.“ АД се съгласила срещу продажна цена от 130 000 лева, да прехвърли на купувача Р.Г.П. правото на собственост върху описания в договора АПАРТАМЕНТ № 32, с местонахождение в гр. София, на ул. „******, със застроена площ от 114, 05 кв.м., състоящ се от дневна- трапезария, кухня, спалня, баня с тоалетна, тоалетна, мокро помещение, входно антре, коридор и три тераси, при съседи: апартамет № 31 и стълбище, двор, калканна стена- блок „Б“ и двор, заедно с 2, 20 % идеални части от общите частина сградата, заедно с 1, 75% идеални части от дворното място, цялото с площ от 3370 кв.м. съставляващо УПИ ІІІ, в квартал 22 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади- запад, при съседи: ул. „Боянски възход“, УПИ ІІ, УПИ ІV и ул. „Мур“ Договорът бил обективиран в съдържанието на

Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот

№ 57, том І, рег. № 1676, дело №40 от 2015г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 в НК.

При това, в т.2 от договорното съдържание, купувачът Р.Г.П. е направил изрично изявление пред нотариуса, че приема условията на договора и че е заплатил на продавача уговорената продажна цена по банков път.

Съдържанието на прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.

№ 341/16.08.2017г. изд. от Община Аксаково установява, че ответникът Р.Г.П. и оставил наследници по закон низходящите Ж.Р.П. /син/ и С.Р.П. /син, малолетен/, които са конституирани като ответници в настоящия съдебен процес, в качеството на наследници по закон на първоначалния ответник.

Заключението на приетата съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Х., въз основа на предоставените извлечения от банковите сметки на ищеца „П.и.б.“ АД мотивира следните изводи относно превнозначими за спора факти:

·

За извършената продажба на процесния недвижим имот, в банковото счетоводство е отразено издаване на фактура с № *********/14.04.2015г.

·

За периода от 24.04.2015г. до 24.08.20215г. не са налице счетоводни записвания за намаляване на задължението по кредитната сметка на продавача, макар процесния апартамент да е оптисан като дълготраен материален актив на банката:

·

Налице са счетоводни записвания в счетоводството на „П.и.б.“ АД, че по разчетната сметка на банката на 26.03.2015г. е постъпила сумата от 130 000 лева, преведена по нареждане на лицето Б.Х.Б., с посочено основание за превода „покупка на апартамент на ул.„******, София“.

·

Налице са счетоводни записвания в счетоводството на „П.и.б.“ АД, че по разчетната сметка на банката на 27.03.2015г. е постъпила сумата от 130 000 лева, преведена по нареждане на лицето Ч.Б.П., с посочено основание за превода „покупка на имот гр. София, ул.„******“ ·

В счетоводството на продавача „П.и.б.“ АД, не се откриват счетоводни записвания за извършен превод по банкова сметка *** Р.Г.П. парични суми в брой за периода от 15.03.2015г. до 15.05.2015г.

Съдържанието на приет като доказателство заверен преписи от Решение № 4505/20.06.2017г. постановено по гр.д. № 10893/2015г. по описа на І-2 състав при ГО на Софийски градски съд, мотивира извода, че ищецът в настоящия процес „П.и.б.“ АД е осъдена да заплати на Б.Х.Б., на основание чл. 55, ал.1, пр. второ от ЗЗД - сумата от 130 000 лева, платена на отпаднало правно основание. В качеството на трето лице- помагач процеса е бил привлечен за участие ответникът в настоящия процес Р.Г.П.. Решението съдържа изрично отбелязване, че е влязло в сила на 08.05.2020г.

Установената фактическа обстановка мотивира настоящия състав на съда на възприеме следните правни изводи:

Предявеният иск е процесуално допустим. Този извод е мотивиран, доколкото при изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът и ответника са надлежно процесуално легитимирани като страни в процеса - доколкото са страни в договорното материално правоотношение, чието разваляне е било поискано. С разглеждането на претенциите е сезиран родово и местно компетентен съд, какъвто е настоящия състав на съда.

Предявеният иск е основателен.

Предмет на иска е разваляне на Договора за покупко- продажба на недвижим имот от 14.04.2015г., обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 57, том І, рег. № 1676, дело №

40 от 2015г. на нотариус Д.Ж.с рег. № 101 в НК.

Договорът за покупко- продажба се характеризира като двустранен, възмезден, доколкото всяка от страните по него дължи на другата страна изпълнение на уговорената насрещна престация. Престацията на купувача на имота се изразяват в задължението да заплати на продавача уговорената продажна цена /чл. 200, ал. 1 от ЗЗД/. Съдържанието на нотариалния акт, в който е обективиран процесния договор за покупко-продажба сочи, че страните са постигнали съгласие за заплащане на продажна цена в размер на 130 000 лева.

По принцип, плащането на цената следва да бъде извършено при предаването на вещта и на мястото, където то се извършва /чл. 200, ал.2 от ЗЗД/. Поради диспозитивния характер на това правило е допустимо и често срещано в практиката – плащането на цената да се осъществи непосредствено преди или след сключването на договора за продажба, особено в случаите, когато продажната цена е значителна по размерите си сума и плащането се осъществява чрез заверяване на банкова сметка ***.

Внимателният преглед на съдържанието на споменатия вече Договор за покупко- продажба на недвижим имот от

14.04.2015г., обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 57, том І, рег. № 1676, дело №40 от 2015г. на нотариус Д.Ж.мотивира извода, че документът съдържа изрично декларативно изявление за съгласие на купувача Р.П., относно размера на продажната цена на имота и също такова декларативно изявление на купувача, относно факта, че продажната цена била изплатена по банков път.

Прави впечатление, че в съдържанието на нотариалният акт не се открива изрично изявление на продавача „П.и.б.“ АД, за фактическо плащане на цената т.е. единствено изявление, че продажната цена е платена е било направено пред нотариуса от самия купувач.

По тази причина, с оглед автора на волеизявлението за извършено преди сключване на сделката плащане на цената /купувача, а не продавача на имота/- настоящият състав на съда счита, че макар да обективира същественото съдържание на сделката - самото съдържание на нотариалният акт не би могло да послужи като разписка за изпълнение на задължението на купувача: да заплати уговорената продажна цена/чл. 200, ал. 1 от ЗЗД/.

Няма доказателства продажната цена да е била платена. Потенциалната възможност плащането на дължимата продажна цена на имота, да е било извършено чрез превод на сумата по банкова сметка, ***, бе категорично опровергана, посредством заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза.

Представените от ищцата писмени доказателства също не установяват плащане на уговорената продажна цена в размер на сумата от 130000 лева и това е така, защото внесените от третото неучастващо в процеса лице Б.Х.Б.са му били върнати, като получени с оглед неосъществено основание (чл. 55, ал.1, пр. второ от ЗЗД), въз основа правните последици на влязлото в сила Решение № 4505/20.06.2017г. постановено по гр.д. № 10893/2015г. по описа на І-2 състав при ГО на Софийски градски съд.

Разпечатката съдържа 48 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f454d521-737d-4654-914d-6ef879f42d35