Решение № 1076 от 19.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1076 гр. Пловдив, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20225300501297 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №260183/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІ ви гр. с. постановено по гр. д. №12809/2020г. в частта с която се отхвърлят предявените о т „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***да бъде установено, че И.С.Н., ЕГН ********** дължи сумите: главница във връзка с договор за потребителски кредит № *** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до погасяването за разликата над уважената главница от 12 161.93лв. до пълния предявен размер от 17 484,33 лева, както и исковете за дължимост на: 2251,56 лева – договорна лихва за периода 05.01.2019 г. – 05.06.2020 г.; 2767,52 лева – обезщетение за забава за периода 06.04.2018 г. – 12.03.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7791/20 г. по описа на ПРС.

Жалбоподателят „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и постанови друго, с което да уважи предявените исконе. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И.С.Н., ЕГН ********** счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди. Процесуалният му представител – адв. В. Г. моли съда да ú определи възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от закона за адвокатурата.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Страните не спорят, че на 12.04.2016г. е сключен договор за потребителски 1 паричен кредит ***, според който И. С. Н. в качеството му на кредитополучател е получил от кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненнс“ ЕАД, 20 000лв., която следва да се върне на 120 погасителни вноски с краен срок 05.04.2026г. Безспорно е и това, че вземанията а кредитора по договора са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, коeто е съобщено на длъжника.

Не е оспорено и уведомяването на длъжника с уведомително писмо от 28.08.2019г. за настъпила предсрочна изискуемост.

В отговора на исковата молба ответникът, тук въззиваем, прави възражение за нищожност на клаузи от процесния договор, а именно за прекомерност на договорената лихва.

В раздел „параметри и условия“ от процесния договор е посочен лихвен процент в размер на 9.84%.

Вярно е, че в обсъждания договор не са посочени условията за прилагането му – върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, но в §1, т.4 от ДР към ЗПК е посочено, че лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Ето защо няма неяснота как се прилага лихвения процент.

Не може да обоснове недействителност на представеня договор и размера на годишния процент на разходите, който е равен на 10.97%, а това е значително по малко от максималния размер уреден в нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Няма законово изискване в договора да бъдат посочени подробно всички съставки (допускания) на ГПР.

Следователно, не се налице нарушения по чл. 22 от ЗПК. Затова исковете са доказани по основание.

С оглед техните размери съдът съобрази заключението на съдебно счетоводната експертиза с вещо лице Ш., от която се установява, че на И.С.Н. е преведена сума в размер на 19 500лв., а сумата от 500лв. е удържана като такса ангажимент, въпреки, че е недължима предвид забраната, уредена в нормата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, която сума следва да се приспадне от общо претендираната сума по главницата.

До 16.10.2018г. кредитополучателят е платил общо 7 338.07лв. а неплатения остатък от главницата възлиза на 16 881.75лв, от които, по причините посочени по – горе, следва да се преспадне таксата ангажимет в размер на 500лв. или общия размер на главницата възлиза на 16 381.75лв.

В същото заключение на счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните, дори процесуалният представител на ответника с писмена молба от 16.12.21г. е направил изявление да се приеме заключението на тази експеритза, е посочено, че размера на възнаградителтата лихва за периода 05.01.19г. – 05.06.20г. е 2 251.56лв., а размерът на обезщетението за забава за претендирания период 06.04.18г. – 12.03.20г. възлиза на 621.52лв., в които размери исковете са основателни и следва да се уважат.

Изложеното налага извода, че решението на районниясъд следва да се отмени в частта с която се отхъврля иска за признаване за установено, че И.Н. дължи главница по договор за разликата от 12 161.93лв. до 16 381.75лв., както и за обезщетението за забава до размера от 651.52лв. и изцяло за дължимостта на договорната лихва от 2 251.56лв., като вместо това се постанови друго, с което се уважат исковете до посочените размери, а в останалата част решението следва да се потвърди.

Съразмерно на уважената част от жалбата възиваемият следва да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 306.87лв., а на адвоката на въззиваемия 2 съразмерно на отхвърлената част се дължи възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗАдв. в размер на 151.24лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №260183/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІ -ви гр. с. постановено по гр. д. №12809/2020г. в частта с която се отхвърлят предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***да бъде установено, че И.С.Н., ЕГН ********** дължи сумите: главница във връзка с договор за потребителски кредит № *** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до погасяването за разликата от 16 381.75лв. до размера от 17 484.33 лева, представляваща главница, както и обезщетение за забава за периода 06.04.2018 г. – 12.03.2020 г. за разликата от 651.52лв. до 2 767.52лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7791/20 г. по описа на ПРС.

ОТМЕНЯ решение №260183/28.02.2022г. на Пловдивския районен съд ХХІ-ви гр. с. постановено по гр. д. №12809/2020г. в частта с която се отхвърлят предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***да бъде установено, ч е И.С.Н., ЕГН ********** дължи сумите: главница във връзка с договор за потребителски кредит № *** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до погасяването за разликата от 12 161.93лв. до 16 381.75лв, както и исковете за дължимост на: 2251,56 лева – договорна лихва за периода 05.01.2019 г. – 05.06.2020 г. и обезщетение за забава за периода 06.04.2018г. – 12.03.2020г. до размера от 651.52лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 7791/20 г. по описа на ПРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, че И.С.Н., ЕГН ********** дължи сумите: главница във връзка с договор за потребителски кредит № *** от 12.04.2016 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на 13.09.2018 г. с приложение № 1 към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в размер на 16 381.93 /шестнадесет хиляди триста осемдесет и един лева и деветдесет и три стотиник/, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 06.07.2020 г. до погасяването на сумата, както и 2251,56 /две хиляди двеста петдесет и един лева и петдесет и шесст стотинки/ – договорна лихва за периода 05.01.2019 г. – 05.06.2020 г. и обезщетение за забава за периода 06.04.2018г. – 12.03.2020г. в размер на 651.52 /шестостотин петдесет и един лева и петдесет и две стотинки/, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3483/09.07.2020 г. по ч.гр.д. № 3

7791/20 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.А. Г., ЕГН **********, от *** сумата 151.24 /сто петдесет и един лева и двадесет и четири стотинки/ представляваща възнаграждение на основание чл. 38, ал.2, т.1 от ЗАдв.

ОСЪЖДА И.С.Н., ЕГН **********, от *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата 306.87 /триста и шест лева и осемдесет и три стотиники/ разнонски за въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4