Решение № 12959 от 02.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12959 гр. София, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110110084 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „...“ ЕООД /в несъстоятелност/ чрез синдика Г. Г. М. срещу „....“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно съединение главен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. трето ЗЗД за сумата от 1000 лв. като частичен иск от претенция в пълен размер от 2 490 000 лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.02.2025г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че на 08.07.2022г. ищцовото дружество получило по банков път сумата от 3 000 000 лв. от банков кредит. На същата дата превело в полза на ответното дружество сумите от 850 000 лв. с посочено основание на превода проформа фактура № 101/07.07.2022г. – доставка на дрехи, внос от К., 800 000 лв. с посочено основание на превода проформа фактура № 102/07.07.2022г. – доставка на обувки, внос от К., и 840 000 лв. посочено основание на превода проформа фактура № 103/07.07.2022г. – доставка на играчки, внос от К.. Излага, че стоките по проформа фактурите не били открити, а в същото време на 22.06.2023г. законният представител на ищцовото дружество подал декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 ЗСч., съгласно която „...“ ЕООД не е упражнявало търговска дейност през 2022г.. За периода от м. 07 до м.12.2022г. подадените справки-декларации от „...“ ЕООД били с нулеви обороти. Последната подадена от дружеството декларация по чл.

92 ЗКПО била за 2021г. В същото време ответникът не бил регистриран по ЗДДС и не изпълнил задължението си за обявяване на годишния си финансов отчет за 2022г. в Търговския регистър. При тези твърдения ищецът излага, че сумите по трите банкови превод на обща стойност 2 490 000 лева са получени от ответника при начална липса на основание. При условията на евентуалност твърди, че дори и между страните да е бил налице договор, същият не бил изпълнен от страна на отвеника, а изпълненнието му станало безполезно за ищеца, поради което отпрвя изявление за разваляне на договора и иска реституцията на даденото по него.

Ответникът „....“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 1

ГПК.

В проведеното на 01.07.2025 г. открито съдебно заседание по делото ответникът не изпраща представител.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът е намерил, че това искане следва да бъде уважено поради наличието на предвидените в закона предпоставки.

На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място същият не изпрати представител в първото заседание по делото, като не е направил и искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК както с разпореждането от 28.02.2025г., така и с определението от 06.06.2025г., които са редовно връчено на ответника, на същия са указани последиците при процесуална пасивност.

Съдът намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.

На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По разноските:

Ищецът не е представил доказатевлства за сторени разноски, поради което такива не му се присъждат.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС дължимата се държавна такса по делото в размер от 50 лв.

При горните съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „....“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в с. Д., община В., ул. .... да заплати на „...“ ЕООД, ЕИК **** /в несъстоятелност/, със седалище и адрес на управление гр. ....., чрез синдика Г. Г. М.0 на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД сумата от 1000 лв. като частичен иск от претенция за сумата от 2 490 000 лв., представляваща сбор от получени без основание суми чрез банкови превода от 08.07.2022г. с посочени основания „фактура № 101/07.07.2022г. – доставка на дрехи внос от К.“ на стойност 850 000 лв., „фактура № 102/07.07.2022г. – доставка на обувки внос от К.“ на стойност 800 000 лв.“ и „фактура № 103/07.07.2022г. – доставка на играчки внос от К.“ на стойност 840 000 лв.“, ведно със законната лихва от 20.02.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „....“ ЕООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление в с. Д., община В., ул. .... да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СРС дължимата се държавна такса по делото в размер от 50 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

3