Решение № 53 от 18.03.2024, Районен съд - Оряхово

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Оряхово, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав М. Методиев при участието на секретаря Вержиния Ив. Иванова като разгледа докладваното от Борислав М. Методиев Гражданско дело № 20231460100693 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба с Вх. № 3862/30.11.2023 г., изпратена по подсъдност от РС К., депозирана в последния на 07.11.2023 г. от В. М. В., ЕГН ********** от гр. Б., жк. „З.“, бл. 22, ет. 4, ап. 10, действащ чрез адв. Г. П. Г. от САК срещу Районен съд – К., представляван от административния си ръководител Г.П.С. – Председател на РС К. за заплащане на сумата от 1000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, причинени на ищеца от нарушаване на правото за разглеждане в разумен срок на гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.11.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Претендират се и разноски в производството.

От името на ищеца се твърди, че на 22.07.2022 г. в РС К. е образувано гр. дело № 987/2022 г. от настоящия ищец В. М. В., с предмет заплащане на положен от ищеца труд, като делото е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А. – пети състав на РС К.. На последната са били разпределени наред с цитираното гражданско дело още 58 идентични по своя предмет и характер дела, като на останалите три състава в РС К. също са били разпределени дела от същия вид 1 и предмет – на втори състав – 58 дела, на четвърти състав – 54 дела и на трети състав – 59 дела, като всички тези 171 броя дела на другите съдебни състави са разгледани и приключени в разумен срок (до края на април 2023 г., с няколко изключения, отложени по обективни причини и приключени до 25.09.2023 г.).

Сочи се, че на 11.09.2023 г. съдията-докладчик по гр. дело № 987/2022 г. е насрочила дата за провеждане на първо открито заседание по делото на 07.11.2023 г., като за периода от образуването му до насрочването на делото са изминали една година и два месеца, а до провеждането на заседанието – повече от година и три месеца. Във връзка с това се твърди, че е нарушен разумният срок за разглеждане и решаване на делото от съда, позовавайки се на четири критерия на Европейския съд за правата на човека – фактическа и правна сложност на делото, поведение на страните, поведение на решаващия съд и важност и характер на делото за ищеца, подробно анализирани и съотнесени към образуваното от настоящия ищец гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС К..

Въз основа на изложените съображения ищецът е заявил претенцията си за неимуществени вреди, които оценява на 1000 лв., излагайки доводи, че в един дълъг период от време е изпитвал чувство на безпомощност, неувереност, недоверие към съда и държавата, породени именно от соченото необосновано забавяне на разглеждането на правния спор по гр. дело №987/2022 г. по описа на РС К., допуснато от съдията-докладчик по него съдия Ж.Г.Д.А..

В представения отговор, с който се оспорва предявеният иск, ответникът изразява становище за неоснователност и недоказаност на претенцията.

Не се оспорват обстоятелствата, че по искова молба на В. М. В., постъпила в РС К. съда 22.07.2022 г. е образувано гр. дело № 987/2022 г., което е разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., като на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 987/2022г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела.

Не се оспорва също, че от образуване на гр. дело № 987/2022 г. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

Твърди се, че с определение от 11.09.2023 г. докладчикът е насрочил открито съдебно заседание по гр. дело № 987/2022 г. за 07.11.2023 г., което е 2 проведено и делото е обявено за решаване, с постановено в законен срок решение по него на 27.11.2023 г..

Сочи се, че в периода от образуване на делото до насрочването му на 11.09.2023 г. съдът е извършвал подготовка за разглеждането му в закрити разпоредителни заседания, като този период е включвал две съдебни ваканции, в които делото не се разглежда, предвид предмета му – от 15.07.2022 г. до 01.09.2022 г. и от 15.07.2023 г. до 01.09.2023 г.

Подробно са описани произнесените от съда актове по делото в закрити заседания и движението му до момента на неговото насрочване, като освен посочените две съдебни ваканции се твърди, че са били налице и обективни пречки съдията-докладчик да насрочи и разгледа по-рано гр. дело № 987/2022 г., тъй като общо 76 дни е ползвала отпуск, поради временна неработоспособност, съгласно 5 броя болнични листове, приложени по делото.

Релевира се, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 987/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал.

При горните съображения ответникът намира предявения иск за неоснователен и недоказан по основание и размер, като моли същият да бъде отхвърлен, тъй като не е налице неоснователно забавяне при разглеждането на гр. дело № 987/2022 г. по вина на съдията-докладчик, като не са налице и причинени на ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от твърдяната прекомерна продължителност на съдебното производство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

От приетата по делото справка от деловодната система ЕИСС за образуването и движението на гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС К. се установява, че делото е образувано на 22.07.2022 г., със страни В. М. В. /ищец/ срещу ОД на МВР В. /ответник/, разпределено на съдия Ж.Д.А.

С разпореждане в закрито заседание от 25.07.2022 г. съдията-докладчик 3 е постановила размяна на книжа по реда на чл. 131 от ГПК, като отговорът от ответника ОД на МВР В. е постъпил на 17.08.2022 г.. На същата дата ответникът е поискал привличане на трето лице по делото - „АЕЦ К.“ ЕАД, като е предявил против третото лице обратен иск.

На 30.09.2022 г. съдията-докладчик, с определение от проведено закрито заседание, е оставила без движение предявения обратен иск и е дала указания на ответника да отстрани констатирани нередовности – за внасяне на държавна такса.

В тази връзка на 13.10.2022 г. ответникът ОД на МВР В. е отстранил нередовностите на обратния иск и е внесъл указаната от съда държавна такса.

На 25.11.2022 г., с определение от проведено закрито заседание, съдът е конституирал „АЕЦ К.“ ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил неговата размяна по реда на чл. 131 от ГПК с ответното по иска дружество - „АЕЦ К.“ ЕАД. Последното на 20.01.2023г. е подало отговор, както по предявения срещу него обратен иск, така и по исковата молба на ищеца.

На 11.09.2023 г., с определение от проведено закрито заседание по чл.

140 ГПК, делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г., като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, вкл. е съобщил на страните и проекта си за доклад по делото.

На 07.11.2023 г. е проведено първото открито съдебно заседание по гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС К., в което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване.

На 27.11.2023 г. съдът се е произнесъл с Решение № 525/27.11.2023 г. по спора, като след това са последвали молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението.

От приетите по делото 5 броя болнични листове на съдията – докладчик по гр. дело № 987/2022 г. се установява, че за периода до насрочване на делото с определение от 11.09.2023 г., съдията-докладчик е отсъствала от работа, поради ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а именно: от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 4 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни – т. е. общо 76 дни ползван отпуск поради временна неработоспособност от страна на съдия Ж.Д.А.

По делото е разпитан един свидетел на ищеца – С.П.Г., който споделя, че познава ищеца от дълги години, тъй като работели с него в РУ АЕЦ К..

Твърди, че ищецът е водил дело в РС-К., което е имало забавяне, в резултат на което го виждал угрижен. В разговор му казал, че може забавянето да е нещо лично спрямо него, поради факта, че делата на колегите им, както и това на свидетеля не били забавени.

Съдът възприема с вяра показанията на свидетеля, като логични, последователни и обективни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Съгласно нормата на чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Основателността на исковата претенция е свързана с установяване нарушение на правото на справедлив съдебен процес, една от гаранциите за което е решаване на правния спор в разумен срок, от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Относно преценката дали е спазен разумен срок за разглеждане на делото, съдът изхожда от критериите заложени в чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

В тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес от предявяването на иска, а именно:

1/ наличие на образувано и водено гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС 5

К., със страни – ищец В. М. В. /настоящият ищец/ и ответник ОД на МВР В.;

2/ изминал период от време - от образуване на гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС К. до насрочването му в открито съдебно заседание, в който съдът неоснователно е бездействал и с това е нарушил правото на ищеца за разглеждане на делото в т. нар. разумен срок;

3/ наличие на конкретно сочените причинени неимуществени вреди на ищеца;

4/ причинените неимуществени вреди да са необходима, закономерна, естествена последица от нарушаването на правото на ищеца за разглеждане на делото в разумен срок - т. е. да е налице причинноследствена връзка между твърдяното забавяне на делото /от образуването до насрочването му/ и причинения на ищеца вредоносен резултат;

5/ установяване в производството на размера на претендираните неимуществени вреди.

С определение № 15/15.01.2024 г., неоспорено от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между тях на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че по искова молба на В. М.

В., постъпила в РС К. на 22.07.2022 г., е образувано гр. дело № 987/2022 г., разпределено на съдия Ж.Г.Д.А., че на последната в периода 18.07.2022 г. – 26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 987/2022 г. още 58 такива дела - идентични по своя предмет и характер, както и че от образуване на гр. дело № 987/2022 г. по описа на РС К. до неговото насрочване е изминал период от една година и два месеца.

В практиката на ВКС, сред която и Решение №272 от 27. 01.2020г. по гр. дело №924/2019г., IV г. о. се приема, че „при присъждане на обезщетения за неимуществени вреди, причинени от забавено разглеждане на гражднаски производства, също поначало е от значение общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството са имали разумна продължителност, и обратно – при допусната забава в отделна част от производството няма нарушение на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно съединените искове в производството, 6 наличието на международен елемент, сложност на засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема предвид, са забавянията, причинени от самата страна, поради злоупотреба с права, недобросъвестно извършване на процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай процесулани действия за дисциплиниране“.